Определение № 958 от 03.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 958 гр. Благоевград, 03.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20241200500464 по описа за 2024 година

Производството по делото е с правно основание чл.248 ГПК.

Образувано е по молба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрк. Е. С. К. за изменение на Решение №312/19.06.24г., постановено по в.гр. д. №464/24г., по описа на ОС – Благоевград в частта за разноските за адвокатско възнаграждение.

Твърди се от жалбоподателя, че определеният размер за адвокатски хонорар, които е осъден да заплати на насрещната страна е прекомерен и несъразмерен на действително осъществените усилия от ответника, от една страна, а от друга – от фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че съдът е следвало да се съобрази с Наредба № 1/09.07.24г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения и чл36 от ЗА. Изразява се становище, че адвокатският хонорар не следва да бъде изчисляван отделно за всеки иск.

Навеждат доводи, че процесуалният представител на ответника не се е явил в съдебно заседание и не е извършвал никакви допълнителни процесуални действия.

Молят да се измени решението в частта за разноските, като се определи минималния размер за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която в срока по чл. 248, ал.2 ГПК е подала отговор, в който твърди, че молбата е неоснователна и в нея се съдържат доводи, които водят до обезценка на адвокатския труд.

За да се произнесе по допустимостта и съществото на оспорването, съдът взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е започнало с гр.д.№670/2023г. по описа на Районен 1 съдСандански е образувано по искова молба вх.№5274/26.06.2023г., подадена от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрс на управление гр.София, бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, чрез юрк. Г.П.против В. Й. М. /сега Ла./, ЕГН **********, гр.С., ж.к.***, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане в полза на „Профи кредит България“ ЕООД срещу В. Й. М. за следните суми: -главница – 3 449.15 лв.; -договорна лихва – 1402.39 лв. за периода 25.10.2021г. до 04.11.2022г. /датата на предсрочната изискуемост/; - законна лихва за периода от 26.09.2021г. до 04.11.2022г. – 330.98 лв.; -законна лихва за периода от 04.11.2021г. до 27.02.2023г. – 266.75 лв., дължими по Договор за потребителски кредит №40005402319 от 16.08.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, които суми са предмет на издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №141/09.03.2023г. по ч.гр.д. №231/2023г. по описа на Районен съд-Сандански.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, както и частна жалба от Лазарова, чрез адв. дружество „Д. М.“, представлявано от Д.

М..

Пред въззивната инстанция от Лазарова, чрез адв. М. са постъпили две молби, които се изразява становище по даване ход на делото и становище по същество на делото.

При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:

Молбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в срока за обжалване и отговаря на изискванията за редовност, съгласно чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК.

По същество:

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Съгласно чл. 36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано. В Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС дава принципни тълкувания и разяснения относно приложението на института на съдебните разноски според правото на ЕС. В пар. 21 е припомнено, че член 14 от Директива 2004/48 прогласява принципа, че направените от спечелилата делото страна разумни и пропорционални съдебни разноски по принцип се поемат от загубилата делото страна, освен ако това е недопустимо поради съображения за справедливост. В пар. 23 и 24 изрично е посочено, че от съображение 17 от Директива 2004/48 се установява, че предвидените в нея мерки, процедури и средства за защита следва да се определят във всеки случай по такъв начин, че да отчитат надлежно специфичните особености на случая, при все това член 14 от Директива 2004/48 налага на държавите членки да гарантират възстановяването единствено на "разумни" съдебни разноски. Правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, които трябва да се положи за защитата на 2 съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим. " На основание чл.633 ГПК решенията на Съда на Европейските общности са задължителни за съдилищата в страната и имат превес над националното законодателство.Според цитираните постановките на решението на СЕС, на което се позовава и жалбоподателят, е постановено, че във всички случаи съдът държи сметка и преценка дали претендираният размер разноски с оглед на конкретния случая съответстват на принципа за пропорционалност и справедливост съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и в съответствие със действително извършената работа от пълномощника,т.е. за определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение определящ е не само и единствено размера на заявения материален интерес и съдът не е длъжен да прилага минималните размери на адвокатските възнаграждение, установени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако прецени, че с оглед на конкретните особености на случая определеният размер разноски не може да бъде обосновано с преследване на „легитимни цели“ . С Решение № 9273/27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, потвърдено с Решение № 5485 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1403/2017 г., 5-членен състав е разгледан въпросът какви критерии следва да се съблюдават при определяне размера на адвокатското възнаграждение в съответствие с критериите обоснованост и справедливост, съгласно чл.32 ЗАдв. Според цитираната практика размерът на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия-обемът и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия кумулативно. При преценка на горните два критерия и при съобразяване на задължителната и цитирана практика на СЕС по въпроса за определяне на справедливия и обоснован размер разноски за адвокатско възнаграждение, в настоящия случай присъденият размер от 760 лв. с ДДС се явява пропорционален и съответен на действително свършената работа, както и с обема, вида, естеството на предявения иск и упражнените от страна на ищеца материални институти, по които ответната страна е взела становище и подала отговор по предявения иск. В съответствие с критериите, имащи отношения към определяне на размера, съдът е намалил поискания размер и присъдил такъв, който да представлява обективно и законосъобразно 3 възнаграждение за положения от насрещната страна труд от пълномощника й по предявения иск с оглед на преценка на конкретните обективни особености на случая. Аргументи относно имущественото състояние на жалбоподателя за определяне на дължим размер разноски за адвокатско възнаграждение са неотносими. Липсата на страна за заплащане на разноски е относимо към искане за освобождаване от дължими държавни такси и разноски по делото, но не основание за освобождаване на страната от заплащане на направените от насрещната страна разноски. Такива винаги са дължими на насрещната страна и не освобождават загубилата спора страна от отговорност за разноски. Определеният размер разноски е съобразен от първоинстанционният съд с предмета на делото, действителната му фактическа и правна сложност, както и с оглед на обема извършена работа от пълномощника на ответната страна. Обемът работа не се изчерпва и определя само с броя на извършеното действие, а от естеството на същото и данните за положените усилия и труд по извършването му. В тази връзка, определеният размер следва да се счете за съответен и при правилно балансиране на посочените два критерия за определяне на дължимите разноски по делото за адвокатско възнаграждение и който размер е съответен и на зададените в цитираното решение на СЕС критерии.

Отделно от това Текстът на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения гласи, че адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете.

Според актуалното разбиране на ВКС, от значение е търсеният материален интерес, който при обективно кумулативно съединяване на искове се определя върху цената на всеки от исковете, поотделно, а не като сбор. Съобразно чл. 68 от ГПК, цената на иска е паричната оценка на предмета на делото. За защита на различни интереси се предявяват обективно или субективно съединени искове. Под материален интерес по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се има предвид цената на всеки от обективно кумулативно съединените искове, а не техният сбор, и за всеки иск се определя минимално възнаграждение, след което вече определените минимални възнаграждения се събират при определяне на отговорността за разноски. Така се разсъждава в Определение № 50 от 17.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4735/2022 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Марио Първанов, Определение № 388 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1840/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 528 от 16.08.2022 г. на ВКС по т. д. № 1841/2021 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 146 от 04.04.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 358/2022 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Галина Иванова, Определение № 92 от 28.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1809/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев, Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2695/2021 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Камелия Ефремова, Определение № 404 от 26.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2883/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев, Определение № 145 от 05.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.

4

№ 4642/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова, Определение № 90 от 07.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3870/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева, и др.