Решение № 4702 от 11.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4702 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20241110160552 по описа за 2024 година

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ от „ДЗ“ АД срещу ЗК „ЛИ“ АД, с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от 858,96 лева, представляваща регресна претенция за изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 211637819, ведно с обичайните (ликвидационни) разноски по определянето, ведно със законната лихва считано от 27.06.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.07.2024 г. по ч.гр.д. № 39462/2024 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

В исковата молба се твърди, че л.а. марка/модел „Мерцедес“, с ДК № X **** КК, собственост на И. С. С., е застрахован при ищеца по застраховка „Каско на МПС“, със срок на действие от 06.01.2023 г. до 05.01.2024 г., при уговорено покритие „пълно каско” на рисковете. Твърди, че на 15.12.2024 г. в гр. Хасково, е реализирано ПТП между МПС „Мерцедес“ с ДК № X **** КК и автобус „Голдън Драгон“ с ДК № X **** КХ, чийто водач, не спазил необходимата дистанция и извършил необезопасена маневра за завой на дясно и ударил дясностоящия лек автомобил. Сочи, че за описаното ПТП е съставен Двустранен констативен протокол за ПТП от 15.12.2023 г. След настъпване на застрахователното събитие при ищцовото дружество било подадено искане за оценка на причинените вреди по застрахованото МПС и била образувана ликвидационна преписка по щета № 211637819.

Излага, че експертите на дружеството са извършили оглед, опис и оценка на щетите по увреденото МПС, като ги оценили на сумата от 843,96 лв., а ремонта възложили на сервиз на дружество „Нед Ауто - 86“ ЕООД, като за извършените възстановителни работи била издадена и фактура № 0000000023/19.02.2024 г. на стойност от 843,96 лв. Твърди, че за ликвидиране на щетата са начислени и 15,00 лв. ликвидационни разноски. Поддържа, че на 21.02.2024 г. сумата от 843,96 лв. е изплатена на сервиза, извършил възстановяването на щетите. Твърди, че ответникът е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

Сочи, че е поканил ответника да му заплати сумата в общ размер от 858,96 лв., представляваща сбор от изплатеното обезщетение от 843,96 лв. ведно с начислените 15,00 лв. ликвидационни разноски, но плащане не постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният 1 иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответникът твърди, че ищецът е предявил извънсъдебна регресна претенция, към която не били представени документите в оригинал, поради което копията на документите били върнати на ищеца. С оглед изложеното сочи, че не е дал повод за завеждане на делото и прави искане за прекратяване на делото. Твърди, че представеният ДКП не е съставен в съответствие с нормативните изисквания. Излага, че след извършена проверка по преписката, станало ясно, че не е налице съгласие на участниците относно вината на водача на застрахованото при ответника МПС. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва предявения иск и по размер, при твърдения, че същият е силно завишен. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

От правна и фактическа страна съдът намира следното:

Исковата молба е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустим. Налице е издадена заповед за изпълнение и подадено възражение, поради което ищецът има правен интерес от установителния иск по чл. 422 ГПК. Възражението на ответника, че не е дал повод за завеждане на делото, не обуславя недопустимост на иска, а има значение единствено при разпределяне на разноските, ако са налице предпоставките за това.

По съществото на спора съдът установява следното:

Между страните не е спорно, а и с доклада по делото е обявено за безспорно, че увреденият лек автомобил е бил валидно застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“ към датата на ПТП, ищецът е изплатил сумата 843,96 лв. в полза на сервиза, извършил възстановяването на щетите.

Спорни са механизмът на ПТП, вината за настъпването му и в какъв обем ответникът отговаря по регресната претенция.

По делото е приет двустранен констативен протокол за ПТП от 15.12.2023 г., искане за оценка на вреди по застраховка, документите от ликвидационната преписка, фактурата за извършения ремонт, както и доказателства за извършеното плащане.

От искането за оценка на вреди се установява, че самият водач на лекия автомобил е заявил непосредствено след произшествието описание, според което той е бил плътно вдясно за десен завой и автобусът, намиращ се отляво, го е закачил. Това описание е съвместимо с основното твърдение, че и двете превозни средства са предприели завой надясно, като автобусът е бил отляво на лекия автомобил.

Двустранният констативен протокол удостоверява, че между същите участници е настъпило ПТП на посочената дата и място. Съдът приема, че документът има доказателствена стойност като частен документ и като извънсъдебно писмено изявление на участниците, но не му придава самостоятелна и решаваща сила относно механизма и вината. Това е така, защото протоколът е частен документ, а не официален удостоверителен акт, самият механизъм е оспорен от ответника, от събраните впоследствие доказателства се установява, че протоколът не е бил съставен непосредствено на мястото на удара, а покъсно. По делото се събраха и по-обективни доказателства относно организацията на движението на кръстовището.

Разпитаният по делегация свидетел И. С. С. заявява, че е управлявал лекия автомобил, движил се е по бул. „Б“ към кръстовището с бул. „С“ в гр. Хасково, бил е плътно вдясно до тротоара, спрял е, изчаквал е движещите се по бул. „С“ превозни средства, след което е потеглил за десен завой. В този момент автобусът, намиращ се вляво от него, също завил надясно и го ударил в предната лява част. Свидетелят твърди също, че пътното платно се състояло от две ленти и че водачът на автобуса признал вината си и подписал протокола като виновен.

Съдът кредитира показанията на този свидетел в частта, в която същите установяват: времето и мястото на произшествието, участниците в него, факта, че автобусът е бил вляво от лекия автомобил, че и двете МПС са предприели маневра завой надясно, че увреждането по „Мерцедес“-а е било в предната лява част, че впоследствие е бил съставен двустранен протокол.

2

В тази част показанията са логични, последователни и се подкрепят от останалите доказателства.

Съдът не кредитира показанията му в частта, в която твърди, че непосредствено преди завоя е имало две самостоятелни ленти за движение надясно и че единствено автобусът носи вина за произшествието. Тази част от показанията е в противоречие с по-обективните доказателства – схемата на организацията на движението на кръстовището и допълнителната САТЕ. Освен това свидетелят е пряко заинтересован от изхода на спора като собственик на увредения автомобил и като лице, чиито действия при управление също се поставят под преценка.

Свидетелят Д. Я. С. - водач на автобуса заявява, че се е движил по бул. „Б“ в посока към кв. „Р“, че е предприел десен завой, като не е имало две отделни ленти за завИ.е на мястото, а необходимост поради дължината на автобуса да заеме по-лява позиция в рамките на съществуващото платно. Според него лекият автомобил се е наврял отдясно между автобуса и бордюра/островчето, без да има самостоятелна лента за такова движение.

Съдът кредитира тези показания в частта им относно организацията на движението и липсата на две обособени ленти за завой надясно на мястото на конфликта. Тази част намира опора в официалната схема на Община Хасково и в констатациите на допълнителната САТЕ.

Съдът не кредитира изцяло показанията му в частта, в която се опитва да изключи собствената си вина. Дори и при необходимост автобусът да заеме по-лява позиция поради дължината си, водачът му е бил длъжен да извърши маневрата така, че да не създава опасност за движещ се вдясно участник. Самият факт на удара с намиращото се вдясно МПС сочи, че безопасността на маневрата не е била осигурена в необходимата степен.

При така очертаното противоречие, съществена за делото се явява представената от Община Хасково схема на кръстовището между бул. „С“ и бул. „Б“. От схемата се установява, че в участъка на подхода от бул. „Б“ към десния завой не е налице хоризонтална маркировка, която да обособява две самостоятелни ленти за завИ.е надясно. Напротив, отразената организация на движение и широчината на платното в началото на кръстовището сочат наличие на едно платно за движение, в рамките на който дълго превозно средство като автобус логично заема по-лява позиция, за да може да осъществи завоя. В допълнителната САТЕ е посочена и конкретна широчина от 4,54 м., която обективно не обосновава извод за две нормално обособени пътни ленти за едновременно и независимо движение на автобус и лек автомобил при завой.

Следователно именно схемата опровергава решаващата част от показанията на свидетеля И. С., че е имало две ленти и че той се е намирал в отделна самостоятелна дясна лента.

Първоначалната автотехническа експертиза е изготвена преди приемането на общинската схема и преди съдът да разполага с данните от показанията на водача на автобуса. Поради това тя се основава главно върху двустранния протокол, искането за оценка на вреди и показанията на водача на лекия автомобил. В тази експертиза е прието, че автобусът, движещ се вляво, при завой надясно е реализирал ПТП с движещия се вдясно и също завиващ „Мерцедес“. Експертизата приема, че щетите по лекия автомобил са в причинна връзка с ПТП, че средната пазарна стойност за възстановяването им е 1 231,60 лв., а със средни цени на алтернативни части – 1 184,50 лв., като обичайните ликвидационни разноски са 15,00–25,00 лв.

Съдът приема тази експертиза в частта относно уврежданията, причинната връзка и размера на вредите, тъй като тези изводи не са разколебани от други доказателства и са професионално обосновани.

По отношение на механизма на ПТП съдът дава приоритет на изводите на допълнителната САТЕ. Тя е изготвена след представянето на официалната схема на кръстовището и след обсъждане на показанията на водача на автобуса. В нея вещото лице вече приема, че автобусът се е движел в лявата част на платното, предназначено за завой надясно, поради дължината на превозното средство и необходимостта от изместване надясно 3 при завИ.е.

В същото време лекият автомобил се е движел в дясната част на същото платно, при навлизане отдясно на автобуса и при едновременно предприетия завой надясно траекториите на двете МПС са се пресекли. Причините за настъпване на произшествието са в поведението и на двамата водачи: на водача на лекия автомобил, предприел преминаване/завой отдясно на автобуса, без да се съобрази с маневрата му, и на водача на автобуса, който при завоя надясно не се е съобразил с намиращия се вдясно лек автомобил.

Съдът възприема именно този извод като най-пълен и най-съответен на всички доказателства по делото.

За уважаване на иска по чл. 411, ал. 1 КЗ ищецът следва да докаже, че е изплатил обезщетение по валидна имуществена застраховка и че вредите са причинени противоправно и виновно от лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника.

Първите две предпоставки са налице и не са спорни.

Спорът е концентриран върху отговорността за настъпването на ПТП.

От съвкупната преценка на всички доказателства съдът приема, че произшествието не е причинено изцяло и единствено от водача на автобуса, както поддържа ищецът.

Същевременно съдът не приема и тезата на ответника, че водачът на автобуса не носи изключителна вина.

Обективните доказателства сочат на едновременно виновно поведение и на двамата водачи.

Водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение, като е навлязъл и е предприел маневра завой надясно отдясно на автобуса в участък, в който не са били обособени две самостоятелни пътни ленти за такова паралелно движение. Той е бил длъжен да се съобрази с положението и траекторията на дългото превозно средство, което вече е заемало пространството за извършване на завоя.