Решение № 260456 от 12.10.2021, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 271/2021
- Вид
- Решение № 260456
- Подписан
- 12.10.2021
- В сила
- 15.12.2021
- Състав
- ЕЛИСАВЕТА ГЕОРГИЕВА ДЕЯНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.412, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
№ .................. гр. Кюстендил,12.10.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 271 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, против М.В.В..
В исковата молба се твърди, че страните по делото били в облигационни отношения по силата на сключените между тях договори:
-
Договор за мобилни услуги № ********* от 17.06.2016 г. и Договор за лизинг от 17.06.2016 г., по силата на които на ответника били предоставени мобилен телефон номер ********** и мобилно устройство Samsung Galaxy Grand Prime Grey VE, с договорена общата цена на лизинговата вещ 266,57 лева с вкл. ДДС.
-
Договор за мобилни услуги № ********* от 13.12.2016г., съгласно който на потребителя е предоставен мобилен номер ********** и мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016 Black.
-
Допълнително споразумение № ********* от 04.05.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 04.05.2018г, като съгласно посоченото допълнително споразумение влиза в сила нов абонаментен план с уговорена месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лева с вкл. ДДС, а на потребителя е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Blue. Предоставеното устройство било по отделен договор за лизинг, съгласно който общата стойност на вещта бил в размер на 1195,77 лева с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати двадесет и три месечни вноски в размер на всяка от тях – 51,99 лева с вкл. ДДС, като следвало да се фактурират заедно месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
-
Допълнително споразумение № ********* от 07.09.2018г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от
07.09.2018г., според които за мобилен номер ********** влизал в сила нов абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лв. с вкл. ДДС, а на потребителя било предоставено мобилно устройство Apple iPhone 8 Plus 64 GL Space Grey, по повод сключен отделен договор между страните за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1462,57 лева с вкл.ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от Договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати 23 месечни лизингови вноски в размер на 63,59 лева с вкл. ДДС всяка, които следвало да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Според наведените доводи от ищеца, ответникът не изпълнил задълженията си за плащане на сумите по посочените договори, като общият размер на незаплатените суми за начислени такси, цени за потребени съобщителни услуги и лизингови вноски за отчетните периоди, предхождащи началото на процесния – 10.04.2019г., бил на стойност 710,06 лева.
След предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя, при които са използвани мобилните номера ********** и **********, операторът издал фактура № ********** от 10.05.2019г., включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочното им прекратяване в общ размер на 524,78 лева, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски в общ размер на 1641,32 лева с вкл. ДДС.
По договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** била начислена неустойка в размер на 280,19 лева, представляваща сбора от три стандартни месечни абонаментни такси за номера с вкл. ДДС по 30,82 лева всяка или в общ размер от 92,46 лева, с добавена разликата в размер на 187,73 лева между стандартната цена на устройство Samsung Galaxy S9 Blue без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 04.05.2018г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 04.05.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Размерът на неустойката по договора за предоставяне на услуги чрез номер ********** бил 244,59 лева, като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без включен ДДС по 30,82 лева всяка или в общ размер от 92,46 лева, с добавена разлика в размер на 152,13 лева между стандартната цена на Apple iPhone 8 Plus 64 GL Space Grey без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 07.09.2018г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 07.09.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Общата сума, начислена във фактурата, била в размер на 2166,10 лева, като след приспадане на сумата в размер на 649,94 лева, доброволно заплатена от длъжника след погасяване на задължения за отчетните периоди, предхождащи 10.04.2019г., неудовлетворената част от вземането по фактурата била в размер на 1516,16 лева.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор
България“ ЕАД по всяка фактура настъпвала петнадесет дни след издаването й, но длъжникът не е извършвал плащания към момента на подаване на заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за заплащане на парично задължение.
Поради горното било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд – Кюстендил, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1207/2020 г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл. 47 от ГПК, което обусловило интереса на заявителя от предявяването на настоящия иск.
Ето защо се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено, че е налице вземане в полза на ищеца против М.В.В., ЕГН **********, адрес: ***, както следва: сума в общ размер на 1516,16 лева, дължима съгласно фактура № **********/10.05.2019г., от които – 498,72 лева предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 04.05.2018г., по силата на който на ответника било предоставено устройство Samsung Galaxy S9 Blue за периода от 10.04.2019г. до 04.04.2020г., както и 1017,44 лева предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 07.09.2018г., по силата на който на ответника е било предоставено устройство Apple iPhone 8 Plus 64 GL Space Grey за периода от 10.04.2019г. до 07.08.2020г.
Претендира се и законна лихва върху вземанията, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и деловодните разноски по заповедното и настоящото производство.
Ответната страна в срока по чл.131 от ГПК не е депозирала писмен отговор, поради което е загубила възможността да вземе становище, да направи възражения, както и да посочи и да представи писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът или негов процесуален представител не се явява, но в писмено становище поддържа исковете. Ответната страна не се явява и не се представлява, като не изразява и становище по претенцията.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
От доказателствата по делото се установява, че страните по делото били обвързани от Договор за мобилни услуги от 17.06.2016 г. с посочен в същия абонаментен план при стандартен месечен абонамент от 29.99 лв. месечно за номер ********** и Договор за лизинг от 17.06.2016 г. с предмет на договора – мобилен апарат Samsung Galaxy Grand Prime Grey VE, на обща стойност 266.57 лв. с вкл. ДДС, платим на 23 броя месечни лизингови вноски по 11,59 лв. всяка.
Прието като доказателство е и заверено копие на Запис на заповед от 18.06.2016 г. за сумата от 266.57 лв. с издател ответника и поемател – ищцовото дружество.
На
13.12.2016г. е сключен Договор за мобилни услуги с посочен в същия абонаментен план при стандартен месечен абонамент от 29.99 лв. месечно за номер ********** и Договор за лизинг от 17.06.2016 г. с предмет на договора – мобилен апарат Samsung Galaxy Grand Prime Grey VE, на обща стойност 266.57 лв. с вкл. ДДС, платим на 23 броя месечни лизингови вноски по 11,59 лв. всяка. Съгласно посочения договор на потребителя е предоставен мобилен номер *** и мобилно устройство Samsung Galaxy J7 2016 Black. Сключено е допълнително споразумение № ********* от 04.05.2018г. към съществуващ вече договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 04.05.2018г, като съгласно посоченото споразумение е влязъл в сила нов абонаментен план с уговорена месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лева с вкл. ДДС, а на потребителя е предоставено мобилно устройство Samsung Galaxy S9 Blue по силата на цитирания договор за лизинг.
Общата стойност на лизинговата вещ бил в размер на 1195,77 лева с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати двадесет и три месечни вноски в размер на всяка от тях – 51,99 лева с вкл. ДДС, като месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез посочените номера следвало да се фактурират заедно.
С допълнително споразумение № ********* от 07.09.2018г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** е договорен нов абонаментен план с уговорена стандартна месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лв. с вкл. ДДС, а на потребителя било предоставено съгласно Договор за лизинг от 07.09.2018г. мобилно устройство Apple iPhone 8 Plus 64 GL Space Grey, като общата цена на лизинговата вещ е в размер на 1462,57 лева с вкл.ДДС. За ползването й, на основание чл.3, ал.1 от Договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да заплати 23 месечни лизингови вноски в размер на 63,59 лева с вкл. ДДС всяка, които следвало да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
По делото е представено заверено копие на Запис на заповед от 04.05.2018 г. за сумата от 1195.77 лв. с издател М.В.В. и поемател – ищцовото дружество.
Видно от материалите по приложеното към делото ч.гр.дело № 1207 от 2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ищецът е депозирал на 18.06.2020г. в Районен съд - Разлог заявление по чл. 410 от ГПК, което е препратено съгласно правилата за местна подсъдност до Районен съд – Кюстендил, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 1207/2020 г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 390 от 17.07.2020г. за сумата в размер на 1516,16 лева, дължима по сключен Договор за мобилни услуги № ********* от 17.06.2016 г. и Договор за лизинг от 17.06.2016 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 13.12.2016г.; Допълнително споразумение № ********* от 04.05.2018г. към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от 04.05.2018г и Допълнително споразумение № ********* от 07.09.2018г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 07.09.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на заявлението – 18.06.2020г., до окончателното заплащане на дължимата сума, както и сторените разноски – 30,32 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. Тя е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление. Така, на основание чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като в срока по чл. 415 от ГПК той е предявил настоящите положителни установителни искове с исковата си молба.
В хода на делото е депозирана молба с вх.№ 275401 от
21.09.2021г. от ответника М. Д. В., ведно със заверен препис от платежно нареждане от 22.07.2021г. От последното е видно извършено плащане от нейна страна по делото в полза на „Теленор България“ ЕАД за сумата от 1516,16 лева. В посочената молба е описано, че сумата представлява погасено задължение към ищцовото дружество, поради което се иска прекратяване на делото с оглед извършеното погасяване на задължението.
В отговор на посочената молба е постъпило становище от страна на процесуалния представител на ищеца с вх.№ 275449 от 24.09.2021г., с която се декларира наличието на погасяване на задължението от страна на ответника, като се иска заплащането на сторените деловодни разноски от ищеца, изложени в представен списък по чл.80 от ГПК.