Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 9698 от 31.05.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 17752/2021
Вид
Протоколно определение № 9698
Подписан
31.05.2023
Състав
Иван Александров Стоилов

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл. 66 · Наказателен кодекс
  • чл. 93 т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 211, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 9698 гр. София, 30.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:

Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА и прокурора И. П. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Наказателно дело от общ характер № 20211110217752 по описа за 2021 годИ..

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМATA Д. А. Г. - редовно уведомена, се явява лично.

ПОДСЪДИМАТА З. Г. М. - редовно уведомена, се явява лично.

ПОДСЪДИМИЯТ И. К. М. - редовно уведомен, се явява лично.

В залата се явява и упълномощения защитник на подсъдимите адв. Т. с пълномощно.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото

СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото

В тази връзка,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по хода на съдебното следствие.

АДВ. Т.: Нямам искания по хода на съдебното следствие, освен да разпитаме подс. Г..

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

СЪДЪТ пристъпи към разпит на подс. Д. А. Г.

ПОДСЪДИМАТА Г.: Мисля, че няма за какво да съм обвиняема аз.

Познавам семейство П.и и знам, че имота е техен. Ходила съм на местото неведнъж. С К. имаме породени деца и сме ходили там.

На въпроси на адв. Т.:

Подсъдимата Г. отговори : Когато сме ходили, там съм виждала телена ограда, отпред има метална порта, има овошки като ябълки, сливи, има сондаж вътре, който не съм виждала да се ползва. Не съм виждала постройки.

Семейството П.и познавам от 2003 г.- 2004 г., когато си купиха къщата в с.

Мировяне. След 2006 г. започнах да ходя с тях там, брахме ябълки, помагала съм им. Когато съм ходила там не съм виждала други хора. Местата около имота бяха празни.

На въпроси на прокурора:

Подсъдимият Г. отговори : Имота съм посещавала често поне веднъж два пъти в месеца. П. много често пътува, той е тираджия, а К. си е там. Тя живее на съседната улица в близост до имота. К. и П. ме помолиха да им стана свидетел, тъй като съм ходила с тях и съм присъствала, когато са били в имота. Казаха, че искат да си изкарат документи, помолиха ме да им стана свидетел, тъй като съм била с тях. Обясниха ми, че имота е на бащата на П., който аз не съм виждала. Искали са преди години да построят там къща, но не са могли да си оправят бързо документите и продават апартамента, който са имали. Не съм виждала дали има електричество, за барането на ябълки не ми 2 трябва ток. Е. Б. и Б. Б. не ги познавам. Аз често ходя в с. Мировяне, но не познавам много хора там, общувам с определен кръг от хора. За парични отношения между сем. М.и и К. и П. не мога да знам дали са имали. Не знам И. да е подавал молба за този имот. Село Мировяне съм посещавала, тъй като баща ми имаше имот там.

На въпроси на съда:

Подсъдимата Г. отговори : Аз живея в гр. София, кв. „Надежда“, както съм по лична карта. Баща ми имаше имот в с. Мировяне. Той вече е покойник.

След като се влоши здравето на баща ми, през 2005 г. започнах да ходя почесто. Адреса е с. Мировяне, ХХХ. В близки отношения съм с К. и П., виждаме се често и продължаваме да се виждаме.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси. Нямам други доказателствени искания.

АДВ. Т.: Нямам други доказателствени искания.

СЪДЪТ счита, че делото е изяснено от фактическа страна, поради което, на основание чл. 283 от НПК,

ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства събрани в рамките на досъдебното производство.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия, поддържам внесения ОА срещу тримата подсъдими за престъплението, описано в него. Считам, че при проведеното съдебно следствие безспорно се доказа авторството и вИ.та на подсъдимите, както и съставността от неговата обективна страна. Безспорно в хода на проведеното съдебно следствието бяха събрани доказателства и доказателствени средства, които могат да се обособят в две основни групи.

Такива, които установяват, че имота е владян от семейство Б.и непрекъснато в продължение на много години, и такива които навеждат на обратната теза, а именно, че имота е владян от К. и П. П.и. В първата група доказателствени 3 средства следва да се причислят показанията на свидетелите И. Л., Д. Г., Е. Р., Р. Г., Р. Г., Е. Б., депозирани пред съдия в ДП и четени в настоящето съдебно следствие. Считам, че обвинението е доказано, тъй като между показанията на цитираните свидетели съществува логичност, свързаност, обективност и същите са непротиворечащи помежду си. От същите се установява фактическа обстановка такава, каквато е описана в ОА. Цитираните свидетели сочат, че имота е владян в продължение на дълги години от Б. Б. и Е. Б..

Двамата са посещавали често имота, отглеждали са овошки, зеленчуци. Била излята и бетонна платформа във връзка с тяхното намерение да бъде построена сграда във въпросния имот. Никое друго външно лице, освен тях двамата, не е имало никакви права върху имота, не го е стопанисвал, не е отглеждал никакви насаждения там, т.е. Б. Б. и Е. Б. са упражнявали необезпокоявано владение върху имота. Свидетелят Р. Г., близък приятел на свидетеля В.Х., твърди че В.Х. не е имал имот в с. Мировяне. Не знае той да е имал имот на друго място, освен в с. СлатИ.. Двамата са били близки приятели, ходили са често заедно за риба. Същото се установява и от показанията на свидетЕ.та Е. Р., сестра на П. П.. Тя е категорична, че не знае В.Х. да е имал имот в с. Мировяне. Не знае за градИ., която да е ползвал там.

Брат й свидетеля П. П. не е споменавал за други имоти, които баща им да е ползвал. От писмо на СО, район Нови Искър, на л. 137, л. 138 т. I и от свидетелските показания на свидетеля З. З. се установява, че поземлен имот е вписан в разписен лист към регулационния план на името на Б. Б..

Същевременно, справка от СО, Дирекция Общински приходи на л. 306 т. III, се констатира че В.Х. никога не е декларирал имоти на територията на район Нови Искър. Обстоятелство, че процесният имот не е владян от К. и П. се установява несъмнено от показанията на Н. З., който беше разпитан в предишното заседание и според когото единствено жена с името Д., по професия медицинска сестра, го е посещавала. Считам, че свидетелят З. посочва друго име по причИ. измИ.лия период от време, от както не се е срещал със свидетЕ.та Б., както и поради напредналата му възраст, обуславяща липса на спомен по някои факти и обстоятелства. Обясненията на подсъдимите М., М. и Г. са както доказателствено средство, така и средство за защита. Обясненията им, че са виждали П.и в процесния имот, не следва да бъдат кредитирани предвид тяхната заинтересованост от изхода на делото и желанието им за избягване на наказателна отговорност. Като допълнителен 4 аргумент за подсъдимия М. следва да се посочи обстоятелството, че няколко месеца преди процесното деяние, самия той е представил заявление до СО за извършване на обстоятелствена проверка. Заявление от 15.05.2019 г. е приложено в кориците на ДП. Подсъдимият М. много добре е знаел, че към момента на инкриминираното деяние 2020 г. Е. и П. П.и не са единствените собственици на имота, не го владеят и ползват, обработвайки го повече от 17 г. с насаждения, необезпокоявани от никой без прекъсване. Въпреки това съзнателно е декларирал тези обстоятелства в проведената процедура пред нотариус П. Д.. От безспорно доказания факт в хода на съдебното следствие за непрекъснатост и необезпокояване на владението само и единствено от семейство Б.и, следва и логично заключение, че свидетелите П.и не са владеели и ползвали същия имот. Те не са имали никакво легитимно, надлежно, правно основание да сторят това. В.Х. по техни обяснения, баща на П. П., никога не е посещавал, владял, обработвал или извършвал други правомерни действия по отношение на имота. В съдебната практика категорично е застъпено становището, че нотариусът е надлежен орган на власт. Същият не е посочен изрично в разпоредбата на чл. 93 т. 2 от НК и не фигурира в изброените там изрично органи. Същевременно нотариалното производство е регламентирано в ГПК и е вид охранително производство.

Неговата цел е издаване на акт на държавно съдействие, който поражда определени, благоприятни за лицето правни последици. Независимо, че нотариалният акт на проведеното производство по реда на ГПК няма сила на присъдено нещо и не представлява изпълнителен титул на решение по правен спор, то той ползва лицето, чийто интерес е издаден и има доказателствена сила спрямо трети лица. Именно за това съдебната практика е категорична, че нотариуса, пред който се развива цитираното нотариално производство, издавайки съответния акт, фактически осъществява функции, сходни с тези на органите на съдебната власт. По изложеното съображение, считам че подсъдимите следва да бъдат признати за виновни и да им бъде определено наказание, предвид чистото съдебно мИ.ло, при условия на чл. 54 от НК и чл.

66 от НК.

АДВ.Т.: Считам, че обвинението остана изцяло недоказано. В ОА прокурора е записал, че за периода от 1979 г. до 2018 г. семейство Б.о са упражнявали владение на така описания недвижим имот находящ се на ул.

5

ХХХ в с. Мировяне. Първо, представител на държавното обвинение не може, не следва да се намесва в подобни констатации по гражданско правни взаимоотношения. Той не е компетентен орган, който да прецени кой упражнява права на владение, ползване и разпореждане спрямо имота. Второ, това не е вярно, тъй като съобразно, безспорния, както към момента на внасяне на ОА, така и сега, нотариален акт № 63/2020 г., сем. П.и са признати за собственици. В практиката си Върховния съд приема, че констативният нотариален акт се издава по специално уредено от закона производство за проверка и признаване съществуването на правото на собственост, и притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Като правния извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение. Това решение е № 94/2016 г., Гражданско дело № 520/2016, ВКС. В този смисъл е и друго решение № 184/2016 г., ГД № 1147/2016 г., ВКС. Цитирам, съдът може да приеме, че удостоверението с нотариален акт правно основание, не се е осъществило, а от там и че ползващо се от нотариалния акт лице не се легитимира като вносител на признато с акта право на собственост, само ако след направен в исковото производство оспорване, оспорващата страна е провела успешно опровергаване на констатациите на нотариуса. Ако оспорващата страна не докаже твърденията си, съдът не може да отрече съществуването на удостовереното с нотариален акт основание. Към момента на инкриминираното деяние нотариуса е приел, че собственици на имота са П. и К. П.и или И.че казано всички сме длъжни да се съобразяваме с това фактическо и правно положение и да приемем, че собственици са били те и са владели имота преди това. Никое лице към настоящия момент не е подал иск в съда, което е единствената възможност да докаже, че е собственик на имота, и съда да отмени този акт. Въпросът със свидетелските показания по такива дела е съществен, но вземането на отношение от представителя на държавното обвинение е грубо вмешателство в сферата не тези гражданскоправни взаимоотношения, с което засяга правото на собственост на конкретно лице. Едва след като има влязло в сила решение, с което съда се е произнесъл по тези обстоятелства по смисъла на чл. 211, ал.1 от НПК, тогава може да се търси отговорност по чл. 290 от НК. На трето място, от това твърдение, то не се подкрепя с никакви доказателства, няма нито едно пряко доказателство, че 6

Б.и са упражнявали владение върху този имот. Твърдение, че са мИ.вали, за да погледнат имота в никакъв случай не означава, че го владеят. Свидетелят З. съобщава за една жена, която е идвала до имота, но твърди, че нищо не е правила там, дори съобщава, че го е помолила той да глада градИ.та. Няма как това просто посещение на имота да се превърне във владение или ползване в правния смисъл на тези думи. Важно обстоятелство, което следва да бъде изяснено, е дали дадения свидетел в случая подсъдим, е бил наясно, че П.и не владеят имота в определен срок и второ, не е било установено владеенето като юридически факт. Разграничителният критерият се намира в субективната страна на въпроса. Неслучайно прокурора избягва и не обсъжда субективната страна на това деяние. Твърди, че подсъдимият М. е знаел, че имота е на друго лице. Това първо, че не е доказано и второ, видно от молба декларация за обстоятелствена проверка, общИ.та е удостоверила, че имота не е записан на конкретно лице. Това безспорно установява, че той няма как да е знаел че имота се владее или ползва от друг. Продължавам по субективната страна. Трябва безспорно да е доказано по несъмнен начин, че свидетеля е знаел, че фактическото положение е различно, а доказателства за това липсват. Както подсъдимите заявяват, те така са считали, това са техните субективни възприятия, което няма как да бъде основания за обосноваване на кримИ.лно поведение. Свидетелите заявяват, че знаят за владението от П.и, те не са свидетели за тяхното субективно отношение, просто няма как да носят отговорност за възприятия. На следващо място, тъй като считам казуса за гражданско правен, следва да се обсъди въпроса с предоставяне на имота за ползване по силата актове на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерски съвет, а и тези обстоятелства са отбелязани в ОА. Възможно е конкретен имот да е бил записан на определено лице, но съобразно параграф четвърти от закона за собствеността и ползването на земеделски земи, редакция Държавен вестник брой 28 /1992 г. се казва: „прекратява се правото на ползване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на президиума на Народното Събрание на Държавния съвет и на Министерски съвет“. Съобразно този закон, всеки който е получил земеделска земя за ползване, въз основа на акт след 1991 г., вече не е записан като ползвател. Нито едно от събраните към настоящето дело гласни доказателства, писмени становища на ОбщИ.та или молби на гражданите, не може да се противопостави на параграф четири и нотариален акт № 63/2020 г.