Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7144 от 20.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 11887/2021
Вид
Решение № 7144
Подписан
20.12.2024
В сила
01.02.2025
Състав
Александър Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 216, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 216, ал. 1, т. 4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 216, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 7144 гр. София, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-25 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов при участието на секретаря Кирилка Анг. И.а като разгледа докладваното от Александър Ангелов Гражданско дело № 20211100111887 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК.

Ищецът Национална агенция по приходите (НАП) твърди, че с влязъл в сила ревизионен акт от 10.09.2019 г. са установени публични задължения към държавата (за данъци и лихви за забава върху тях) на ответника „С.С.з“ ЕООД в размер на 953 490,79 лв., като към тези задължения следва да се прибавят и задълженията на ответника за данъци, осигурителни вноски и лихви за забава върху тях съгласно подадените от него декларации, при което общият размер на публичните задължения на ответника възлиза на 1 405 523,90 лв. Ищецът твърди, че заповедта за възлагане на данъчната ревизия, в резултат от която са установени посочените задължения, е връчена на ответника на 20.12.2018 г. Ищецът твърди още, че след получаването на заповедта за възлагане на ревизията ответникът е сключил четири договора с четирима от другите ответници, с които е продал четири от притежаваните от него леки автомобила. Тези договори са съответно договор за продажба на МПС от 09.04.2019 г., сключен с ответника Р. Б. (който към този момент е в брак с ответницата Р. Б.) по отношение на л.а. „БМВ 530Д Х Драйв“, рег. № *******, договор за продажба на МПС от 22.04.2019 г., сключен с ответника Е. П. (който към този момент е в брак с ответницата Д. П.) по отношение на л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ******* договор за продажба на МПС от 07.05.2019 г., сключен с ответника Г. Д. по отношение на л.а. „БМВ 320Д Х Драйв“, рег. № ******* НА и договор за продажба на МПС от 13.06.2019 г., сключен с ответницата Я. Д. (която към този момент е в брак с ответника Н. А.) по отношение на л.а.

„БМВ Х4 Х Драйв 35Д“, рег. № *******. Ищецът твърди, че с извършване на посочените действия, с които ответникът „С.С.з“ ЕООД се е разпоредил с част от имущественото си, и като се съобрази, че той не е заплатил никоя част от публичните си задължения, а също така, 1 че по банковите му сметки не са открити наличности, ответникът е демонстрирал намерението си да увреди публичния интерес, затруднявайки държавата да събере вземанията си от имуществото му и намалявайки възможността това да стане. Поради това ищецът иска да бъдат обявени за относително недействителни спрямо него посочените четири договора за продажба. Претендира разноски по делото.

Ответникът „С.С.з“ ЕООД оспорва предявените искове. Не оспорва, че процесните сделки са сключени. Оспорва обаче да е увреден публичният интерес на държавата, както и да е налице намерение за такова увреждане от страна на ответника. В тази връзка излага подробни доводи, като твърди, че процесните сделки са извършени като част от обичайната търговска дейност на дружеството, автомобилите не са били част от дълготрайните материални активи на дружеството, а стоки за продажба, сделките са увеличили имуществото на дружеството и то е притежавало достатъчно имущество към момента на продажбите, от което е можело да се удовлетвори ищецът, както и че продажбите са извършени на цени, близки до пазарните стойности на автомобилите. Твърди и че има сключени предварителни договори за продажбата на автомобилите, предхождащи получаването на заповедта за възлагането на ревизията, по които е получил плащания от купувачите. Ответникът твърди освен това, че има и друго имущество, от което може да се удовлетворят публичните му задължения, без да се засягат сключените сделки. Претендира разноски.

Ответниците Р. Б. и Р. Б. оспорват иска. Не оспорват, че между тях и ответника „С.С.з“ ЕООД като продавач е сключен договор за продажба на л.а. „БМВ 530Д Х Драйв“, рег. № *******. Твърдят, че към момента на сключване на договора не им е било известно продавачът да има непогасени публични задължения, тъй като при изповядване на сделката е представено и удостоверение от НАП за липса на такива, като също така не са можели и да знаят за извършваната спрямо дружеството ревизия. Твърдят, че са заплатили реалната пазарна цена за автомобила, поради което считат, че липсва увреждане на интереса на държавата, както и намерение за такова увреждане от страна на продавача. Претендират разноски по делото.

Ответниците Е. П. и Д. П. оспорват иска. Не оспорват, че са закупили от ответника „С.С.з“ ЕООД по време на брака им л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ******* МР. Твърдят, че не са могли да узнаят за наличието на данъчни задължения на дружеството купувач, тъй като нямат връзка с него, а освен това са заплатили и пазарна цена за автомобила, като при това посочват, че сумата е постъпила по банкова сметка на дружеството, върху която към този момент е бил наложен запор от ищеца, а също така отбелязват, че установяването на данъчни задължения на продавача е станало в по-късен момент след продажбата, когато е издаден данъчният ревизионен акт. Поради това считат, че не е налице увреждане на публичния интерес, нито намерение за такова увреждане. Претендират разноски в производството.

Ответникът Г. Д. оспорва иска. Не оспорва, че е закупил от ответника „С.С.з“ ЕООД л.а. „БМВ 320Д Х Драйв“, рег. № ******* НА. Оспорва обстоятелството, че чрез посочената 2 сделка е увреден публичният интерес на държавата, както и това да е налице намерение за подобно увреждане у дружеството продавач. В тази връзка твърди, че заплатената цена по договора е постъпила по сметка на продавача, върху която към този момент е бил наложен запор от НАП, поради което сумата е следвало да бъде преведена на ищеца. Ответникът твърди още, че доколкото цената е преведена по сметка на дружеството, върху която е наложен запор от НАП, а самата заплатена цена е пазарна (надвишава застрахователната стойност) и освен това продажбата на автомобили е част от обичайната търговска дейност на продавача, то липсва и намерение за увреждане на държавата от страна на продавача.

Счита и че е необходимо купувачът също да е знаел за увреждането на публичния интерес от сделката, което в случая не е възможно. Оспорва и това дружеството продавач да е било валидно уведомено за заповедта за възлагане на ревизия преди сключването на договора за продажба. Претендира разноски.

Ответниците Я. Д. и Н. А. оспорват иска. Не оспорват, че са закупили л.а. „БМВ Х4 Х Драйв 35Д“, рег. № ******* от ответника „С.С.з“ ЕООД. Твърдят, че автомобилът е закупен на пазарна цена, поради което имуществото на дружеството продавач не е намаляло и съответно не е налице увреждане на публичния интерес на държавата, включително като се има предвид, че върху банковата сметка на продавача, по която е преведена цената, е бил наложен запор от НАП. По тези съображения счита и че липсва намерение за увреждане на държавата чрез процесната сделка. Посочва и че купувачът по договора – ответницата Я. Д. не е знаела за започналото ревизионно производство срещу продавача, още повече че между страните е сключен и предварителен договор за продажбата на автомобила преди да започне ревизионното производство. Претендират разноски по делото.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

Ищецът Националната агенция по приходите (НАП) основава предявените искове за обявяване за относително недействителни по отношение на държавата (НАП) на процесните договори за продажба на автомобили на обстоятелството, че те са сключени след като на ответника „С.С.з“ ЕООД е връчена заповед за възлагане на данъчна ревизия, като в резултат на ревизията са установени публични задължения, като също така ищецът твърди, че ответникът е извършил сделките с намерението на увреди публичния взискател – искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК. Следователно, за да бъдат основателни исковете, трябва да бъде установено, че сделките са сключени след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на ревизията са установени публични задължения на дружеството продавач, както и че дружеството продавач е сключило сделките, които са възмездни, с намерение да увреди публичния взискател.

По делото е представен ревизионен акт от 10.09.2019 г., с който, въз основа на проведена по отношение на „С.С.з“ ЕООД ревизия по ЗДДС за периода от 01.04.2017 г. до 31.10.2018 г., са установени публични задължения за довнасяне на ДДС в общ размер от 953 490,79 лв. Ревизията е възложена със заповед от 04.12.2018 г., представена по делото, връчена по електронен път на 20.12.2018 г. на електронната поща на дружеството. Заповедта 3 е изменена със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия от 20.03.2019 г., връчена на дружеството на 26.03.2019 г. по електронен път на същия електронен адрес.

Представено е и писмо от 29.10.2020 г. от заместник-директора на Дирекция „ОДОП“ – гр.

София, видно от което ревизионният акт от 10.09.2019 г. не е обжалван и следователно е влязъл в сила.

По делото е безспорно, като това се установява и от представените договори за продажба на автомобили, че след връчването на заповедта за възлагане на ревизия на 20.12.2018 г., както и на заповедта за изменението на 26.03.2019 г., с което „С.С.з“ ЕООД е уведомено за започване на ревизионното производство, дружеството като продавач е извършило процесните четири прехвърлителни сделки, а именно: договор за продажба на МПС от 09.04.2019 г., сключен с ответника Р. Б. (който към този момент е в брак с ответницата Р. Б., видно и от представената справка за сключен брак), с който ответниците за придобили л.а. „БМВ 530Д Х Драйв“, рег. № *******, за сумата от 36 000 лв.; договор за продажба на МПС от 22.04.2019 г., сключен с ответника Е. П. (който към този момент е в брак с ответницата Д. П. според справката за сключен граждански брак), с който е прехвърлена собствеността на л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № ******* за сумата от 19 600 лв.; договор за продажба на МПС от 07.05.2019 г., с който ответникът Г. Д. е придобил л.а.

„БМВ 320Д Х Драйв“, рег. № ******* НА за сумата от 25 200 лв. и договор за продажба на МПС от 13.06.2019 г., сключен с ответницата Я. Д. (която към този момент е в брак с ответника Н. А. съгласно представената справка за сключен брак), с който е прехвърлена собствеността на л.а. „БМВ Х4 Х Драйв 35Д“, рег. № ******* за сумата от 45 700 лв.

Следователно по делото се установяват първите две предпоставки за уважаването на предявените искове – установяване на публични задължения на дружеството продавач в ревизионно производство, както и сключване на процесните договори за продажба на автомобили след връчването на заповедта за възлагане на ревизията на 20.12.2018 г.

Последното обстоятелство, което е необходимо да се установи, за да бъде уважен специалният отменителен иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК, е намерението за увреждане на публичния взискател от страна на лицето, чиито публични задължения са установени при извършената ревизия. Това от своя страна предполага и наличието на увреждащо действие, тъй като не е възможно да съществува намерение за увреждане на публичния интерес, ако той обективно не е увреден от извършените от задълженото лице действия.

Специалните искове по чл. 216, ал. 1 ДОПК по своята същност са вид отменителни искове, което следва от разпоредбата на чл. 216, ал. 3 ДОПК, предвиждаща субсидиарно приложение на общата норма на чл. 135 ЗЗД. Следва да се отчете обаче, че с оглед спецификата на правните субекти кредитори, имащи право на този иск, и вида на вземанията (публични държавни или общински), чиято събираемост е в обществен интерес, законодателят е дал по-силна защита на тези кредитори в сравнение с тази на кредиторите по общия отменителен иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Поради това в хипотезата на предявените в настоящото производство искове по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК е без значение знанието на приобретателя на имуществото за увреждането на публичния интерес, а е достатъчно 4 единствено намерението на отчуждителя за това увреждане. Съответно без значение е и обстоятелството дали приобретателят на имущественото е бил наясно или дали изобщо е можел да узнае за това, че отчуждителят има непогасени публични задължения, както и че спрямо него се извършва ревизия.