Решение № 25 от 12.02.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. гр. Хасково, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Кючуков при участието на секретаря Милена Д. Борисова като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно наказателно дело № 20255640201022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К №11587850 от 10.09.2025г. на ОД-МВРХасково, с който за нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на Т. Г. Т. ЕГН ********** от с.********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лева.

Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателят, поради което го обжалва в срок. Ел.фиш бил съставен в нарушение на закона. Били допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно бил приложен и материалния закон. ЕФ бил издаден от некомпетентен орган. Жалбоподателят се затруднявал да разбере кое е нарушението и се накърнявало правото му на защита. Устройството не било обозначено със знак. Устройството не било одобрен тип и не било калибровано. Замерената скорост не била точна.

Иска от съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш.

Ответникът по жалбата – ОД-МВР-Хасково не оспорват и не изпращат представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.09.2025г., в 10,56 часа, на ПП-1-5 км.287+705, на разклона на пивоварна фабрика „Астика“, в посока гр.Хасково, извън населеното място, е било извършено засичане 1 на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство АТСС/ ARH CAM S1/ №120ссеf на преминал лек автомобил марка „**********“ с регистрационен номер **********. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 73 км/ч, извън населено място – при разрешена максимална скорост от 50 км/ч.

Установено е, че лекият автомобил е регистриран и собственост на „**********“ ЕООД.

Негов ползвател /лизингополучател/ е ЮЛ – „**********“ ЕООД. Собственик и управител на дружеството е Т. Г. Т. ЕГН ********** от с.**********.

При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-Хасково е издаден Електронен фиш серия К №11587850, с който на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 50 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Министерството на вътрешните работи, чрез своите органи е длъжно да осъществява цялостен контрол и kогато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно, наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл.53 от ЗАНН.

Електронният фиш е относително нов инструмент в административнонаказателните производства. С измененията в ЗАНН законодателят приравни същия на наказателно постановление. Това приравняване на наказателно постановление не е откъм реквизити, а откъм правни последици – иначе казано с електронен фиш могат да се налагат наказания за нарушения по ЗДвП, установени и заснети с техническо средство, така както такива могат да се налагат с наказателно постановление.

Няма изискване електронният фиш да има реквизитите на наказателно постановление по чл.57 от ЗАНН.

Напротив, реквизитите на електронния фиш са уредени в специалния закон – ЗДвП – в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – в случая е посочена – ОДМВР-Хасково, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението – в случая са посочени, регистрационния номер на моторното превозно средство – в случая е посочен, собственика, на когото е регистрирано превозното средство – в случая е посочен, описание на нарушението – направено е, нарушените разпоредби – в случая са посочени, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане – в случая са посочени.

Иначе казано атакуваният електронен фиш съдържа всички реквизити, изискуеми по закон – чл.189 ал.4 от ЗДвП.

Нещо повече – предвидено е, че образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

2

Такъв образец е утвърден със Заповед 1з-305 от 04.02.2011г. и атакуваният електронен фиш е именно по бланката на утвърдения образец от Министъра на вътрешните работи.

Използваното в конкретния случай техническото средство е калибровано – видно от представените протоколи за проверка.

В административната преписка са представени Удостоверение №17.09.512б за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология – именно за техническото средство, използвано за измерване на скоростта, от който става ясно че използваното техническо средство е одобрено за употреба от БИМ. Съдът се запозна и с Протокол за извършена проверка №176-СГ-ИСИС/16.05.2025г. на система тип АТСС/ ARH CAM S1/ №120ccef, от който става ясно, че техническото средство е калибровано на 16.05.2025г. – преди конкретното замерване на скоростта.

Замерената от техническото средство скорост е 73 км.ч, а отразената в ЕФ – 70 км.ч. Това означава, че АНО е намалил скоростта с 3 км.ч. – което разбира се е в полза на жалбоподателя. Това не е случайно. Използваната мобилна система за видеоконтрол дава възможно отклонение/ грешка/ при измерване до 3%. Ето защо с Писмо вх.

№14399/20.07.2011г. на МВР до Директорите на СДВР и ОД-МВР/ в адм.преписка/ е указано за определени трафик контрол системи /измежду които и използваната/ при издаване на ЕФ да се изваждат 3 % над 100 км/ч от отчетената скорост – като гаранция за правилно измерена скорост – в полза на водача.

Детайлната уредба на работата със система за автоматизиран технически контрол от месец май 2015г. се съдържа в Наредба 8121з-532 от 19.05.2015г.

Съобразен е и чл.8 ал.1 от Наредбата, където е предвидено, че мястото на разполагане на АТСС се определя така, че измерителят му да сработва след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта – т.е както е направено и в случая.

Видно от представения Протокол за използване на техническо средство или система е, че е било изпълнено изискването на чл.10 ал.1 от Наредбата и е попълнен Протокола по приложението по чл.10 ал.1.

Съобразен е и чл.10 ал.3 от Наредбата, който предвижда, че при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда / такава приложена в адм.преписка/.

Така в крайна сметка е нарушено задължението по чл.21 ал.2 от ЗДвП.

Правната техника, използвана при изписването на квалификацията на нарушението не накърнява правото на защита.

Разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП определя скоростите на движение на различните категории МПС в и извън населено място както и по автомагистрала и скоростен път. Чл.21 ал.2 предвижда, че тези максимални скорости може да са различни, ако е въведено 3 ограничение с пътен знак.

Превишението на скоростта е с 20 км.ч. За това нарушение нормата на чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП предвижда наказание глоба в размер на 50 лв.

Твърд размер. Няма възможност за индивидуализация.

Това е и наказанието, наложено на жалбоподателя.

ЕФ обаче е незаконосъобразен.

Към датата на извършване на замерването на скоростта на процесния лек автомобил „**********“ с регистрационен номер ********** същият е бил собственост на ЮЛ – „**********“ ЕООД – гр.София.

За това и в справката от електронната система на Сектор „Пътна полиция“ към ОД-МВР всъщност е отразено – че автомобилът е собственост на „**********“ ЕООД – гр.София, пак ЮЛ -„**********“ ЕООД е ползвател на МПС. И накрая - собственик и управител на дружеството е Т. Г. Т. ЕГН ********** от с.**********.

Това означава, че към момента на засичане на скоростта Т. Т. нито е бил собственик на МПС, нито има доказателства, че той е управлявала МПС.

Всъщност автомобилът е бил лизингов.

Лизингът нито купува, нито продава.

Той изобщо няма транслативен ефект, защото представлява особен договор за наем.

Собственик на автомобила остава ЮЛ - лизингодател – както в конкретния случай „**********“ ЕООД – гр.София.

АНО е следвало да състави ЕФ на ЮЛ - собственик на автомобила и евентуално да премине през процедурата с Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП. Едва тогава, при посочване на жалбоподателя, като лице – управлявало автомобила, да издаде ЕФ на ползвателя – лизингополучател Т. Т..

Тази процедура не е била извършена и директно е бил издаден ЕФ на лизингополучателя - наемател на автомобила.

При това положение административното нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП е недоказано – по-точно не е установено авторството му.

Атакуваният електронен фиш като незаконосъобразен ще следва да се отмени.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К №11587850 от 10.09.2025г. на ОД-МВРХасково, с който за нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП на Т. Г. Т. ЕГН ********** от с.********** е наложено административно наказание „глоба” 4 в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА ОД-МВР-Хасково да заплати на Т. Г. Т. ЕГН ********** от с.********** сумата в размер на 204,52 евро разноски по делото за адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ХАС, в 14-дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: М.Б.

5

----- следващ документ -----