Решение № 260500 от 23.09.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260500 23.09.2020 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети август две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14813 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422, ал.

1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. – и.д., чрез пълномощника си юрк. Б. е предявил против З.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** установителни искове.

Ищецът твърди, че на 24.12.2017 г. между ответника и трето за спора лице – кредитор „Банка ДСК” ЕАД бил сключен договор за стоков кредит № ****, при ОУ и спазване на ЗПК. Била предоставена сумата от 1290,14 лева за закупуване на стоки от магазин „Технополис България” ЕАД, а именно телевизор Philips6162 на стойност 1149 лв. и stoika thunder на стойност 59,90 лв. Следвало да бъде върната ведно с еднократна застрахователна премия от 81,51 лева, на 12 месечни вноски, включващи главница и договорна лихва от 233,01 лв.

Ответникът извършил плащане по договора в общ размер на сумата от 380,66 лева, с която били погасени: 29,26 лева – договорна лихва и 351,40 лева – главница. Срокът на договора изтекъл на 24.12.2018 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Било начислено и обезщетение за забава.

С

Приложение № 1 от 22.11.2018 г. към рамков договор продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 11.04.2018 г., вземанията били прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил уведомен.

Поради липсата на погасяване, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7000/2019 г. по описа на ПдРС, за следните суми: 939,01 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и 01 ст./ главница по 10 броя погасителни вноски за периода от 10.03.2018г. до 24.12.2018г.;

203,75 лв. /двеста и три лева и 75 ст./ договорна лихва за периода от 10.03.2018г. до 24.12.2018г.; 64,15 лв. /шестдесет и четири лева и 15 ст./ обезщетение за забава за периода 10.03.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда - 03.05.2019 г.; ведно със законната лихва считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 03.05.2019г. до окончателното изплащане, която била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради това е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове. Претендират се разноските в заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител е подал писмен отговор на исковата молба. Твърди, че ответницата не е подписвала договора за кредит. Оспорва т.7 и т. 6 от договора като неравноправни. Не били спазени изисквания на чл. 10, ал. 1 ЗПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото за послужване ч.гр.д. №

7000 по описа за 2019 г. на ПдРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410