Решение № 75 от 23.11.2022, Районен съд - Балчик
- Съд
- Районен съд - Балчик
- Дело
- Административно наказателно дело 77/2022
- Вид
- Решение № 75
- Подписан
- 23.11.2022
- В сила
- 09.03.2023
- Състав
- ГАЛИН ХРИСТОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.212 ал.3 пр.първо · Закон за здравето
- чл.44 · Закон за здравето
- чл.37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 75 гр. Балчик, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно наказателно дело № 20223210200077 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявена жалба от „Д.“ЕООД с ЕИК*****,със седалище и адрес на управление в ****,представлявано от управителя си Д. Ц. К.,чрез адвокат К. С. от АК-Д.,с адрес в ****,срещу наказателно постановление №79 от 09.12.2019г.на Директора на РЗИ-Д.,с правно основание в разпоредбата на чл.58Д и сл. от ЗАНН.
Жалбата е постъпила ведно със административна преписка в Районен съд-Балчик ,с вх.№1185 на 01.04.2022г.чрез Административно –наказващия орган.
Дружеството-жалбоподател твърди в жалбата си,че обжалваното наказателно постановление е необосновано,незаконосъобразно. Оспорва изцяло описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че АНО не е обсъждал налице или не е маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че не е налице доказване на твърдяното административно нарушение.
Моли съда да отмени наказателното постановление,като незаконосъобразно.
Редовно призовано, дружеството-жалбоподател се представлява от управителя си Д. К. и от процесуален представител-адвокат К. С., надлежно упълномощен.
От името на своя подзащитен, адвокат С., в съдебно заседание, заявява, че поддържа жалбата.
Моли съда да отмени изцяло процесното наказателно постановление,като незаконосъобразно. Твърди,че е нарушен материалния закон. Твърди,че е налице несъставомерност. Претендира заплащане в полза на неговия доверител направени деловодни разноски, представляващо адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
1
Въззиваемата страна,редовно призована се представлява в съдебно заседание от процесуален представител-главен юрисконсулт Д. М. В.. От името на въззиваемата страна, процесуалният представител заявява, че оспорва жалбата,като неоснователна е недоказана.
Твърди, че е доказано въз основа на събраните доказателства,че дружеството-жалбоподател е допуснало, описаното в АУАН и наказателното постановление административно нарушение. Пледира да бъде потвърдено процесното обжалвано наказателно постановление, изцяло, като законосъобразно. Моли съда да присъди в полза на въззиваемата страна направени деловодни разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
По делото,като свидетел е разпитана П. С. Г.-актосъставител.
Като свидетел,по искане на дружеството-жалбоподател са разпитани Ц.Г.К..
По искане на въззиваемата страна е допусната и разпита като свидетел О. Л. С..
Събрани и приети са писмени доказателства.
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка:
Дружеството-жалбоподател стопанисва търговски обект на територията на ОУ“А. I“ в ****, представляващ бюфет.
На 28.11.2018год.контролните органи на РЗИ-Д. извършват проверка в обекта и установяват, че редица несъответствия,свързани с организираното хранен на учениците във процесния бюфет. Установено,е че не се предлагат сандвичи,тестени закуски със зеленчукова и/или млечна плънка,млека-кисело мляко,прясно мляко,млечни и млечнокисели напитки. Проверката приключва с Протокол за проверка №010514 от 28.11.2018г. С оглед на така установените факти,свидетелката П. Г. съставя Предписание за провеждане на задължителни хигиени мерки с №ЗП-01-16 от 07.12.2018год., с което са дадени предписания на дружеството-жалбоподател да спазва задължителния асортимент минимум храни и напитки.като е определен срок веднага и постоянен. Предписанието видно от подписа на управителя на дружеството е връчен на дружеството-жалбоподател.
На 03.10.2019год.контролните органи на РЗИ-Д.,извършват контролна проверка относно спазването на даденото гореописано предписание. При проверката се установява,че описаното предписание не се изпълнява относно спазването на задължителния асортимент минимум от храни и напитки,като се включи предлагане на сандвичи,тестени закуски със зеленчукова и/или млечна плънка,млека-кисело мляко,прясно мляко,млечни и млечнокисели напитки. В момента на проверката-03.10.2019г., в бюфета се предлагали само тестени закуски с месна компонента. Тази проверка приключва с Протокол за проверка №012755 от 03.10.2019год. в който протокол са дадени указания на представляващия дружеството да представи искани документи с оглед изясняване на фактическата обстановка.Отново са дадени предписания.
На 09.10.2019год.в сградата на РЗИ-Д.,в присъствието на представляващия дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение№Ю000089/2019г. АУАН е съставен от свидетелката П. Г. която е приела,че дружеството2 жалбоподател е допуснало административно нарушение на разпоредбата на чл.44 от Закона за здравето.АУАН е връчен на същия ден на Д. К..
Въз основа на образуваната административна преписка,административно наказващия орган е издал Наказателно постановление№79 от 09.12.2019год.,с което е преценил,че дружеството жалбоподател не е изпълнило предписание със срок веднага и постоянен, относно спазване на задължителен асортимент минимум от храни и напитки,като се включи предлагане на сандвичи,тестени закуски със зеленчукова и/или млечна плънка,млека-кисело мляко,прясно мляко,млечни и млечно-кисели напитки. В наказателното постановление е посочено,че тези констатации не съответстват на изискванията за осигуряване на здравословно хранене на учениците,регламентирани в Наредба№37 на Министерство на здравеопазването от 21.07.2009г.и са предпоставка за неблагоприятни последици за тяхното здраве. АНО е приел,че дружеството-жалбоподател е допуснало административно нарушение на чл.44 от Закона за здравето,поради което и на основание чл.212 ал.3 пр.първо от Закона за здравето,с процесното наказателно постановление е наложило Имуществена санкция на дружеството-жалбоподател в размер на 1000лв.(хиляда лева). Препис от наказателното постановление е връчено на представляващия дружеството.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок-наказателното постановление е връчено на 08.03.2022г.
Самата жалба, видно от съдържанието е изготвена на 14.03.2022год., а е входирана в деловодството на въззиваемата страна с вх.№97-00-72 на 16.03.2022год.
Съгласно действащата нормативна уредба към момента на подаване на жалбата, срокът за обжалване е 14 дневен от датата на уведомяване и се явява по-благоприятен текст, отколкото действаща към момента на издаване на наказателното постановление разпоредба на чл.59 ал.2 от ЗАНН, която предвижда седемдневен срок за обжалване (09.12.2019г.), както е посочено в процесното наказателно постановление. В конкретния казус,наказателното постановление е връчено, а жалбата е изготвена към дата в която е действала новата редакция на чл.59 ал.2 от ЗАНН, която предвижда 14 дневен срок за обжалване.
С оглед на това, съдът достига до извода,че жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок от съобщението,като е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на РЗИ-Д..
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на 3 обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства-гласни и писмени,съдът достига до извода,че действително дружеството-жалбоподател е допуснал ,визираното и описано в АУАН и наказателното постановление административно нарушение.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля на защита на дружеството-жалбоподател Ц.Г.К.,тъй като приема същите за пристрастни, с оглед близката родствена връзка между него и управителя на дружеството-жалбоподател. Свидетелят и Д. К. са баща и дъщеря.
На следващо място неговите показания са в противоречие с останалите гласни доказателства, а именно показанията на свидетелите П. Г. и О. С., както поотделно и в тяхната съвкупност.
От показанията на разпитаните свидетели Г. и С., както и от събраните писмени доказателства се установява, че действително в търговския обект-бюфет не се е поддържал задължителния асортимент минимум от храни и напитки,а именно липсвали са сандвичи,тестени закуски със зеленчукова и/или млечна плънка, млека-кисело мляко, прясно мляко, млечни и млечно-кисели напитки.
Липсата на тези храни напитки е констатирана, както при първата проверка, така и при последващата. При проверките са изготвени предписания, а като е установено, че предписанието дадено при първата проверка не е изпълнено. Срокът с оглед допуснатото нарушение е неговите последици, даден от проверяващите органи е „веднага и постоянен“.
От събраните доказателства с установява по категоричен начин, че дружествотожалбоподател е допуснало административно нарушение на чл.44 от Закона за здравето, който гласи:“Физическите и юридическите лица са длъжни да изпълняват задължителните предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за държавен здравен контрол“.
Неизпълнявайки даденото предписание №ЗП-01-16 от 07.12.2022год.издадено въз основа на проверката от 28.11.2018год., дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл.44 от ЗЗ. С оглед факта,че се касае за юридическо лице което е допуснало описаното административно нарушение,съдът съобразява факта,че става въпрос за т.н.“безвиновна отговорност“,т.е. не следва да се изследва наличие на субективна страна на административното нарушение.
От събраните писмени доказателства Заповед№РД-01-41 от 13.02.2019год. и трудов договор №РД-15-927 от 01.08.2017год.се установя активната легитимация на актосъставителя П. Г. и на административно наказващия орган-Директора на РЗИ-Д. доктор С.А.Д..
При анализа на събраните писмени доказателства се установява,че при изготвянето на АУАН и наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения,които да са ограничили правото на защита на дружеството-жалбоподател и опорочили процесното обжалвано наказателно постановление до степен на незаконосъобразност.
4
Според съда не е налице маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,тъй като конкретното административно нарушение не се отличава като степен на обществена опасност от другите подобни административни нарушения.Правилно АНО не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,тъй като се касае за особено важни обществени отношения,а именно здравето и изхранването на деца на училищна възраст.
Твърденията,изложени в жалбата,че не е налице административно нарушение,изложени от дружеството-жалбоподател,съдът приема за недоказани, тъй като не са подкрепени от събраните доказателства.
Констатирано в наказателното постановление е, че административното нарушение е установено за първи път.Именно поради тази причина и с оглед принципа на справедливостта,административно-наказващия орган правилно е определил размера на имуществената санкция към минимума предвиден в текста на чл.212 ал.3 пр.първо от Закона за здравето,където се предвижда имуществена санкция за юридически лица от 1000 лв.до 3000 лева.
С оглед гореизложеното,съдът счита,че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено.
В предвид изхода на делото,съдът счита,че не следва да се присъждат в полза на жалбоподателя направени деловодни разноски.
С оглед изхода на делото,в полза на въззиваемата страна ,следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуалното представителство на главен юрисконсулт В.. Това юрисконсултско възнаграждение следва да бъде заплатено от дружествотожалбоподател в полза на въззиваемата страна.