Определение № 1203 от 24.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1203 гр. София, 24.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Михайлова

Членове:

ГА.на Хр. Нейчева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Михаела П. Михова Въззивно частно наказателно дело № 20261100601829 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXII НПК вр. чл. 270, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Л.Н. – упълномощен защитник на подсъдимия А. М. А., насочена срещу протоколно определение от 10.03.2026 г., постановено по НОХД № 7213/2025 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на действащата по отношение на подсъдимия А. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

Жалбоподателят счита, че не са нА.це законовите основания подсъдимият да търпи най-тежката мярка за неотклонение, като оспорва и законосъобразността на първоинстанционното определение, с което лицето изначално е било задържано под стража. Счита, че подсъдимият е имал добросъвестно процесуално поведение в рамките на воденото срещу него наказателно производство, живее на известния по делото адрес заедно с приятелката си повече от десет години и преди задържането му е бил трудово ангажиран. В допълнение се навежда довод, че с оглед на тежестта на престъплението, за което се води наказателното производство, няма пречка делото да се разгледа в отсъствието на подсъдимия. С оглед на изложеното моли за отмяна на атакуваното първоинстанционно определение и изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия А. от „задържане под стража“ в полека такава.

Прокуратурата не е взела становище по така подадената жалба.

1

Софийски градски съд, след преценка на данните по делото, намери за установено следното:

Подсъдимият А. М. А. е предаден на съд на 15.05.2025 г. с обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК. По време на разглеждане на делото пред първата инстанция спрямо него е действала мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 2 000 лв., взета от органите на досъдебното производство, като сумата е била внесена по сметка на СДВР от подсъдимия А. на 24.01.2025 г.

Производството пред първата съдебна инстанция е приключило в рамките на три проведени открити съдебни заседания по същество на делото и с присъствието на подсъдимия.

С присъда № 671 от 04.12.2025 г. съставът на Софийски районен съд е признал подсъдимия А. за виновен в извършване на престъплението по така повдигнатото му обвинение, за което му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 години при първоначален строг режим на изтърпяване, глоба в размер на 1250 лв., както и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 5 години.

С протоколно определение от 04.12.2025 г., след обявяване на присъдата в открито съдебно заседание, първоинстанционният съд на основание чл. 309 НПК се е произнесъл по въпроса са мярката за неотклонение на подсъдимия, като е изменил същата от „парична гаранция“ в „задържане под стража“ и е допуснал предварително изпълнение на така постановения от него съдебен акт. Определението на съда е влязло в сила на 12.12.2025 г.

Междувременно срещу така постановената осъдителна присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимото лице, чието администриране към въззивния съд предстои.

По делото е постъпила молба от 19.02.2026 г., подадена от упълномощения защитник на подсъдимия А., с която е поискано действащата спрямо последния мярка за неотклонение „задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека такава.

С атакуваното пред настоящата въззивна инстанция протоколно определение от 10.03.2026 г., постановено по НОХД № 7213/2025 г., съставът на СРС в производство по чл. 270 НПК е оставил така направеното искане за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия А. без уважение.

За да остави така подадената пред него молба без уважение, първоинстанционният съд е приел, че не са нА.це основания за изменение на мярката за неотклонение в по-лека. Действащата такава спрямо подсъдимия А.

– „задържане под стража“, е намерил, че е най-подходяща, като се е аргументирал с тежестта и високия размер на наложеното на лицето наказание с обжалваната първоинстанционна присъда, както и с нА.чието на предходна съдимост на лицето. Според първоинстанционния съдия съществува риск от укриване на подсъдимия с цел отклонение от органите на правосъдието и 2 избягване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като е приел, че срокът на задържане на лицето към настоящия момент не е надхвърлил рамките на разумния такъв.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и релевираното от него искане, въз основа на материА.те по делото и закона, приема следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения седемдневен срок от произнасяне на определението, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на въззивна проверка по реда на гл. XXII НПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Редът на чл. 270 НПК предвижда възможност за разглеждане на въпроса за изменение на мярката за неотклонение по всяко време на съдебното производство до приключването му с влязъл в сила съдебен акт. При направено такова искане съдът следва да подложи на преценка данните по делото, като установи дА. продължават да са нА.це предпоставките за прилагане на съответната мярка за неотклонение, респективно дА. са възникнА. нови обстоятелства, които обосновават нейното изменение или отмяна.

В случая спрямо подсъдимия А. действа мярка за неотклонение „задържане под стража“, която му е била взета с влязло в сила протоколно определение по реда на чл. 309 НПК, постановено след обявяване на първоинстанционната присъда. Предпоставките за прилагане на тази найтежка мярка за неотклонение са уредени в чл. 63 НПК и същите намират приложение на общо основание в двете фази на наказателния процес, съответно подлежат на преценка от компетентния съд.

С постановената от Софийски районен съд присъда подсъдимият А. е признат за виновен в извършването на така вмененото му престъпление, с оглед на което в конкретния случай следва да се приеме не само, че е нА.це обосновано предположение, а и че същото е с висока степен на вероятност, намерила израз в постановяването на крайния първоинстанционен съдебен акт, от който е видно, че за разгледА.я делото първоинстанционен съдебен състав е без съмнение съпричастността на А. М. А. към инкриминираното деяние.

По отношение на опасността от укриване, настоящата инстанция намира, че такава не е нА.це, доколкото подсъдимият е с установени по делото самоличност и адрес, на който има данни, че пребивава със своето семейство.

На този адрес подсъдимият е получавал адресираните до него съдебни книжа и след като е бил редовно призован, същият доброволно се е явявал в съдебните заседания. От цялостното демонстрирано от лицето поведение в хода на разглеждане на делото пред първата инстанция не може да се заключи 3 извод, че подсъдимият А. е предприемал или има намерение да предприеме действия, с които да цели укриване от органите на правосъдието и възпрепятстване на водения срещу него наказателен процес. По тази причина настоящият въззивен състав не споделя изводите на първата инстанция относно нА.чието на опасност от укриване на лицето.

Не така стои въпросът с алтернативно предвидената в закона опасност от извършване на престъпление. Същата се извежда от данните за предходна съдимост на лицето. От приложените по делото справки и бюлетин за съдимост е видно, че подсъдимият А. е осъждан за еднородни престъпни деяния по чл. 343б НК общо три пъти за периода от 2021 г. до сега, като настоящото наказателно производство срещу лицето е с предмет установяване на извършено деяние по същия текст, а именно – чл. 343б, ал. 2 НК. За две от предходните му три осъждания за шофиране след употреба на алкохол на подсъдимия А. са наложени наказания „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е било ефективно, като въпреки това, не след дълго време след напускане на пенитенциарното заведение лицето отново е извършвало действия, които са ставА. повод за ангажиране на наказателната му отговорност. Това показва едно трайно установено при него рецидивно отношение към защитените от правото обществени отношения, характеризиращо го с висока степен на обществена опасност.

Предвид неуспешното постигане на целите на наказанието и наблюдаваното рецидивиращо престъпно поведение на подсъдимия, както и с оглед на това, че същият е признат за виновен от първоинстанционния съд в извършването на четвърто по ред престъпление по текста на чл. 343б НК, за което му е наложен сравнително висок размер на наказанието „лишаване от свобода“, а именно такова за срок от 4 години, въпреки че така постановената присъда не е вляла в сила и има данни за постъпила въззивна жалба срещу нея, настоящата инстанция намира, че понастоящем изпълняваната спрямо подсъдимия марка за неотклонение „задържане под стража“ е единствената адекватна на нуждите на наказателното производство до приключването му с влязъл в сила съдебен акт, и същата в най-пълна степен обезпечава обществения интерес и целите на мерките за неотклонение, без да се явява прекомерна процесуална принуда спрямо подсъдимия. Следва да се отбележи, че с оглед на така наложеното му наказание от първоинстанционния съд, срокът на фактическо задържане на лицето, продължаващо малко повече от три месеца и половина, е в рамките на разумния такъв.

С оглед на всичко изложено, въззивната инстанция намери, че към настоящия момент не са отпаднА. предпоставките за продължаване на прилаганата спрямо подсъдимия А. М. А. мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което атакуваното първоинстанционно определение се явява правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, на основание чл. 345, ал. 1 вр. чл. 270, ал. 4 НПК, Софийски градски съд, НО, XVIII въззивен състав

4

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА протоколно определение от 10.03.2026 г., постановено по НОХД № 7213/2025 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, с което съдът е оставил без уважение искането на адв. Л.Н. за изменение на действащата по отношение на подсъдимия А. М. А. мярка за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5