Решение № 5 от 31.03.2021, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Айтос , 31.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Г. Спасова при участието на секретаря Росица Г. Марковска като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело № 20202110100622 по описа за 2020 година

Исковата претенция е за делба на наследствени имоти, подадена чрез адв. А.Д. от АК-Бургас в качеството на пълномощник на С. Р. Ш. с ЕГН **********, Н. Ш. Н. с ЕГН **********, Ш.Ш. К. с ЕГН **********, Ю. Ш. Н. с ЕГН **********, С. Ш. Р. с ЕГН**********, Б. Ш. Р. с ЕГН **********, Ф. Ш. Р. с ЕГН **********, Ю. Б. Ш. с ЕГН **********, Ш. М. Ш. с ЕГН **********, Ш. М. Ш. с ЕГН **********, Б. М. К. с ЕГН **********, А. М. Ш. с ЕГН ********** и С. Г. А. с ЕГН **********, като е насочена срещу ответниците-съпрузи Х. Ш. Р. с ЕГН ********** и А. М. Р. с ЕГН ********** досежно съсобствени недвижими имоти, както следва: дворно място, находящо се в с. П., ***, общ. Р., съставляващо УПИ I-78 в кв.45, с площ от 881 кв.м., по плана на същото село, при граници: юг-улица, изток-УПИ II-78, север-землище на с.

П. и запад-дере, ведно с построената в имота масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със застроена площ от 32 кв.м. и жилищен етаж със застроена площ от 90 кв.м. Поддържа се, че описаните в исковата молба имоти са съсобствени по силата на наследственото правоприемство, като оставени в наследство от общия наследодател на страните Ш. и Ш. Р. Ш., починал на *** г. – съпруг на С. Р. Ш. и баща /дядо на останалите страни по делото.

С отговора на ответниците-съпрузи Х. Ш. Р. с ЕГН ********** и А. М. Р. с ЕГН ********** се оспорва съсобствеността по отношение на масивната жилищна сграда, като се твърди, че същата е придобита от ответниците-съпрузи въз основа на изтекло в тяхна полза давностно владение, за което се легитимират с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том втори, рег. № 935, дело № 88 от 20.02.2019 г. на нотариус Г.Г. с рег. № 557 на НК. Освен това се твърди, че делбата следва да се проведе между наследниците на Р. М. М. – баща на ищцата С. Р. Ш. с ЕГН **********, а не между наследниците на Ш. Р. Ш., починал на *** г.

С оглед представените доказателства за собственост на Р. М. М. – баща на ищцата С. Р. Ш. с ЕГН **********, с определение № 530 от 04.11.2020 г. /л.71-72/ като ответници по иска за делба от първоначалния състав на съда са конституирани останалите наследници на Р. М. М.– Ф. А. Х. с ЕГН **********, Д. А. Е. с ЕГН 1

**********, А. А. Б. с ЕГН **********, Р. А. Б. с ЕГН **********.

Предявената искова претенция е с правно основание по чл.34 от ЗС. Следва изрично да се отбележи от съда, че по отношение вида и броя на предявените искови претенции, исковата молба е оставена без движение след нейното постъпване, като изрично е конкретизирано и уточнено с писмена молба с вх. № 4547 от 27.10.2020 г. на л.60-61 по делото от ищцовата страна, че исковата претенция е за делба на посочените имоти /т.4 от молбата/ и не е предявяван установителен иск за собственост по отношение на тях – изрично са развити конкретни доводи в тази посока в т.5 и т.6 от молбата. В първото съдебно заседание на 12.03.2021 г. от ищцовата страна отново изрично се заявява и конкретизира, че е предявен иск за делба на посочените в исковата молба имоти. С оглед на това съдът намира, че следва да се произнесе единствено и само по предявения иск за делба, с който е сезиран надлежно чрез исковата молба и направените от ищцовата страна изрични уточнения.

Постъпилата от ищцовата страна молба с вх. № 135 от 12.03.2021 г. е депозирана след приключване на съдебното заседание от 12.03.2021 г., т.е. извън срока за предявяване на други различни от вече направените уточнения и конкретизация на исковата претенция.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Представен е нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 99, том втори, дело № 593/1975 г., с който Р. М. М. е признат за собственик по давност на недвижим имот в т.2: празно дворно място, представляващо самостоятелен парцел I-78 в кв.45 по плана с. П..

От представеното удостоверение за наследници на Р. М. М. е видно, че последният е починал на 31.05.1980 г. и ищцата С. Р. Ш. е негова дъщеря. Освен нея има и други наследници: съпругата му Х. И. М., починала на ***1 г. и дъщеря му Б. Р.

Н., починала на *** г. и оставила като свои наследници децата си Ф. А. Х., Д. А. Е., А.

А. Б. и Р. А. Б..

Ищцата С. Р. Ш. е преживялата съпруга на Ш. Р. Ш., починал на *** г. От брака си имат общо девет деца – Н. Ш. Н., Ш.Ш. К., Ю. Ш. Н., С. Ш. Р., Б. Ш. Р., Ф. Ш. Р., Х.

Ш. Р., М. Ш.Ш., починал на *** г., оставил като наследници съпругата си Ю. Б. Ш. и децата си Ш. М. Ш., Ш. М. Ш., Б. М. К., А. М. Ш., както и Г. Ш. Р., починал на *** г., оставил като наследник дъщеря си С. Г. А.. Освен Х. Ш. Р., който е ответник по иска за делба със съпругата си А. М. Р., всички останали са конституирани като ищци по първоначалната искова молба.

През 2019 г. ответниците-съпрузи Х. Ш. Р. и А. М. Р. се снабдяват с нотариален акт за собственост на недвижим имот № 44, том втори, рег. № 935, дело № 88 от 20.02.2019 г. на нотариус Г.Г. с рег. № 557 на НК – масивна жилищна сграда, състояща се от приземен етаж със застроена площ от 32 кв.м. и жилищен етаж със застроена площ от 90 кв.м., построени в западната част на дворно място с площ от 881 кв.м., представляващо УПИ I-78 в кв.45 по плана с. П..

Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетели, ангажирани както от ищцовата страна, така и от ответната страна, като се установява безпротиворечиво, че ищцата С. Р. Ш. и нейния съпруг Ш. Р. Ш. са получили мястото от бащата на ищцата.

Настанили се в него, като построили къща и отгледали в нея децата си. Живели и стопанисвали имота заедно повече от 40 години до смъртта на Ш. Р. Ш.. В имота след 2 смъртта на Ш. Р. Ш. останали да живеят съпругата му С. Р. Ш., дъщеря им Ф. Ш. Р. и нейното семейство и сина им Х. Ш. Р. и неговото семейство. От обясненията, дадени в съдебно заседание от ответницата А. М. Р. – съпруга на Х. Ш. Р., става ясно, че самата къща е общо жилище, като в две от стаите вече 12 години живее семейството на Х. Ш.

Р., а останалата част от къщата се обитава от преживялата съпруга С. Р. Ш. и дъщеря й Ф. Ш. Р. с нейното семейство.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Исковата претенция за делба е с предмет недвижим имот - дворно място със сградата, построена в него, останали в наследство от Ш. Р. Ш., починал на *** г.

Придобивното основание, описано още в първоначалната искова молба и поддържано в хода на производството, е изтекла в полза съпрузите С. Р. Ш. и Ш. Р. Ш., починал на *** г., давност по време на брака им относно сънаследствено на ищцата С. Р. Ш. дворно място, останало от нейния баща Р. М. М., признат за собственик през 1975 г. и починал през 1980 г. и къщата, която съпрузите С. Р. Ш. и Ш. Р. Ш. построили заедно в дворното място със собствени средства и личен труд.

Относно дворното място: От събраните по делото доказателства се установява безпротиворечиво, че дворното място е било собственост на бащата на ищцата С. Р.

Ш., за което от ищците е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 99, том втори, дело № 593/1975 г., с който Р. М. М. е признат за собственик по давност на недвижим имот: празно дворно място, представляващо самостоятелен парцел I-78 в кв.45 по плана с. П.. Този нотариален акт е издаден при действието на СК от 1968 г. по време на брака му със съпругата му Х. И. М., починала на ***1 г., поради което следва да се приеме, че имотът е придобит в режим на СИО между тях и след смъртта на Р. М. М. през 1980 г. квотите са разпределени между неговите наследници по силата на правилото на чл.14, ал.7 от СК от 1968 г., съгласно което когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество или както следва:

1/2 идеална част за преживялата съпруга Х. И. М. от прекратената СИО и 1/2 идеална част за двете му деца, от които 1/4 идеална част за ищцата С. Р. Ш. и 1/4 идеална част за другата му дъщеря Б. Р. Н., починала на *** г.

Както се посочи по-горе Р. М. М. е починал през 1980 г., а от свидетелските показания се установява безпротиворечиво, че в това дворно място останала да живее дъщеря му - ищцата С. Р. Ш., която се настанила в него заедно със съпруга си Ш. Р.

Ш.. В имота двамата съпрузи построили къща и отгледали децата си, стопанисвайки го заедно до смъртта на съпруга Ш. Р. Ш. през 1996 г., като никой от другите наследници на Р. М. М. - съпругата му Х. И. М., починала на ***1 г. и другата му дъщеря Б. Р. Н., починала на *** г., не е заявявал претенции към имота. В исковата молба ищцата С. Р.

Ш. се позовава на давност, която е текла по време на брака й с нейния съпруг Ш. Р. Ш., като очевидно това е станало при действието на СК от 1968 г. и 1985 г. Анализът на посочените фактически данни обосновава извод, че двамата съпрузи спокойно и явно са владели сънаследствения на ищцата С. Р. Ш. имот повече от 10 години, построявайки в него къща, в която отгледали децата си, без наличие на претенции от страна на останалите наследници на Р. М. М. – съпругата му Х. И. М., починала на ***1 г. и дъщеря му Б. Р. Н., починала на *** г. С оглед наличните писмени данни за възникването на собствеността в полза на Р. М. М. през 1975 г. и последвалата негова смърт през 1980 г., то очевидно владението от страна на съпрузите С. Р. Ш. и Ш. Р. Ш. е установено не по-рано от 1975 г. – 1980 г., като този период съвпада и с данните по 3 свидетелските показания относно началото на владението от съпрузите. Към 1980 г., когато починал Р. М. М., в полза на съпрузите все още не е бил изтекъл изискуемия 10 годишен срок по чл.79 от ЗС, поради което С. Р. Ш. е станала собственик по наследство от своя баща на 1/4 идеална част от дворното място. Останалите 3/4 идеални части са продължили да се владеят съвместно от съпрузите и след изтичане на съответния срок много преди смъртта на Ш. Р. Ш. през 1996 г., са придобити в режим на СИО от двамата съпрузи. Това е така, тъй като няма данни останалите наследници на Р. М. М. - съпругата му Х. И. М., починала на ***1 г. и другата му дъщеря Б. Р. Н., починала на *** г., да са предявили претенции за тях въпреки явно предприетите действия по завладяване на имота от съпрузите, които построили къща в имота и отгледали децата си в него, владеейки го непрекъснато повече от 10 години и считайки го за свой, манифестирайки явно собственическото си отношение към него. Тук приложение намират и разясненията, дадени в т.2 от ПП-8-80-ВС и задължителната съдебна практика относно давността в полза на съпрузите - когато давността е текла по време на брака на съпрузите при действието на СК от 1968 г. /същото важи и за СК от 1985 г./, имотът става имуществена общност на съпрузите, като при завладяване на сънаследствен на единия съпруг имот, неговата наследствена част си остава индивидуална собственост – спрямо нея другият съпруг не придобива права на давност. Ето защо след смъртта на съпруга си Ш. Р. Ш. през 1996 г. ищцата С. Р. Ш. е придобила общо 53/80 идеални части, както следва: 1/4 идеална част /равно на 20/80 идеални части/ по наследство от нейния баща Р. М. М., половината от придобитите в режим на СИО 3/4 идеални части, т.е. 3/8 идеални части /равно на 30/80 идеални части/ с прекратяване на СИО след смъртта на съпруга й Ш. Р. Ш. през 1996 г. и 3/80 идеални части от останалите по наследство от съпруга й Ш. Р. Ш. 3/8 идеални части на нея и деветте им деца, доколкото при действието на СК от 1985 г. съпругата наследява част равна на всяко от децата. Следователно ищцата С. Р. Ш. има общо 53/80 идеални части от дворното място. От останалите от баща им Ш. Р. Ш. 3/8 идеални части всяко от деветте деца е получило дял равен на този на майка си, т.е. по 3/80 идеални части за всяко от децата /и в последствие за наследниците на М. Ш.Ш., починал на *** г., и Г. Ш. Р., починал на *** г., /, както следва: