Решение № 11869 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11869 гр. . 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110119926 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца . с която са предявени срещу ответника С. А.

Е. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 322,26 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр.., сумата от 30,78 лв., представляваща цена на услугата . за периода от м.02.2021г. до м.04.2022г., сумата от 57,27 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 27.04.2023г. и сумата от 8,07 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата . за периода от 15.06.2020г. до 27.04.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 24002/2023г. на СРС, 145 състав.

Ищецът . твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на топлоснабдения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,, изготвени по реда за ., както и дължимата стойност на услугата „.“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № 24002/2023г. по описа на СРС, 145 състав, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнени – 05.05.2023г. до окончателното изплащане на вземанията, както и разноските за производството.

Ответникът С. А. Е. е депозирал в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е налице облигационна връзка между страните предвид липсата на сключен писмен договор, като поддържа, че се касае за хипотеза на непоискана доставка по смисъла на Директива 2005/29/ЕО, чиято цена не се дължи. Твърди, че не е единствен собственик на топлоснабдения имот, като 1/2 ид.ч. се 1 притежава от бившата му съпруга В. С. Ю., поради което не дължи цялата искова сума.

Оспорва да е обвързан от Общите условия на ищеца, с които не е запознат. Оспорва фактурираната като дължима от ответника сума да отговаря на реално потребената, като счита същата за завишена, а начисляването й в противоречие с българското и европейското законодателство, което не допуска заплащане на ТЕ по прогнозни стойности. Оспорва и начисляването на ТЕ от сградна инсталация по предвидената в закона формула, както и процента топлоенергия за сградна инсталация като твърде висок. Оспорва да е обвързан от договор за извършване на услугата . с третото лице-помагач, както и същият договор да е действащ към исковия период. Оспорва и дължимостта на обезщетението за забава. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач . взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата ., че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства (в този смисъл и решение от 16.02.2021г., постановено по гр.д. № 74053/2017г. на СРС, 156 състав), че ответникът С. А. Е. за исковия период е бил собственик на 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. ., като имотът е бил семейно жилище, което му е предоставено за ползване след прекратяване на сключения с В. С. Е. брак поради развод с влязло в сила на 05.06.2017г. решение, постановено по гр.д. № 13503/2016г. на СРС, 84 състав. Със същото решение е посочено, че другият съсобственик е напуснал жилището и не го ползва. Въз основа на бракоразводното решение, с което му е предоставено ползването на апартамента, ответникът е подал до ищеца заявлениедекларация за откриване на партида на топлоснабдения имот, която има характер на предложение за сключване на договора. Предложението е прието от ищеца, видно от съдържанието на издаваните от последния съобщения за фактури за процесния имот, в който като титуляр на партидата фигурира именно ответникът С. Е.. В този смисъл е 2 неоснователно възражението на ответника, че между страните не е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, доколкото законът не изисква този договор да е формален, а по делото несъмнено се установява, че имотът е бил използван от ответника, който е изявил воля за встъпване в договорна връзка с ищеца. По силата на изричната му воля и самостоятелното ползването на имота за исковия период (представените доказателства за предприета публична продан на имота, освен че не доказват завършването й и преминаването на собствеността, респ. ползването у трето за спора лице, касаят и период, следващ исковия) единствено ответникът, а не и другият съсобственик, се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от . на потребители за битови нужди в гр. . одобрени с решение . от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.

2 ЗЕ). Разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ се явява специално спрямо общата такава в чл. 16 ЗЗД, поради което е неоснователно възражението на ответника, че същият не е обвързан от общите условия, при които ищецът продава топлинна енергия за битови нужди, доколкото не е потвърдил писмено приемането им.

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на изслушваната съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и компетентно изготвена, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за ., извършвано от фирма за . ., по силата на възлагане от страна на ищеца по сключен договор по чл. 139в ЗЕ от 03.06.2020г., действал за исковия период.

Установява се от заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експерти, че за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г. ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № . от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Измерванията са извършвани със сертифициран и преминал задължителна периодична метрологична проверка топломер, като макар и проверката му за част от периода да е извършена след изискуемия срок, резултат от нея сочи, че топломерът съответства на одобрения тип и няма данни, които да пораждат съмнения относно точността на извършените измервания през целия исков период.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, че в имота на ответника за изсковяи период не се използва топлинна енергия за отопление на имот и за БГВ. През процесния период е начислявана единствено ТЕ, отдадена от сградна инсталация, разпределяна между абонатите пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект и изчислявана по формула, предвидена в т. 6.1.1 от Методика за . на ТЕ в сгради ЕС към Наредба Е-.г., верността на които изчисления е проверена от вещото лице. В случая е налице и т.нар. „добавена енергия“, която се добавя към топлинната енергия за сградна инсталация, което е в съответствие с нормативните предвиждания, в случаите в които изчисленото количество топлинна енергия, отделено от дадено отоплително тяло, ако работи непрекъснато при температурния режим на АС, е по-голямо от максимално възможното.

Причината за начисляване на такава е енергия е неточната прогноза за ТЕ за БГВ или на отделената ТЕ от сградната инсталация. Посочената „добавена енергия“ е прибавена към ТЕ, отделена от сградната инсталация, което е в съответствие с нормативните правила.

3

Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период от м.05.2020г. до м.04.2022г. доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 324,88 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за получаване за отолителен период 2020/2021г. и сума за доплащане за отоплителен период 2021/2022г. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че топлинната енергия му е начислявана по прогнозна стойност, а не отразява реалното потребление, доколкото на първо място в случая се установи, че в имота не е потребявана за исковия период топлинна енергия за отопление на имот и за БГВ, а освен това при установения с общите условия начин на отчитане и заплащане на топлинната енергия, в края на периода се стига до резултат, който отразява реалното потребеление след отчитане на уредите за ..