Решение № 524 от 06.11.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. С., 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

ЛИ. М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от ЛИ. М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500382 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 67 от 23.03.2023 г., постановено по гр. д. № 1079/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, е признато за установено, че Б. И. Б. и Р. Т. Б. дължат на „Т.С.” ЕАД при равни дялове от по ½ ид. ч. следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 880/2022 г. по описа на РС - Елин Пелин: сумата от 1325.83 лв., представляваща стойност на неплатена топлинна енергия за периода от м.11.2019 г. до м.04.2021 г. за имот – ап. 5, находящ се в гр. С., район „П.“, ж. к. „С.Р.“, бл. 98, вх. А, ет. 2, абонатен № 143190, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 09.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 162.19 лв., представляваща дължимата за забавата в плащането на стойността на неплатената топлинна енергия за имота мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г.; сумата от 60.77 лв., представляваща стойността на услугата дялово разпределение за имота за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 09.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 11.42 лв., представляваща дължимата за забавата в плащането на стойността на услугата дялово разпределение за имота мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г. С решението са присъдени в полза на ищеца и разноските за заповедното и за първоинстанционното исково производство.

1

Решението е обжалвано само от единия ответник в първоинстанционното производство - Р. Т. Б., в частта, в която е признато за установено, че същата дължи на ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.” ЕАД половината от исковите суми съобразно притежаваната от нея ид. ч. от правото на собственост върху недвижимия имот, в който е доставяна топлинната енергия и услугата дялово разпределение, както и в частта, в която е осъдена да плати разноски за въззивното и за заповедното производство. Изложени са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част като се иска отмяната му в тази част и постановяване на ново решение, с което исковете по отношение на нея бъдат отхвърлени.

Въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението в обжалваната част и се иска потвърждаването му в същата част.

На втория ответник в първоинстанционното производство - Б. И. Б., от въззивния съд е надлежно указано правото му по чл. 265, ал. 1 ГПК да се присъедини към въззивната жалба на Р. Т. Б., но той не е упражнил това свое право. В качеството си на въззиваем не е изложил и становище по въззивната жалба.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

За да уважи предявените установителни искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано ползването на топлинна енергия за описания имот в исковия период и в посочения размер, доказано е и качеството на двамата ответници в първоинстанционното производство на потребители на топлинна енергия за битови нужди. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и се споделят и от настоящата инстанция.

Оплакванията във въззивната жалба се свеждат единствено до това, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че и настоящата въззивница има качеството на потребител на топлинна енергия. Според въззивницата тя нямала такова качество, а била само „гол собственик“, а потребител на топлинна енергия бил само другият собственик, на името на когото била открита партидата за имота и издавани фактурите за топлинна енергия, което обуславяло и наличието на облигационна връзка единствено между него и доставчика на топлинна енергия. В тази връзка въззивницата се позовава и на съдебна практика, която обаче, освен, че не е задължителна, не е и относима към настоящата хипотеза. Действително при установяване, че върху имота, за който е доставяна топлинна енергия, е учредено вещно право на ползване, задължено лице за стойността на ползваната топлинна енергия за имота ще е вещният ползвател, а не „голият собственик“. Това е логическа последица от обстоятелството, че реален ползвател на имота /и съответно на доставената за 2 него топлинна енергия/ е не собственикът, а вещният ползвател, освен това произтича и от правилото на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. В случая обаче не е налице такава хипотеза. Имаме двама собственици на имота – факт, който макар първоначално да е бил оспорен в отговора на исковата молба /в който е било наведено възражение, че не са налице доказателства, че ответниците са собственици или вещни ползватели на топлоснабдения имот/, към настоящия момент е безспорен, доколкото във въззивната жалба Р. Т. Б. не оспорва качеството си на собственик на имота. Същевременно не се твърди по делото да има вещен ползвател на имота, различен от собствениците, не се твърди дори, че въззивницата не е негов реален ползвател. При липса дори на твърдения в тази насока /и съответно на каквито и да било доказателства/ и при установените по делото факти задължението за плащане стойността на топлинната енергия за имота е за двамата собственици /при равни дялове, за което не се спори/. Неоснователни са доводите, че определящо за наличието на облигационна връзка е обстоятелството кой е титуляр на партидата, открита при доставчика, за топлоснабдения имот. Отбелязването само на един от собствениците на имота като титуляр на партидата, а също и посочването само на един от собствениците в списъка на етажните собственици не могат да променят гореизложените изводи, тъй като задължените лица са определени от закона. Съответно при липса на твърдения /и доказатества/, че ответниците в първоинстанционното производство са лица, различни от посочените в закона, не може да се направи извод, че те не дължат стойността на доставената топлинна енергия.

Несъстоятелен е доводът, че в случая основание за облигационната обвързаност между доставчика на топлиннната енергия /ищец в първоинстанционното производство/ и другия ответник в първоистанционното производство - Б. И. Б., е не специалната хипотеза на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, а общата такава на чл. 149, ал. 1 т. 6 ЗЕ. Тези две хипотези не са в отношение на обща и частна, не уреждат облигационни отношения с различен кръг лица - потребители на топлинна енергия, а се отнасят до една и съща категория лица, задължени да плащат доставената им топлинна енергия /тъй като клиентите в сграда - етажна собственост по смисъла на чл. 149, ал.

1, т. 6 ЗЕ са именно собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.

Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд решението следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на въззивника не следва да се присъждат разноски.

На въззиваемия следва да се присъдят разноски с оглед изхода на делото за юрисконсултско възнаграждение /други разноски не се претендират от страната, не са и сторени такива/, като съдът намира, че размерът на това възнаграждение, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да е минималният такъв от 100 лв. Съобразно горепосочения ред за определяне на юрисконсултско възнаграждение, когато делото е решено в полза на юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, страната има право на 3 възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП /съответно конкретен размер, посочен като претендиран от страната, не обвързва съда при произнасянето му за дължимите разноски/. Съгласно чл. 37 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на МС по предложение на НБПП. В чл. 25, ал. 1 от приетата на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП Наредба за заплащането на правната помощ е предвидено, че за защита по дела с определен материален интерес размерът на възнаграждението е от 100 лв. до 360 лв. Следователно, на първо място, водещи критерии при преценката на съда за определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение са видът и количеството на извършената дейност, а не фактическата и правната сложност на делото, нито материалния интерес по предявените искове, както е при адвокатските възнаграждения с оглед разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК и Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Аргумент в полза на това разбиране е както съдържанието на чл. 37, ал. 1 ЗПП, така и липсата на степенуване на размера на юрисконсултското възнаграждение в зависимост от конкретни парични измерения на материалния интерес по исковете, визирани в чл. 25, ал. 1 НЗПП. Единственият нормативно установен лимит, който съдът не следва да надхвърля при преценката си за определяне на юрисконсултското възнаграждение, е максималният размер за конкретния вид дело, определен в НРПП. В настоящия случай съдът намира, че видът и количеството на извършената дейност от пълномощника на въззиваемия не надхвърлят минималните стандарти за производството пред въззивната инстанция /липсват наведени нови доводи, не са събирани нови доказателства във въззивното производство, във връзка с които осъществената от юрисконсулта защита пред въззивния съд да налага по-голям размер на възнаграждението/.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 67 от 23.03.2023 г., постановено по гр. д.

№ 1079/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, в следните обжалвани части: в частта, в която е признато за установено, че Р. Т. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., район „П.“ , ж. к. „С.Р.“, бл. 98, вх. А, ет. 2, ап. 5 дължи на „Т.С.” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Я.” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор А. А. и председателя на УС И. Е., следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 880/2022 г. по описа на РС - Елин Пелин: сумата от 662.91 лв. /шестстотин шестдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща ½ ид. ч. от стойността на неплатената топлинна енергия за периода от м. 11.2019 г. до м. 04.2021 г. за имот – ап. 5, находящ се в гр. С., район „П.“, ж. к. „С.Р.“, бл. 98, вх. А, ет. 2, абонатен № 143190, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума за периода от 09.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 81.09 лв.

4

/осемдесет и един лева и девет стотинки/, представляваща ½ ид. ч. от дължимата за забавата в плащането на стойността на неплатената топлинна енергия за имота мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 01.06.2022 г.; сумата от 30.38 лв. /тридесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща ½ ид. ч. от стойността на услугата дялово разпределение за имота за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 09.06.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 5.71 лв. /пет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща ½ ид. ч. от дължимата за забавата в плащането на стойността на услугата дялово разпределение за имота мораторна лихва за периода от 01.07.2019 г. до 01.06.2022 г.; в частта, в която Р. Т. Б. е осъдена да плати на „Т.С.” ЕАД сумата от 87.13 лв. /осемдесет и седем лева и тринадесет стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство и сумата от 40.60 лв. /четиридесет лева и шестдесет стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр. д.