Разпореждане № 391 от 09.03.2022, Софийски градски съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 391 гр. София, 09.03.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Частно наказателно дело № 20221100200806 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл.12, ал.1 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАНЛСМЛС).

Образувано е въз основа на молба от българския гражданин С.И.С., който твърди че е осъден от съд в Р. Гърция на наказание „ лишаване от свобода“ и желае да бъде извършен трансфер за изтърпяване на наказанието в Р. България.

По повод на молбата пред Окръжен съд – Стара Загора е било образувано ЧНД № 72 /2022 г., тъй като в молбата на осъдения е посочено като негово местоживеене гр.Стара Загора, кв. Самара -2, ул. „*******, който факт обуславя компетентността на Окръжен съд – Стара Загора.

Съдия – докладчик от Окръжен съд – Стара Загора с разпореждане, постановено в закрито съдебно заседание на 01.03.2022г. е прекратил производството по делото и го е изпратил на СГС с аргумент, че СГС е компетентен, тъй като молбата е изпратена по пощата от Р. Гърция, т.е. българският гражданин живее извън територията на Р.България, не пребивава на адреса, посочен от него в молбата.

Настоящият съдия – докладчик счете, че този извод на съдията – докладчик при Окръжен съд – Стара Загора е неправилен.

Основният принцип за определяне териториалната подсъдност по този род дела, визиран в чл. 7, ал.1 от ЗПИИСАНЛСМЛС, е местоживеенето на осъденото лице. Едва когато местоживеенето на лицето в Р. България е неизвестно или то не живее в страната, компетентен да признае акта е СГС ( ал.2 на с.т.) В законодателството на Р. България не съществува легална дефиниция на понятието „ местоживеене“, респ. както настоящия ( в гр. Стара Загора), така и посочения като постоянен ( в гр. Стара Загора) адрес може да бъде тълкуван като 1

„местоживеене“ – срв. разпоредбата на чл. 93, ал.5 от Закона за гражданската регистрация, която постановява, че постоянният адрес на гражданите е адресът за кореспонденция с органите на държавна власт (вкл. и съдът) и органите на местното самоуправление.

По служебен почин на съда са изискани данни за постоянния и настоящ адрес на молителя, като в представените справки като такива са посочени адреси в гр.Стара Загора, ул. „*******.

Горното означава, че местоживеенето на молителя и български гражданин С.И.С. попада в териториалния обхват на ОС Стара Загора, респ. същият е териториално компетентен да разгледа молбата му.

Не се споделят изводите на съдията – докладчик от ОС Стара Загора, че българският гражданин С. живее извън територията на страната, понеже молбата е била изпратена по пощата от Р.Гърция и същият не е открит на посочения от него адрес в Р.България, тъй като ( видно от самата молба) С. сочи, че понастоящем изтърпява наказание „ лишаване от свобода“ на територията на Р.Гърция.

Принудителното изолиране на българския гражданин в друга държава не означава, че се променя местоживеенето му – ако се сподели този извод, това би означавало СГС да има изключителна компетентност по този вид дела.

В този смисъл е наличен спор за подсъдност между Софийски градски съд и ОС Стара Загора, по който и на основание чл. 44, ал.1 от НПК следва ВКС да се произнесе, а съдебното производство по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Воден от горното СГС, НО, 23 с-в

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НЧД № 806/2022г. по описа на СГС, НО, 23 състав и

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ с Окръжен съд – Стара Загора.

ИЗПРАЩА на основание чл. 44, ал. 1 от НПК делото на ВКС за произнасяне по спора за подсъдност.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2