Решение № 14941 от 25.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14941 гр. С-я, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С-ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. Т. като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20231110102926 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Т-я С-я“ ЕАД срещу Ж. А. Х., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 694.69 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 15, находящ се в гр.С-я, ж.к. „Младост 1“ бл.98А, вх.1, ет.8, абонатен № 217060, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 19.01.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 126.42 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2024 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 5.96 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 19.01.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 1.35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.; срещу И. А. Х., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 о т Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 694.69 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – 1 апартамент № 15, находящ се в гр.С-я, ж.к. „Младост 1“ бл.98А, вх.1, ет.8, абонатен № 217060, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 19.01.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 126.42 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2024 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 5.96 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 19.01.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 1.35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г. и срещу Ц. А. Х., както следва:

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 о т Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 694.69 лева, представляваща главница/цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 15, находящ се в гр.С-я, ж.к. „Младост 1“ бл.98А, вх.1, ет.8, абонатен № 217060, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 19.01.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане ответника за сумата 126.42 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 14.12.2024 г.;

-иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал. 2 от ЗС, във връзка с чл.149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) з а осъждане ответника за сумата 5.96 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба- 19.01.2023 г. до окончателното плащане;

-иск с правно основание правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) з а осъждане ответника за сумата 1.35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020 г. до 14.12.2022 г.

Ответникът Ж. А. Х. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат З. Д.-особен представител. Оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че ответника Ж. А. Х. не е потребител на топлинна енергия.

Твърди, че в процесния недвижим имот не е доставяна, използвана и консумирана топлинна енергия. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът И. А. Х. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат Б. М.-пълномощник. Оспорва исковете по основание и 2 размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Ответникът Ц. А. Х. е получил препис от исковата молба и в срока по чл.131 ГПК е подал писмен отговор, чрез адвокат Р. М.-пълномощник. Оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

С Определение № 26351/17.06.2025 г., на основание чл.219, ал.1 от ГПК, като трето лице-помагач на страната на ищеца по делото е конституирано „Н-о“ ЕАД.

С-йски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Представен е Протокол от 21.10.2008 г. за проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с фирма за дялово разпределение /топлинен счетоводител/ за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. По делото е прeдставен Договор № ДОГ-55/02.06.2017 г. между ищец и фирмата за дялово разпределение, от което е видно, че ищеца и третото лице-помагач са били валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имота е топлоснабден. А и ответниците не възразяват, че процесния имот е топлоснабден.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., следователно и към процесния период) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия е физическо лице - ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Следователно тази законова уредба свързва качеството потребител с лицето, което е носител на право на собственост или ограничено вещно право на ползване по отношение на топлоснабдения имот. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.

От представения по делото Списък за броя живущи по апартаменти в жилищна сграда на блок 96А, ж.к.„Младост“ вход А е записано, че в апартамент №15 към 16.10.1991 г. е А.

Р. Х.. От Данъчна декларация за притежаваните недвижими имоти на територията на Република България по чл26 ЗМДТ (вх.№ 2417/09.03.1998 г.) деклараторът А. Р. Х. е заявил, че е собственик на недвижим имот- апартамент № 15, находящ се в гр.С-я, ж.к. „Младост 1“ бл.98А, вх.1, ет.8, който е придобил по силата на Заповед № 305/01.11.1984 г., издадена на 03.12.1984 г. В потвърждение на това са издадените на името на А. Р. Х., Обща фактура № 1005421034/31.07.2020 г. и Обща фактура № 1009726343/30.07.2020 г.

3

От приложената по делото Справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.09 г. по искане № 473/20.01.2023 г. се доказа, че А. Р. Х. е починал на 21.02.1999 г., като е наследен от Ж. А. Х.-син; И. А. Х.-дъщеря и Ц. А. Х.-син, които съобразна чл.5 ЗН наследяват по равни части, или по 1/3 идеална част.

В мотивите на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК при ВКС е прието, че предоставяйки съгласието си за топл-циране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие.

В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Предвид изложеното, ответниците се явяват потребители по смисъла на закона на доставената за имота топлинна енергия и са страна по облигационното правоотношение с „Т-я С-я“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на СД на „Т-я С-я“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/, в сила от 10.07.2016 г.

Според приетите и неоспорени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи задължението за топлинна енергия, включва сума за отопление от 561.80 лева; сума за битово-горещо водоснабдяване от 961.83 лева; сумата от изравнителните сметки (за доплащане) от 560.45 лева и извършеното плащане от 3.73 лева /изчислена от ССЕ/. Така се получава общо сумата от 2080.35 лева, включваща сумите за отопление; за битово-горещо водоснабдяване; за изравнителни сметки (за доплащане) и извършеното плащане, както и лихва от 491.45 лева, считана от първия ден след срока на забавата за плащане на задължението до 14.12.2024 г.

Ответникът е въвел надлежно възражение за погасителна давност, което следва да бъде разгледано, като в случая следва да се вземе предвид, че ищеца твърди, че към процесния договор за покупко-продажба на топлинна енергия е приложим чл. 33 от Общите условия, приети с Решение по Протокол №7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Т-я С-я“ ЕАД и са одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл.150, ал.1 4

ЗЕ, в сила от 10.07.2016 г., съобразно което клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал.2, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според Тълкувателно решение №3/18.05.2012г. по тълкувателно дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС периодичното изпълнение на задължението на потребителя на топлинна енергия е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД и в тази връзка се прилага тригодишната давност. Исковата молба е подадена на 19.01.2023 г., поради което от този момент по аргумент от чл. 116, б. „б” от ЗЗД, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК е прекъснато теченето на специалната погасителна давност, като от този момент назад са погасени по давност вземанията, от която изискуемост е изминал период от три години и повече (т.е. до 18.01.2020 г.). В случая по делото липсват доказателства, че ответника е изпълнил надлежно и своевременно задълженията си, като с оглед клаузата от Общите условия и предвид нормата на чл. 84, ал.