Решение № 44 от 20.07.2026, Районен съд - Тервел

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Тервел , 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕРВЕЛ в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ганчо М. Драганов при участието на секретаря Жулиета П. Жекова като разгледа докладваното от Ганчо М. Драганов Гражданско дело № 20253250100503 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.4, ал.1, във връзка с чл.8 ал.1, т.2 от Закона за защита от домашно насилие.

Образувано е по молба вх. №2358 от 18.09.2025 година подадена от Л. Д.

Т., ЕГН: ********** адрес: ********** тел.: 087602****, като баща на пострадалото малолетно дете Д. Л. Т. ЕГН:********** с адрес: ********** с искане за налагане на незабавни мерки за защита срещу домашно насилие, упражнявано върху детето Д. Л. Т. от неговата майка Р. С. Т., ЕГН:********** с пост. адрес **********, с наст. адрес **********.

В молбата си молителят твърди следното:

На 09.07.2025г. - В офиса на отдел „Закрила на детето" - гр. Тервел майката проявява грубо и агресивно поведение към служители и към бабата по бащина линия; повикана е полиция. По време на същия инцидент бабата по майчина линия вика и унижава детето Д., което видимо се уплашва и натъжава от факта, че майка му крещи на служителите пред него, че не е дошла да вижда детето, а да го взема, което обуславя и цялото и поведение, на пренебрежение, незачитане и неразбиране на собственото си дете, като не се съобразява какво причинява на детската психика;

На 20.08.2025г. - На среща, организирана от социалните служби: майката системно прекъсва детето Д., не му позволява да говори и постоянно настоява за „вземане“. В същото време бабата по майчина линия отправя обиди („не е възпитан“, „не се държи добре"). Проявите на майката и на бабата по майчина линия са едновременно и пред свидетели и съвпадат със съдържанието на разказите на детето в „синята стая";

На 15.09.2025г.-Въпреки съдебното определение от 04.07.2025 г., заповедта на социалните от 15.08.2025 г. и направлението за контактен център, майката без предупреждение се явява в училището на Д., причинявайки му шок и видима тревога; очевидци потвърждават, че детето е било притеснено и е изпитал дискомфорт. Майката не е уведомила нито детето, нито отдел 1

„Закрила на детето" за посещението си.

На 16.09.2025г. - Класната ръководителка директно информира детето Д., че на майката ще идва на 17.09.2025 г. Това предизвиква видимо притеснение у него. Около час по-късно Д. заявява, че не се чувства добре и споделя, че много се страхува от среща насаме с майката и че тя идва да го вземе. Детето ясно казва, че ако майката иска да го види, това трябва да стане в контактен център така са му казали служителите от контактния център.

Следобед състоянието му се влошава - в занималнята се разплаква, изпада в шок и не може да се успокои; учителката повиква колежка, а впоследствие и бабата, при която детето е настанено със заповед на „Закрила на детето" и на 17.09.2025г. - Детето Д. не посещава училище поради продължаващо лошо състояние и страх и заявило на баба си, че „не издържа повече".

Посочени са четири дати, на които са извършени актове на домашно насилие - 09.07.2025г., 20.08.2025г., 15.09.2025г. и 16.09.2025г. спрямо детето.

Иска се да бъдат наложени мерки по чл.5, ал.1, т.3, т.4 и т.6 от ЗЗДН.

В съдебно заседание молителя редовно призован се явява лично, детето Д. Л. Т. се представлява от назначения му особен представител адв.Б., чрез който поддържа молбата си.

Ответникът Р. С. Т. редовно призована се явява лично и с адвокат Г. редовно упълномощена, чрез която оспорва изцяло изнесеното в молбата.

По делото са представени и приети следните писмени доказателства:

Решение №1631/10.02.2026г. на АС-Варна и Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 29.01.2026г. на прокурор ТО-Тервел към РП-Добрич, писмо от РУ-Тервел с изх.№355000-1093/30.04.2026г. ведно със заверени копия на докладна записка с рег. № 355p- 6953/09.07.25г. и докладна записка с рег.№355p- 9341/15.09.25г. по описа РУ Тервел; справка от ОУ „Отец Паисий“ село Нова Камена; справка и CD с 4 файла с електронни картони и 2 файла с аудио записи от „НАЦИОНАЛНА СИСТЕМА 112" за подадени сигнали на 09.07.2025г. протокол №136/19.09.2025г. по гр.д.

№355/2024г. по описа на РСТервел, протокол с рег.№357р8483/17.07.2025г. на ОДМВР-Добрич, протоколи от проведени срещи между детето Д. Л. Т. и майка му Р. С. Т. от 09.07.2025г. и 20.08.2025г., възражение от 20.08.2025г. и допълнение към него от 21.08.2025г. и протокол от проведена среща от 09.07.2025г., разписка от 17.09.2025г. за предаване на учебни пособия, касови бележки за закупени учебни пособия и екранна снимка от мобилно приложение.

По делото бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели В. М., С. Г., П. Й., социални работници в ДПС – Тервел, Й. Г. учител класен ръководител на детето Д., М. С., Т. Т. и Г. Х. полицейски служители всички без родствена връзка със страните.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Молбата е депозирана в съда в преклузивния срок по чл.10, ал.1 от ЗЗДН, считано от извършване на актовете на домашно насилие е допустима.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

За описаните в молбата за защита актове на домашно насилие 2 осъществени над Д. Л. Т. не се представиха и събраха никакви доказателства освен декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Съдът дава вяра на всички свидетели и изложените от тях факти и обстоятелства, тъй като всички те са били преки очевидци на описаните в молбата четири дати, за които се сочи да са извършени актове на домашно насилие. Показанията на тези свидетели са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Показанията на свидетелите от отдел закрила на детето към дирекция социално подпомагане - Тервел кореспондират със приетите писмени доказателства изготвените протоколи за срещите между майка и дете. В нито едно от тези показания на тези свидетели не се потвърдиха Р. С. да се е държала грубо с детето или по какъвто и да е начин да е извършила акт на домашно насилие.

Налице е остър конфликт между бившите съпрузи Р. С. Т. и Л. Д. Т., зародишът и причината за който е невръщането на детето след лятния режим на личен контакт на детето с бащата преди повече от две години, в пряк разрез със постановеното съдебно решение по бракоразводното дело с което упражнаването на родителските права над детето Д. са предоставени на майката.

По първата дата на 09.07.2025 година. От събраните свидетелски показания се установи, че в момента на пререканието между социалните работници и ответницата, детето въобще не е било там. При пристигането на полицията то също още не е било там, а пристига с баба си доста по късно и направо е въведено в кабинета на социалния работник и не е станоло свидетел на случая. Не е нарлице домашно насилие, за което да се твърди, че детето индиректно е било пострадало по силата на ал.2 на чл.2 от ЗЗДН.

За втората дата- 20.08.2025 година, отново се посочва че е извършено домашно насилие, но не от самата майка, а от бабата по майчина линия, като събраните по делото гласни доказателства дори не споменаха да е имало каквато и да било забележка от страна на бабата към внука и, нито се посочи, че детето е било разстроено, нито че по някакъв необичаен начин то се е държало в присъствието на своята майка и социалните работници във въпросното заведение в сградата на Община Тервел.

За дата 15.09.2025 година. От свидетелските показания на класната на детето и полицейският служител не се установи, че детето по някакъв начин е било травмирано от своята майка. Още повече, че и полицейския служител, който е присъствал в коридора до класната стая не е установил каквото и да било разстройство по отношение на детето. Няма както индиректно така и пряко каквото и да било насилие, под каквато и да е било форма, вид упражнено от страна на ответницата.

За дата 17.09.2025 година. По делото се събра писмен доказателствен материал, че детето на дата 17-ти е присъствало в училище, т.е. както и класната ръководителка на детето потвърди в съдебна зала, детето се е чувствало добре. Отново няма каквито и да е било данни то да е било разстроено и спрямо него да е упражнено някакво насилие.

На съда служебно е известно, че към момента на подаване на настоящата молба, подателят – бащата на детето е търпял защитна мярка за упражнено насилие спрямо именно своя син, която е била действаща. Не става ясно, по какъв начин бащата се е установил тези актове на домашно насилие спрямо детето, които е описал в молбата си.

3

Тъй като нито едно от твърдените в молбата действия за съответните дати с посочени актове на домашно насилие извършени от Р. С. спрямо синът и Д. Л. не се потвърди и доказа, съдът счита, че не е осъществено домашно насилие. Предвид множеството неоснователни и недоказани молби по ЗЗДН от такъв характер от страна на бащата на детето Д., по скоро е налице злоупотреба с права от негова страна.

С оглед на горното молбата се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода от делото на молителя следва да бъдат възложени заплащането на държавна такса по делото в размер на 12,78 евро по сметка на Районен съд – Тервел.

По делото Р. С. Т. е представлявана от адв.Б. Г. от АК – Варна безплатно, като е направено искане, ако съдът отхвърли молбата да определи възнаграждението на адвоката при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. Съгласно този текст на закона, адвокатът представлявал страна безплатно, има право на възнаграждение, когато в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, като той се определя при условията на чл.36 ал.2 ат ЗА който предвижда, че размерът не може да бъде по малък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съгласно , за възнаграждения за адвокатска работа - За процесуално представителство, защита и съдействие в производства по Закона за домашното насилие възнаграждението е 600 лв. или 306,77 евро Предвид изхода от делото на молителката следва да бъдат възложено заплащането на адвокатско възнаграждение на адвокат Б. Г. от АК – Варна ЛА№ 1600005690 в размер на 306,77 евро.

Водим от горното и на осн. чл. 15 от ЗЗДН, Тервелският районен съд, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна и недоказана молбата от Л. Д. Т., ЕГН:

********** адрес: ********** тел.: 087602****, като баща на пострадалото малолетно дете Д. Л. Т. ЕГН:********** с адрес: ********** с искане за налагане на незабавни мерки за защита срещу домашно насилие, упражнявано върху детето Д. Л. Т. от неговата майка Р. С. Т., ЕГН:********** с пост. адрес **********, с наст. адрес **********.

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА Л. Д. Т., ЕГН: ********** адрес: ********** , да заплати по сметка на Районен съд - Тервел държавна такса в размер на 12,78 евро.

ОСЪЖДА Л. Д. Т., ЕГН: ********** адрес: **********, да заплати на адвокат Б. Г. от АК – Варна ЛА№ 1600005690, адвокатско възнаграждение в размер на 306,77 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Добрич в 7 – дневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Тервел: _______________________ 4