Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 317 от 03.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1164/2025
Вид
Определение № 317
Подписан
03.02.2026
В сила
03.02.2026
Състав
Диляна Николова Йорданова

Цитирани разпоредби

  • чл. 135 ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 413, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 317 гр. Бургас, 03.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Йорданова като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело № 20252100101164 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Д. А., ЕГН**********, с адрес *****, чрез адв. Н. Казаков от САК, съдебен адрес гр.

София, ул. Княз Борис I №84, ет.1, ап.1, с която е предявен иск за солидарно осъждане на ответниците

Министерство на вътрешните работи, с административен адрес гр. София, ул. Шести септември №29 и Главна дирекция „Борба с организираната дейност“, с административен адрес гр.

София, бул. Цариградско шосе№133А, да заплатят на ищеца сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на бездействието на разследващ орган на длъжност при ТС Борба с организираната престъпност-Бургас, /понастоящем част от ГДБОП/ по изпълнението на решение №60141 от 27.10.2021г. по кас.нак.дело №542/2021г. на ВКС в частта относно задължението за връщане на иззети от ищеца парични суми- 8770 лева и 104 300 евро по образувано досъдебно производство, както и сумата в размер на 87 584,30лева, представляваща претърпени имуществени вреди в размер на законната лихва на иззетите парични средства за периода 28.10.2021г.-10.03.2025г., ведно със законната лихва върху главницата в размер на 40 000лева, считано от датата на предявяване на исковата молба -26.06.2025г. до окончателното плащане.

Твърди се в исковата молба, че в рамките на образувано досъдебно производство на 30.08.2016г. от жилището, което обитавал ищецът, находящо се в *****, са иззети като веществено доказателство принадлежащи му парични средства в размер на 8770 лева и 104 300 евро. Ищецът поддържа, че последвало продължително наказателно производство, водено срещу него по НОХД №1313/2018г. по описа на Специализиран наказателен съд, като с присъда от 18.01.2021г. на Апелативен специализиран наказателен съд по ВНОХД№21/2020г., след изменение на първоинстанционната присъда се произнесъл да бъдат върнати веществените доказателства. Посочената присъда в частта относно връщане на веществените доказателства влязла в 1 сила на 27.10.2021г., когато ВКС потвърдил решението на въззивната инстанция в частта относно връщането на веществените доказателства с решение №60141 от 27.10.2021г. по кас.нак.дело №542/2021г. Ищецът намира, че считано от 27.10.2021г. на основание чл. 413, ал.1 от НПК е възникнало задължение за компетентните органи в структурата на МВР да му върнат иззетите като веществено доказателство парични средства. Посочва, че поради бездействието на органите на МВР по изпълнение на влезлия в сила съдебен акт на 11.11.2024г. се принудил да подаде молба до СГС за връщане на веществените доказателства, като с разпореждане от 06.03.2025г. състав на СГС постановил изпращане на съдебните актове за изпълнение на Директора на ГД БОП Бургас, като приел, че паричните суми се съхраняват в Общинска банка –клон Бургас с титуляр по банкова касета Директора на ГД „БОП“Бургас. Твърди се в исковата молба, че паричните средства били върнати на ищеца едва на 20. 03.2025г., като въпреки наличието на влязъл в сила съдебен акт компетентните органи в структурата на МВР не са изпълнили своевременно своето законово задължение да върнат задържаните парични средства.

Исковата молба е била първоначално предявена пред Административен съд-Бургас, който с определение №5937 от 01.07.2025г. е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Окръжен съдБургас, приемайки, че се касае за неизвършването на дължими фактически действия, произтичащи от указания по влязъл в сила съдебен акт, което не е свързано с упражняване на властнически правомощия, произтичащи от компетентността на съответната администрация по закон.

БОС счита, че при определяне на компетентния съд за разглеждане на настоящия спор за дължимо обезщетение от решаващо значение е твърдението на ищеца, че увреждането му е в причинна връзка с бездействие на служителите от състава на ответната дирекция, осъществено извън рамките на наказателно производство, при завършено наказателно производство в неговата съдебна фаза. Те не са изпълнили задължението си да обезпечат връщането на иззетите като веществени доказателства парични средства след приключването на наказателното производство, като предприемат действия по изтеглянето на сумите от банковата касета с титуляр Директора на ГДБОПБургас и предаването им на лицето, от което са били отнети. Когато поведение на полицейските органи няма естество на извършено в хода на висящо наказателно производство и не е част от дейността по разследване, то представлява „административна правоохранителна дейност“ по смисъла на чл.

1, ал. 1 ЗОДОВ

/в този смисъл определение №4531 от 09.10.2025г. на

Петчленен състав на ВКС и ВАС по гр. д. № 1791/2025 г./ Предвид това настоящият съдебен състав приема, че спорът подлежи на разглеждане от Административен съд-Бургас, като следва да повдигне препирня за подсъдност пред смесен състав на ВКС и ВАС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТВА производството по гр.д.№1164 по описа на БОС за 2025година.

ПОВДИГА препирня подсъдност между Окръжен-съд Бургас и Административен съд-Бургас пред смесен състав на ВКС и ВАС.

ИЗПРАЩА делото на Върховен касационен съд за разглеждане на спора за подсъдност от смесен състав по чл. 135 ал. 4 от АПК.

Определението е окончателно.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 3