Решение № 544 от 18.11.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 544 гр. Русе, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20244520200300 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Н. И. Б. против Наказателно постановление № 241085-000047 от 30.01.2024 г., издадено от Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадест и четири месеца за нарушение на същата разпоредба.

В жалбата се излагат съображения касателно неправилността и незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Н. Б., редовно призован, не се явява, като се представлява от адвокат Д. М. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството му на упълномощен защитник, като в хода на пледоарията си последният поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го с представените писмени бележки от фактическа и правна страна и моли обжалваното наказателно постановление да се отмени.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, като се 1 представлява от Гергана Д.а, която оспорва изложеното в жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно, както и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 02.02.2024 г., а жалбата е подадена на 12.02.2024 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Жалбоподателят Н. Б. притежавал МПС - лек автомобил „БМВ 530 Д“, с рег. № Р 1279 КТ.

На 06.01.2024 г. свидетелят Й. З. Д. посетил дома на жалбоподателя Б., находящ се в с. Николово, общ. Русе, ул. „Опълченска“ № 49, с молба последният да го закара с притежаваното от него МПС до гр. Русе, тъй като имал работа в града. Б. се съгласил, но възникнал спор между него и майка му, като същата му забранила да управлява автомобил в това му състояние, тъй като бил употребил алкохол. Жалбоподателят Б. я уверил, че процесното МПС ще се управлява от свидетеля Д., като дори се качил на предната дясна седалка. Така изложеното било възприето от свидетелката И. Недкова Н., която по това време също се намирала в дома на семейство Б.и.

На същата дата, в 14:56 часа, процесното МПС преминало покрай къща, намираща се на ул. „Липник“ № 179 в с. Николово, която била почти в края на селото и на фасадата на която била монтирана видеокамера, уловила движението на лекия автомобил. Непосредствено след края на селото, извън пътното платно в посока гр.

Русе, свидетелят Г. И. В. бил паркирал бял микробус, марка „Мерцедес“ с peг. № Г2193КС. Продължавайки движението си по общински път № RSE 1130 в посока гр.

Русе, жалбоподателят Б. изгубил контрол върху лекия автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение, а малко след това излязъл от пътното платно, при което настъпило протриване между предната дясна част на управлявания от него автомобил и предна лява част на спрелия товарен автомобил „Мерцедес“. В следствие от ПТП-то били причинени материални щети и по двете превозни средства. Докато 2 жалбоподателят Б. правил опити да овладее автомобила и да го върне в платното за движение, той застанал почти под прав ъгъл спрямо предната част на спрелия бус „Мерцедес“. Към този момент от инерцията на сблъсъка свидетелят Д. се бил наклонил напред, което позволило на свидетеля Г. В. да възприеме, че водач на лекия автомобил е жалбоподателят Б., когото бил виждал в селото преди това покрай баща му.

След като жалбоподателят Б. върнал автомобила в платното за движение, продължил движението си в посока гр. Русе. Стигайки разклона за завод „Дунарит“ обаче се уплашил от случилото се и взел решение да се върне на местопроизшествието, като убедил свидетеля Д. да кара по пътя наобратно, тъй като съзнавал, че бил употребил алкохол.

Междувременно свидетелят В. подал сигнал за случилото се на ЕЕН 112 и към мястото на местопроизшествието били изпратени свидетелите Ц. С. Ц. и Й. Р. С.полицейски служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. Натам се отправили и свидетеля С. Д. Д. и Т.Т. И. – полицейски служители на Второ РУ към ОД на МВР–Русе, които изпълнявали наряд и по това време се намирали в с. Николово.

След около десетина минути свидетелят Д. и жалбоподателят Б. се завърнали на местопроизшествието, излезли от автомобила – свидетеля Д. от шофьорското място, а жалбоподателя Б. от предната дясна седалка, и се насочили към паркирания товарен автомобил, в близост до който се намирал и свидетеля Г. В.. Жалбоподателят Б., държейки бутилка с уиски в ръка, предложил на свидетеля В. да „оправят нещата“ без намесата на правоохранителните органи, като за целта свидетелят Д. му казал, че могат да подпишат двустранен протокол. Свидетелят В. настоял да се изчака идването на полицейските служители.

Малко след това на местопроизшествието пристигнали свидетелите С. и Ц., а впоследствие и автопатрулът на Второ РУ при ОД на МВР-Русе. Първоначално пред служителите на Сектор „Пътна полиция“ свидетелят Д. заявил, че той е управлявал лекия автомобил „БМВ“ към момента на настъпването на ПТП-то. Свидетелят В. казал, че това не е вярно, тъй като бил възприел, че МПС-то било управлявано именно от жалбоподателя Б.. В тази връзка свидетелят С. провел разговор със свидетеля Д., като му казал, че няма причина да лъже, при което последният признал, че казаното от свидетеля В. е вярно.

С оглед на така установеното, полицейските служители предложили на жалбоподателя Б. да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство Drug test 5000 с фабричен номер ARNJ-0003. Последният категорично отказал, мотивирайки се с обстоятелството, че не той, а свидетелят Д. бил водач на лекия автомобил. Малко след това Б. демонстративно се прибрал в колата си и заспал, което наложило полицейските служители да положат усилия за събуждането му, с 3 оглед оформяне на нужните документи.

С оглед направения отказ от жалбоподателя Б. да бъде тестван с техническо средство, свидетелят Ц. Ц. съставил талон за изследване № 269383. Жалбоподателят Б. категорично отказал да го получи, което било удостоверено с подпис от свидетеля Й.

С. Р..

Отчитайки така направения отказ, свидететелят Ц. Ц. приел, че с поведението си жалбоподателят Б. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП, като в тази връзка съставил АУАН Серия G A № 1066186/06.01.2024 г.

Последният отказал получаването на така съставения административен акт, като това било удостоверено в изпълнение на разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН чрез един свидетел – Й. Р. С.. В законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 44, ал.

1 от ЗАНН, жалбоподателят Б. представил подробни възражения.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-241085-000025/08.01.2024 г. на жалбоподателя Б. била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца.

Въз основа на така съставения АУАН, Началник група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството му на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание 174, ал. 3, предл. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за осъществено нарушение на посочената разпоредба.

В хода на извършената проверка на жалбоподателя Б. били съставени и АУАН Серия G A № 1066184/06.01.2024 г. за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и АУАН Серия GA № 1066185/06.01.2024 г. за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, във връзка с които впоследствие били издадени наказателни постановления, влезли в сила към днешна дата.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № Серия GA № 1066186/06.01.2024 г., Наказателно постановление № 24-1085-000047 от 30.01.2024 г., докладна записка, талон за изследване № 269383, ЗППАМ № 22-24-1085000025/08.01.2024 г., дадени писмени обяснения от Г. В. и Й. Д., АУАН Серия G A № 1066184/06.01.2024 г., АУАН Серия GA № 1066185/06.01.2024 г., справки, възражение, справка нарушител/водач, гласни доказателства - показания на свидетелите Ц. С. Ц., С.

4

Д. Д., Й. З. Д., Г. И. В., Й. Р. С. и И. Недкова Н., приобщени чрез извършен разпит в хода на съдебното следствие, както и веществени доказателства - оптично устройство и фотоснимки, приобщени на основание чл. 285 от НПК, приложим на основание чл.

84 от ЗАНН, чрез извършени огледи в присъствието на страните.

Изброените доказателствени източници са логични, еднопосочни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което и по аргумент от противното /per argumentum a contrario/ на чл. 305, ал. 3 от НПК подробен анализ и съпоставянето им помежду им не е наложително да се извършва, като същите следва да бъдат кредитирани в цялост.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВРРусе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник група при Сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР-Русе, упълномощен съз Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира 5 пълноценно защитата си.