Решение № 103 от 05.04.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Перник , 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

МАРИНЕЛА К. МАРИНОВАСТОЕВА като разгледа докладваното от АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500046 по описа за 2021 година Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ”, чл.

258 и сл. от ГПК, образувано по три въззивни жалби подадени

ОТ: З. В. М., с адрес: ***

ЧРЕЗ адв. М.П. от САК съдебен адрес: *** и

ОТ: Л.И. А.- Т., с адрес: ***

ЧРЕЗ адв. М.П. от САК съдебен адрес: *** и

ОТ :„Д.Л. ТРАНС“ ЕООД , ЕИК 113589749, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. В. Д.,

ЧРЕЗ адв. М.П. съдебен адрес: ***

1

ПРОТИВ: Решение № 40 от 20.03.2020 г. постановено по гр. дело № 629 / 2019 г. по описа на Районен съд – Радомир.

С трите жалби, които са идентични по съдържание първоинстанционното решение се оспорва изцяло, като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.

В подадените три броя въззивни жалби се излагат доводи, че анализираният от районния съд документ не представлява запис на заповед по смисъла на Търговския закон.

Твърди се, че видно от текста на документа именуван „Запис на заповед“, приложен от ищеца в първоинстанционното дело, налице е задължаване за следното: се задължаваме неотменяемо и безусловно да заплатим при предяване“, в последващата част на документи в документа е посочено, че „ Настоящият запис на заповед може да бъде предявен за предявен за плащане в срок до *** г.“ /първо изречение, втори абзац от процесния документ/.

Документът, именуван „запис на заповед“, е издаден от „Д.Л. Транс“ и авалирано от лицата Л.И. А. - Т. и З. В. М..

Неправилно и в противоречие със закона районният съд бил приел за неоснователно възражението на ответниците, формулирано още с отговора по чл.131 ТПК, че така представеният в заповедното производство документ - „запис на заповед“ е нищожен. В процесния случай в записа на заповед били посочени два падежа: 1. „на предявяване“ и 2. на „*** г.“, тоест на определена дата. В случая записът на заповед бил недействителен, тъй като падежът не бил определен еднозначно по предвидения в чл. 486 ТЗ начин, приложим на основание чл. 537 ТЗ. Така двойствено определеният в записа на заповед падеж е в противоречие с визираните в чл. 486 ТЗ алтернативно и лимитативно предвидени начини за определянето му и влече нищожност на записа на заповед. На осн. чл. 486, ал. 1 и 2, във вр. с чл. 537 ТЗ, същият бил нищожен и не представлявал годно изпълнително основание Нещо повече, видно от приложените документи по първоинстанционното дело, записът за заповед не е бил предявен и на посочения в него падеж - ***г. Към момента на издаване на записа е съществувала пълна неяснота по отношение на падежа.

Въвежда се и претенция за осъждане на ответника да заплати на всеки един от жалбоподателите изцяло сторените разноски в първата инстанция.

В законноустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивна жалба № 2235/11.06.2020. Със същия моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и бъдат отхвърлени доводите на жалбоподателите при подробно изложени съображения по съществото на спора.

В съдебно заседание жалбоподателите „Д.Л.Транс“ ООД и З. М., чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по изложените подробни съображения в нея, като бъде отменено постановеното от РС Радомир – решение, като неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложените в жалбата съображения.

В съдебно заседание жалбоподателя Л. Т., чрез процесуалния си представител, моли да бъде уважена подадената въззивна жалба по изложените подробни съображения в нея, като бъде отменено първоинстанционното решение, като бъде постановено друго с което се отхвърля претенциите.

Претендира разноски, представя списък по чл.80 от ГПК

В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована с писмена молба – депозирана преди датата на проведеното съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, не възразява по хода на делото. При подробно съображения по съществото на 2 спора, моли да бъде отхвърлена въззивната жалба, като неоснователна.

Моли за присъждане направените разноски в хода на въззивното производство.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

За да постанови решението си, районния съд е приел, че:

Тъй като първият ответник – „Д.Л.Транс“ ЕООД е противопоставил възражения за нищожност на процесния запис на заповед поради липса на форма, както и неяснота относно падежа, от приложеният по делото запис на заповед от *** г. се установявало, че същият съдържа безусловно изявление от името на „Д.Л.Транс“ ООД да заплати на "Юробанк И Еф Джи България" АД или на негова заповед сумата 40000 лева, която е следвало да бъде платена на падежа, определен съгласно чл.486, ал.1, т.1 от ТЗ, вр.чл.537 от ТЗ - на предявяване, като съгласно предоставената от закона възможност – чл.487, ал.1, изр.3 от ТЗ, издателят е определил в записа по-дълъг срок за предявяване за плащане – до *** г. Поради което намерил, че ценната книга отговаря на формалните изисквания на чл.535 от ТЗ, които й придават значението на запис на заповед (чл.536, ал.1 от ТЗ) и на източник на вземане по абстрактна менителнична сделка, която съдържа и изявление на ответниците А. – Т. и М., че авалират задължението за плащане на сумата, за която е издаден записът на заповед. Буквалният текст на записа на заповед не пораждал съмнения относно личността на издателя и посочва ясно лицето, поело менителничното задължение „Д.Л.Транс“ ООД, представлявано и подписано от управителя по това време Л. И. А. и авалиран от нея в лично качество, чиято представителна власт, включително и към датата на издаване на ценната книга (*** г.) не била оспорвана. Текстът на ценната книга посочвал ясно и лицата поръчителствали плащането по записа на заповед – ответниците Л.И. А. – Т. и З. В. М., в качеството им на физически лица. Доколкото първата от тях била действала от една страна в личното си качество и от друга - в качеството си на законен представител на управляваното от нея търговско дружество-издател, подписа и за издател и за поръчител били напълно достатъчни, за да се счете за изпълнено изискването на чл.535, т.7 от ТЗ, както и на чл.484 от ТЗ, още повече, че съгласно чл.483, изр. второ от ТЗ, поръчителството по записа може да се даде както от трето лице, така и от лице, чийто подпис вече е сложен върху менителницата. Наличието на изрично указание в текста на записа на заповед относно начина на задължаване на двамата поръчители (А. – Т. и М.) бил равнозначния по смисъла на чл.484, ал.1, изр. първо от ТЗ израз „Авалирам настоящия запис на заповед, при условията при които е издаден”, както и полагането на два подписа на всеки от ответниците А. - Т. под текста на документа в посоченото двойно качество, и същия текст от М., включително и със собственоръчното изписване на трите им имена, също потвърждавала редовността и действителността на менителничния ефект, вкл. и даденото менителнично поръчителство – арг. от чл.485, ал.2 от ТЗ. Нито един от ответниците, не оспорвал автентичността на който и да е от подписите в текста на ценната книга по реда на чл.193 от ГПК. Следователно процесният запис на заповед бил действителен и породил правното действие, към което са били насочени волеизявленията на издателя и на авалистите му (ответниците).

Приел, че издателят на записа на заповед бил платец по смисъла на чл.481, вр. чл.538, ал.1 от ТЗ, а ответниците А. – Т. и М. били авалисти на издателя по записа и съгласно чл.485, ал.1 и чл.513, ал.1 от ТЗ, поради което и отговарят както издателя и солидарно с него за плащането на сумата, за която е издаден менителничния ефект, т.е. авалистите заедно с издателя били преки длъжници (чл.485, ал.1 от ТЗ), а непредявяването на записа за плащане на издателя в срок не се отразявало върху отговорността му, нито 3 върху действителността на поетото със записа парично задължение, което следва от чл.514, ал.1 от ТЗ, тъй като приносителят не губел правата си срещу платеца. Защото предявяването на записа на заповед за плащане на издателя и на задължените както него (издателя) лица, било право на кредитора. В случая не била приложима хипотезата на чл.538, ал.2 от ТЗ.

Посочил, че непредявяването на записа за плащане в сроковете по чл.491 от ТЗ вр. чл.537 от ТЗ преклудирало правата на кредитора срещу т.нар. регресни длъжници (джирантите и техните авалисти), но не и срещу преките длъжници - издателят на записа и неговия авалист, в който смисъл била т.3 от Тълкувателно решение № 1о то 28.12.2005 г. на ВКС, по т. д. № 1/2004 г., ОСТК,. След като за упражняване на правата спрямо лицето (издателя), за което е дадено менителничното поръчителство, не било необходимо да се извършва определено действие, а същевременно ответниците били авалисти на издателя по записа, то съгласно чл.485, ал.1 и чл.513, ал.1 от ТЗ отговаряли, както издателя и солидарно с него, поради което се запазвали и без да били извършени тези действия, и не било необходимо отделно предявяване за плащане на записа на заповед и на авалиста. А от това следвало, че не е необходимо и извършване на протест по съответния ред и в съответната форма по чл.501, чл.502 и чл.504 от ТЗ в сроковете по чл.498 вр. чл.537 от ТЗ, за да бъдела ангажирана солидарната отговорност на авалиста по отношение на задължението, поето с менителничния ефект. В случая, приносителят на процесния запис на заповед бил освободен от извършването на протест и тъй като в него е вписана клаузата „без разноски и протест" - чл.500, ал.1 от ТЗ, като текстът на цитираната норма „...за да предяви обратните си искове” отново потвърждавали, че непредявяването на записа на заповед за плащане засягало правата на приносителя само срещу джирантите и техните авалисти, но не и срещу преките длъжници - издателят на записа (платец) и неговия авалист. Ето защо възраженията на ответниците, че поради непредявяване в посочения срок в записа на заповед – *** г., поради късно предявяване не дължат палащане по записа на заповед бил неоснователни.

Предявяването на записа на заповед за плащане било условие за настъпване на изискуемостта на вземането по същия, и в този смисъл с предяването на записа на заповед се определял неговия падеж и изискуемост. От събраните по делото доказателства се установявало по безспорен начин, че записът на заповед е предявен на първия ответник, в качеството му на издател на записа на заповед на *** г., което не се спорело. Ето защо районния съд счел. че направените от ответниците възражения в тази насока са неоснователни.

Изрично по възраженията на ответницата М., районния съд отбелязал, че на нея и е предявен записа на заповед, с оглед връчената й при условията на чл.47, ал.5 от ГПК нотариалната покана въпреки, че не било необходимо предявяване на записа на заповед на авалистите, каквото качество имала ответницата по отношение на процесния запис на заповед. Въпреки липсата на задължение за това, ищецът бил.предявил процесния запис на заповед, връчвайки същия чрез покана на издателя „Д.Л.Транс“ ЕООД на *** г., която покана съдържала и искане за плащане на сумите по менителничния ефект. Записът на заповед бил връчен ведно с идентична по съдържание покана и на третата ответница – М. на *** г., а на втората ответница на *** г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление.

С оглед изпратената поканата до издателя и авалистите, задълженията по записа на заповед станали изискуеми и по отношение на авалистите, които съгласно чл.513, ал.1 от ТЗ отговаряли солидарно с издателя за плащането на сумата, за която е издаден записът на Заповед.

От изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза районния съд установил по безспорен начин, че първият ответник, в качеството му на издател на записа на заповед не бил погасил сумата в размер на 8 794.79 лева, която е 4 дължима.