Решение № 15180 от 05.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15180 гр. С, 05.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело № 20241110109161 по описа за 2024 година намери следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от Р. Г. К. срещу СДЯ № 38 с искане да бъде осъден да заплати на ищцата сумите от 6130 лева – допълнително материално стимулиране за периода от 01.04.2022 г. до 31.12.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 584,79 лева – мораторна лихва върху тази главница, считано от 27.05.2023 г. до 14.02.2024 г.; сумата от 4125,90 лева – разлика между полученото от ищцата трудово възнаграждение и това, което е следвало да получи за периода от 01.04.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането; сумата от 393,60 лева – мораторна лихва върху тази главница, считано от 27.05.2023 г. до 14.02.2024 г.

С исковата молба ищцата иска също така Столична община и при условията на евентуалност И. Ц. С. да заплатят сумата от 3000 лева – неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и стрес вследствие на незаконосъобразна заповед за налагане на наказание „забележка“ ведно със законната лихва, считано от 18.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането. Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е и искане за експертиза и искане за разпит на свидетели. Ответниците в срока по чл. 131 ГПК са подали отделни писмени отговори на исковата молба. Първият и третият ответници представят документи с искане да бъдат приети като доказателства по делото, правят искане за разпит на свидетели. Вторият ответник прави искане по чл. 190, ал. 1 ГПК.

В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Ищецът се явява лично и с представител, поддържа исканията си.

Ответникът И. Ц. С. се явява лично, изпраща представител. Ответниците СДЯ 1

№ 38 и Столична община, не се явяват изпращат представители. Всички ответници поддържат исканията си.

На база представените доказателства, съдът намира за установено следното:

Безспорни между страните са фактите, че ищцата е била служител на СДЯ № 38 на длъжност „счетоводител“, че трудовото възнаграждение е било 780 лева, а след 01.05.2022 г. – 1000 лева, че със заповед № 36 от 18.03.2022 г. на ищцата било наложено наказание „забележка“ и че заповедта била отменена като незаконосъобразна с Решение № 4406 от 22.03.2023 г., постановено по гр. д. 20091 от 2022 г. по описа на СРС, влязло в сила на 19.04.2023 г.

По делото са представени преписи на фишове за заплата (л. 36 до л. 49 от делото), от които се установява, че получаваните от ищцата трудови възнаграждения за периода от месец март 2022 г. до месец април 2023 г. съответно са както следва: 880,09 лева, 808,39 лева, 880,09 лева, 880,09 лева, 879,38 лева, 1791,77 лева, 1117,45 лева, 838,70 лева, 1117,46 лева, 1126,45 лева, 1051,45 лева, 910,92 лева, 1051,45 лева и 986,40 лева. Представени са и преписи от длъжностни щатни разписания (л. 67 до л. 69 от делото), от които се установява какви са били длъжностите в СДЯ № 38 към 01.04.2022 г., 01.05.2022 г. и 01.07.2023 г. Представен е и препис от Колективен трудов договор (л. 70 до л. 80 от делото) изх. № СОА-22ДГ56-239/18.03.2022 г. съгласно чл. 13, ал. 2 от същия са предвидени начални основни заплати по категории персонал в общинските детски заведения в С, считано от 01.04.2022 г. За категориите немедицински специалисти те са: 800 лева – за главен счетоводител, 750 лева – за счетоводител и 740 лева – за специалист човешки ресурси. С Допълнително споразумение – Анекс – към вътрешните правила за работа на ответника от 20.04.2022 г. (л. 82 и 83 от делото) е приета начална основна заплата за длъжността счетоводител в размер на 1000 лева.

Представени са и преписи на заповеди с които на други служители на ответника СДЯ № 38 са заличени наложени дисциплинарни наказания, както и фишове за заплати на служителите на работодателя за месец май 2022 г. и за месец август 2022 г. (л. 157 до л. 181 от делото).

По делото беше изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Установява, че за периода от 01.03.2022г.-30.04.2022г. основното месечно възнаграждение на ищцата е било в размер на 780 лева бруто, съответно 671,26 лева нето, а за периода след 01.05.2022 г. е увеличено на 1000 лева бруто, или 841,98 лева нето. За реализирана икономия от фонд „Работна заплата“ през II тримесечие на 2022г. на основание заповед №136 от 28.07.2022 г. под формата на допълнително материално стимулиране е разпределена сума в размер 2400 лева за работник на длъжност „касиер-домакин“ и 1800 лева за „перач“. В края на третото тримесечие на 2022 г. под формата на икономии са разпределени 2000 лева за „касиер-домакин“ и 1650 лева за „перач“. Разпределението е извършено съгласно заповед №182 от 12.10.2022 г. През м. декември 2022 г. са разпределени икономии, като на „касиер-домакин“ са начислени 1730,48 лева, а за „перач“ - 1230,48 лева. Брутната разлика между основна заплата и клас прослужено време на счетоводител и касиер-домакин с надбавка 30 лева е в общ размер на 4125,90 лева. Разликата в трудовото възнаграждение на ищцата за периода от м. април 2022 г. до м. април 2023 г. включително, между реално полученото възнаграждение и това, което би получила, ако трудовото й възнаграждение е било с 30 лв. по-голямо от трудовото възнаграждение на 2 лицето на длъжност „касиер- домакин“ е (-)3612,97лева в нетен размер.

Начислената сума за икономии на служителя, заемащ длъжността „касиердомакин“ за процесния период, е в брутен размер на 6130,48 лева, като в нетен размер, след начисляване в съответните периоди, се формира разлика за доплащане 5251,48 лева. Изчислени са и размерите на претендираните лихви.

Прието е и допълнително заключение на изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Установява, че няма служител, на който да не е увеличена реалната заплата и който да не е получил бонуси през периода от м. април до м. декември 2022 г., на който да не е наложено дисциплинарно наказание и да има отработени повече от 30 дни за тримесечието. Ищцата отговаря на 3 от 4те критерия – не е получила бонуси, няма наложено наказание и е отработила повече от 30 дни за всяко от тримесечията, но е получила увеличение на заплатата от 01.05.2022 г. в размер на 220 лева. Към 01.04.2022 г. има двама служители, на които индивидуалната основна заплата съвпада по размер с минималната за длъжността: Д.Г.А., детегледачка и А.А. Г., детегледачка.

Като свидетел по делото беше разпитана В.М. М.. Заявява, че познава ищцата. Живеели в един и същи квартал – „КР.“ – познавали се повече от 20 години. Ищцата работела през 2022 г., в детска ясла в кв. „КР.“ като счетоводител. Директорът на яслата беше наложил дисциплинарно наказание. Тя обжалвала заповедта, и заповедта била отменена. Поискала да бъдат възстановени сумите, но не били възстановени. Тази информация е известна на свидетелката от самата ищца. Твърди, че познава ищцата като съвестен, честен, слънчев човек. Когато ищцата се обадила на свидетелката и каза, за наложеното дисциплинарно наказание, била много притеснена, много емоционално напрегната. Казала, че изобщо не е разбрала, за какво е наказана. Свидетелката се срещнала с ищцата същата вечер, за да я успокои.

Ищцата изпитвала много силен стрес, взимала успокоителни. Изключително много се притеснявала, ядосвала се защо всъщност е наказана, не била разбрала за какво всъщност е наказана. Затворила се в себе си, избягвала контакти дори с близки и познати. При срещите между свидетелката и ищцата обикновено разговорите се свеждали до това, че ищцата е наказана.

Притеснявала се какво би последвало след това наказание. Дали би имало следващо наказание. Притеснявала се да няма дисциплинарно уволнение.

Нейното психическо притеснение, напрежение било от една страна, че е наказана без основание, защото всъщност не е разбрала, за какво е наказана.

На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:

По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за неизплатено редовно трудово възнаграждение: съгласно тази разпоредба работодателят е длъжен да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. За уважаване на този иск е необходимо да се установят следните юридически факти: 1) наличие на валидно съществуващо трудово правоотношение между работника и работодателя, 2) полагане на труд от страна на работника и 3) липса на заплащане на трудовото възнаграждение.

След анализ на доказателствената съвкупност съдът не счита, че този иск е доказан по основание. Видно е от представените фишове за заплата и от приетата експертиза, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за процесния период е било 780 лева и 1000 лева. Този размер е съответен на възприетото както с колективния трудов договор, така и с вътрешните правила за ответника СДЯ № 38 възнаграждение. Не се установява на ищцата да са били дължими и неизплатени някакви допълнителни трудови 3 възнаграждения. На следващо място, с исковата молба ищцата твърди, че трудовото възнаграждение било частично изплатено поради наличието на наложеното дисциплинарно наказание „забележка“, но по делото не се установява причинно-следствена връзка между двете обстоятелства.

Разликата между получаваното възнаграждение за длъжността „касиердомакин“ и „счетоводител“, съдът намира за ирелевантна към предмета на делото. Двете дейности са с различни длъжностни характеристики, различни трудови задължения и различен интензитет на работа. Различното им заплащане е уредено в колективния трудов договор, във вътрешните правила на СДЯ № 38, както и в индивидуалните трудови договори, върху които съдът няма правомощия да оказва контрол по целесъобразност. По делото не беше установено на ищцата да не е заплатено редовно трудово възнаграждение, което да не е било изплатено, поради което съдът намира, че този иск е неоснователен и следва да се остави без уважение.

По отношение на иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за неизплатено допълнително трудово възнаграждение: съдът намира, че този иск също е неоснователен. Голяма част от обосновката за отхвърляне на предявения иск за редовно трудово възнаграждение следва да намери приложение и тук. Както вече се изясни, на ищцата е било заплатено дължимото редовно трудово възнаграждение, такова каквото е било уговорено между нея и ответника СДЯ № 38. Липсата на причинно-следствена връзка между наложеното дисциплинарно наказание „забележка“, е относимо и за този иск, доколкото ищцата твърди, че именно поради неговото налагане това допълнително възнаграждение не е било заплатено. В допълнение следва да се посочи, че основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор. Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя извън територията на предприятието и др. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл. 11 НСОРЗ – за по-висока професионална квалификация и по чл. 12 НСОРЗ – за придобит трудов стаж и професионален опит. Те са задължителни за изплащане – така чл. 6, ал. 1, т. 1 НСОРЗ – когато са налице предпоставките за придобиване на правото да се получават от конкретния работник или служител. Премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати – индивидуални или общи, е включено в заплатата над основното трудово възнаграждение. Когато заплащането на премията е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и критерий за получаването е извършената работа (постигнати резултати), а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила, то се касае за възнаграждение над основната работна заплата по системата за заплащане на труда според изработеното – по чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ. То се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се плаща. Те пък следват от договорите и вътрешните правила по чл. 13, ал. 1 от НСОРЗ. В тези случаи съдът няма правомощие да контролира преценката на работодателя да включи или не, евентуално до какъв размер, определено с вътрешните правила или договори допълнително премиално възнаграждение.