Присъда № 12 от 25.02.2025, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 12 от 25.02.2025 г. по НОХД № 3/2025 г. по описа на РС-Кърджали Повдигнато е обвинение срещу Р. Й. Т. от с.Глухар, общ.Кърджали, за престъпление по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено на 14.02.2024 г. на главен път III-507 в с.Жинзифово, общ.Кърджали.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Твърди, че от събраните по делото доказателства можело да се направи единственият и несъмнен извод, че подсъдимият Р. Т. е извършил престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което е предаден на съд. По неустановено време и място той се снабдил с неистински официален документ, който документ на 14.02.2024 г. използвал по време на полицейска проверка. Сочи, че подсъдимият бил осъждан отново за ползване на неистински официални документи, имал и негативни характеристични данни, поради което не следвало да му се определя наказание при условията на чл.55 от НК. Прокурорът предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване. Моли инкриминираният документ да бъде отнет в полза на държавата, както и на подсъдимия да се възложат разноските по делото.

Подсъдимият Р. Й. Т. в съдебно заседание не се признава за виновен, но дава обяснения за случилото се на инкриминираната дата и място. Твърди, че шофьорската книжка му била издадена и изпратена от Турция, след като подал молба. В дадената му последна дума моли да е на свобода, защото имал болно дете.

Защитникът на подсъдимия сочи, че на инкриминираната дата той действително представил неистински документ за правоуправление на МПС.

Нистинността на документа била установена от вещото лице. Твърди обаче, че подсъдимият бил реабилитиран, видно от приложената справка за съдимост.

Затова моли да му бъде наложено минимално наказание, с приложение на чл.66 от НК.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р. Й. Т. е роден на ******** г. в с.Глухар, общ.Кърджали, живущ в с.Глухар, общ.Кърджали, с българско и турско гражданство, с основно образование, неженен, работи, осъждан, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

Подсъдимият Р. Т. към процесната дата не бил правоспособен водач на моторно превозно средство и нямал нито една придобита категория за правоуправление. По неустановено време и място той се сдобил с неистинско Свидетелство за управление на моторно превозно средство на Република Турция със сериен бланков № AL924746, на името на ********, роден на 1

******** г., което възнамерявал да използва.

На 14.02.2024 г. Р. Й. Т. пътувал от гр.Одрин, Р.Турция към България, като управлявал лек автомобил „Нисан Примера“ с рег.№ СА 6677 МС. След обяд, около 16.50 часа, той се движел с автомобила по главен път III-507 в с.Жинзифово, общ.Кърджали. По същото време там се намирали свидетелите Н.А. и С.О. - полицейски служители в РУ-Кърджали, които извършвали проверки на автомибили. По този повод свидетелят А. със стоп-палка спрял за рутинна проверка и автомобила „Нисан Примера“ с рег.№ СА 6677 МС, управляван от подсъдимия. Полицейският служител поискал от водача документи за самоличност, както и документите на моторното превозно средство. Тогава Р. Т. представил на свидетеля А. Свидетелството за управление на моторно превозно средство на Република Турция със сериен бланков № AL924746, на името на ********, роден на ******** г. След като установили самоличността на подсъдимия, полицейските служители направили служебна справка в базата данни на МВР, при която установили, че той не притежава свидетелство за управление на МПС, издадено в България.

Свидетелите Н.А. и С.О. се усъмнили в редовността на представения от подсъдимия документ за правоспособност. След като прегледали реквизитите на Свидетелството за управление на моторно превозно средство на Република Турция със сериен бланков № AL924746, полицейските служители поискали съдействие от дежурния служител в РУ-Кърджали, за да се провери истинността на документа. На място бил изпратен експерт, който потвърдил, че свидетелството на управление на МПС е неистинско.

С протокол за доброволно предаване от 14.02.2024 г., подсъдимият Р.

Й. Т. предал на полицейския служител С.О. инкриминираното Свидетелство за управление на МПС с № AL924746.

На подсъдимия бил съставен АУАН № 1185106/14.02.2024 г. за установеното административно нарушение на чл.150 от ЗДвП, а именно управление на ППС без да е правоспособен водач.

По повод така извършеното деяние Р. Т. бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице Рег.№ 1947зз46/14.02.2024 г.

От назначената на досъдебното производство техническа експертиза се установява, че представеният за изследване документ - Свидетелство за управление на моторно превозно средство на Република Турция със сериен бланков № AL924746, на името на ********, роден на ******** г., е неистински. Според експертизата свидетелството съдържа данни за лице с имена „********“, с отпечатана дата на раждане ******** г., отпечатана дата на валидност 13.02.2030 г. и отпечатан сериен бланков № AL924746.

Инкриминираният обект има визия на бланка СУМПС на Република Турция, модел издаван след 2016 г. След извършено изследване с помощта на микроскоп е установено също, че бланката е отпечатана по електрофотографски метод.

2

В хода на досъдебното производство било изпратено запитване чрез ДМОС до компетентните власти в Република Турция за това дали са издавали Свидетелство за управление на МПС с № AL924746 на името на ********, роден на ******** г. в Република България. В отговор е получено съобщение от Интерпол Анкара, в което службите посочили, че Свидетелство за управление на МПС № 21029 /AL924746/ е издавано на лицето обект на запитването, но същото било невалидно заради извършено нарушение на пътното законодателство. Лицето притежавало двойно гражданство българско и турско, и се издирвало на национално ниво за престъпления свързани с подправяне на документи и за нарушаване на митническите режими.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Н.А. и С.О., кредитирани изцяло като логични, непротиворечиви и достоверни; обясненията на подсъдимия, кредитирани отчасти; заключението на вещото лице по извършената техническа експертиза; Протокол за разпознаване на лица от 10.04.2024 г., ведно с фотоалбум; Протокол за разпознаване на лица от 22.04.2024 г., ведно с фотоалбум; Писмо на ДМОС от 08.10.2024 г.; Справка за собственост на МПС; Справка за нарушител/водач на подсъдимия; Акт за установяване на административно нарушение № 1185105/14.02.2024 г.; Акт за установяване на административно нарушение № 1185106/14.02.2024 г.;

Протокол за доброволно предаване от 14.02.2024 г.; Заповед за задържане на лице Рег.№ 1947зз-46/14.02.2024 г.; Характеристична справка на подсъдимия;

Справка за съдимост на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите събрани в хода на досъдебното и съдебното производство писмени и веществени доказателства.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Н.А. и С.О., тъй като същите са последователни, логически обосновани и кореспондират изцяло с всички писмени и веществени доказателства. Двамата са заемали полицейска длъжност в РУ-Кърджали и свиделстват за извършената от тях проверка на подсъдимия на инкриминираната дата и място. С показанията си свидетелите А. и Осман установяват обстоятелството, че Р. Т. е използвал процесното свидетелство за управление на МПС с бланков № AL924746, на което бил придаден вид, че е издадено от органите на Република Турция. По време на проверката на 14.02.2024 г. подсъдимият се лигитимирал пред свидетелите и представил документа, в чиято автентичност те се усъмнили.

Затова поискали съдействие от дежурния служител и експерт, който извършил справка и констатил неистинността на свидетелството за управление на МПС.

При оценката на обясненията на подсъдимия, съдът взе предвид обстоятелството, че освен доказателствено средство, тези обяснения представляват и основно средство за защита. Това лице е в най-голяма степен заинтересовано от изхода на делото, а и предвид процесуалното си качество не носи наказателна отговорност в случай, че заяви факти, които не отговарят на 3 действителността. Р. Т. не отрича, че е използвал инкриминирания документ на 14.02.2024 г. при проверката му като водач на МПС на пътя в с.Жинзифово.

Отрича свидетелството за управление на МПС да е неистинско, като твърди, че било валидно, издадено след като подал молба в Труция, за да го поднови.

В тази им част неговите обяснения се възприемат единствено като защитна теза, която не намира опора в нито едно доказателство по делото. Установи се безспорно от заключението на техническата експертиза и разпита на вещото лице в съдебно заседание, че инкриминираното Свидетелство за управление на моторно превозно средство на Република Турция със сериен бланков № AL924746, на името на ********, роден на ******** г., е неистинско.

При така приетото за установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Р. Й. Т. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като на 14.02.2024 г. на главен път III-507 в с.Жинзифово, общ.Кърджали, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство на Република Турция със сериен бланков № AL924746, на името на ********, роден на ******** г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. В разпоредбата на чл.93, т.5 от НК е дадено легално определение на официален документ - този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Посоченото свидетелство за управление на МПС отговаря на тези условия и представлява именно официален документ. То се издава от компететни длъжностни лица, при регламентирани условия и ред, и удостоверява, че неговият притежател е правоспособен водач на МПС от съответните категории. На следващо място, инкриминираният документ е неистински официален документ съгласно определението на чл.93, т.6 от НК, тъй като се установи по делото, че на същия е бил придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, различно от това, което действително го е съставило. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние по чл.316 от НК, като е използвал неистинския документ - представил го е лично по време на проверка пред служител на РУКърджали. Престъплението се явява квалифицирано по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, тъй като има за предмет официален документ, представляващ свидетелство за управление на превозно средство. От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, като деецът е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Той е използвал документа съзнателно и знаейки, че е неистински, тъй като е бил наясно, че не му е издаден по надлежния ред и от компетентните органи.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Р. Й. Т., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази и предвиденото от закона наказание 4 за престъплението по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК - „лишаване от свобода“ до осем години. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция отчете степента на обществена опасност на деянието - типична за престъплението; подбудите за извършване на деянието - незачитане на нормативно установените правила за съставяне и ползване на официални документи; степента на обществена опасност на дееца - висока, с оглед предходните му осъждания; смекчаващите отговорността обстоятелства обясненията на подсъдимия, с които отчести допринася за разкриване на обективната истина; отегчаващите отговорността обстоятелства - негативните характеристични данни на подсъдимия, обременото му съдебно минало, вкл. с осъждания отново за престъпления по чл.316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК, фактът, че подсъдимият не само се е ползвал като е представил при полицейската проверка неистинския официален документ, но и си е позволил да управлява моторно превозно средство с този документ, без изобщо да е правоспособен водач. В случая съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК.

Разпечатката съдържа 31 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c2df5e7-f048-436d-b343-4ce100c17a2f