Решение № 10919 от 04.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10919 гр. София, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А.И.И при участието на секретаря К.Д.Н. като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20241110169846 по описа за 2024 година

П. В. С. е предявил срещу * осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 ДЕС, вр. чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, поради това, че съдията разпоредил ищецът да стои с белезници на ръцете и краката в откритите съдебни заседания, провеждани по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО, ведно със законната лихва от 22.11.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че в откритите съдебни заседания, провеждани по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО, ответникът разпоредил ищецът да стои с белезници на ръцете и краката. С това действие били нарушени неговите права, гарантирани от конкретно посочени в исковата молба разпоредби от правото на ЕС и от международното право – чл. 1, чл. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 13, чл. 14, чл. 17, чл. 18 ЕКЗПЧОС; чл. 1, чл. 2, чл. 3, чл.

5, чл. 7, чл. 10 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 МПГПП на ООН; чл. 1, чл. 4, чл. 20, чл. 21, чл. 41, чл. 47, чл. 48, чл. 53 и чл. 54 ХОПЕС. Ищецът излага, че в резултат на нарушаване на неговите права претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изтезаване, унижение, страх, ужас, безпокойство, бил представен с белезници пред обществото в медиите. Поддържа, че ответникът нарушил разпоредбите на чл. 3 ЕКЗПЧОС и на чл. 47 и чл. 48 ХОПЕС, уреждащи презумпцията за невиновност, доколкото не разполагал с доказателства, които да налагат подобно третиране. Сочи, че е претърпял неимуществените вреди в периода 2017 г. 2024 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че соченото противоправно деяние на ответника би могло да се прояви единствено в открито съдебно заседание, но не преди или след това, тъй като само през това време съдът е имал 1 възможност и право да решава въпроса за поставянето на белезници, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Инструкция № И-1 от 30.09.2022 г. за организацията и реда за осъществяване на конвойната дейност от *. Счита, че използването на средства за ограничаване - като например поставяне на белезници, не противоречи на разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС, когато мярката е наложена във връзка със законосъобразен арест или задържане и не включва използване на сила или публично излагане, надхвърлящо това, което е разумно и счетено за необходимо при конкретните обстоятелства. Твърди, че не са нарушени правата на ищеца, доколкото поставянето на белезници е било вследствие повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за повече от 10 години, а и ищецът се е намирал извън обезопасена среда, на публично място. Оспорва престоят на ищеца с белезници на ръцете и краката да е бил продължителен, с оглед на което интензитетът на въздействие следва да се приеме за незначителен по смисъла на ръководството на ЕСПЧ, издадено във връзка с чл. 3 ЕКЗПЧОС.

Поддържа, че поставянето на белезници е извършено в съответствие с вътрешното право, по-конкретно с чл. 17, ал. 7 от инструкцията, не надхвърля разумно необходимото и не е нарушило достойнството на ищеца, нито е целяло неговото унижение и изтезание. Счита, че в настоящия случай не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС, който предвижда забрана за изтезания, нечовешко и унизително отношение. Оспорва размера на предявения иск поради прекомерност. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 ДЕС, вр. чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, поради това, че съдията разпоредил ищецът да стои с белезници на ръцете и краката в откритите съдебни заседания, провеждани по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване нарушение на норма от правото на ЕС, която предоставя права на частноправни субекти – в случая нарушение на правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, а именно че по време на провеждане на открити съдебни заседания по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО, е бил държан неправомерно с белезници на ръцете и краката по разпореждане на съда, с което са нарушени гарантирани от правото на ЕС негови лични права; нарушението да е достатъчно съществено; настъпване на неимуществени вреди за ищеца и техния вид и размер; причинно-следствена връзка между нарушението и причинените на ищеца неимуществени вреди. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане на дълга, както и обстоятелствата, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Отговорността на ответника СГС може да бъде реализирана единствено във връзка с противоправното поведение на състава на съда, осъществено по време на съдебно заседание, 2 тъй като само през това време съдът е имал възможност и право да решава въпросът с поставянето на белезници на ръцете и краката. В този смисъл са Правилата за условията и реда за осъществяване на конвойната дейност от служителите на ГД "Охрана", съгласно които при отвеждане на конвоирани лица пред орган на съдебна власт сваляне на белезниците им се извършва само след разпореждане на съдия, прокурор или следовател.

По делото не се установи, доколкото ищецът не уточни това обстоятелство, в кои открити съдебни заседания, провеждани по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО, същият е бил оставен да стои с белезници на ръцете и краката. Независимо от това съдът следва да разгледа налице е нарушение от страна на съдебния състав, в резултат на което от ищеца да са търпени твърдените от него вреди.

Настоящата съдебна инстанция счита, че при проведените открити съдебни заседания по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО, съдебният състав не е нарушил правата на ищеца, доколкото е обезпечавал реда в залата и сигурността на присъстващите, чрез поставени белезници на ръцете и краката, доколкото според практиката на ЕСПЧ използването на белезници може да бъде оправдано при използването им за кратки периоди от време, като следва да се прави оценка на риска във всеки конкретен случай.

Дори когато определена мярка за задържане в съдебната зала сама по себе си не противоречи на чл. 3 ЕКПЧ, тя въпреки това може да накърни ефективното участие на подсъдимия в производството по чл. 6 ЕКПЧ. В случая обаче не е налице нарушение и на чл. 6 ЕКПЧ, защото по принцип мерките за задържане на затворници в съдебната зала могат да окажат влияние върху упражняването на правата им да участва ефективно в процеса и да получат практическа и ефективна правна помощ (Svinarenko and Slyadnev v. *), но в тази връзка националните съдилища са длъжни да изберат най-подходящите мерки за сигурност по дадено дело, като вземат предвид интересите на правосъдието, видимостта на производството като справедливо и презумпцията за невиновност, така и да осигурят правата на задържания да участва ефективно в производството и да получава практическа и ефективна правна помощ (* v. *), но в настоящия случай поставените белезници по никакъв начин не са попречили на ищеца да участва ефективно в конкретното съдебно заседание.

Твърдението на ищеца, че е бил подложен на изтезаване, унижение, страх, ужас, безпокойство, доколкото бил с поставени белезници на ръцете и краката по време на откритите съдебни заседания по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО, е неоснователно.

Според правото на ЕКПЧ поставянето на белезници на затворник не е унизително и в разрез с чл. 3 при условие, че е основателно необходимо предвид обстоятелствата. Релевантни съображения са опасността от бягство или буйство, укриване на доказателства, степента на използваната сила за поставяне на белезници и степента на излагане пред обществото.

Унизително е и в противоречие с чл. 3 ЕКЗПЧ е обвиняем да бъде държан с белезници или в клетка на публични съдебни заседания при положение, че липсва основателна причина от гледна точка на сигурността или друг обществен интерес. Силите и средствата, както и мерките за изолация се определят от степента на обществената опасност на деянието и личността на конвоирания за всеки конкретен случай и същите са съобразени от съда при 3 разглеждането на .н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО. Съдът е обсъдил въпроса за поставените белезници като превес е взела необходимостта от обезпечаване реда и сигурността в съдебната зала, респ. сигурността при евентуален отпит за бягство, отчел е презумпцията за невиновност и необходимостта от осигуряване на безпроблемно протичане на процеса в присъствието на подсъдимия, като в конкретния случай е преценил, че оставянето на белезниците на ръцете и краката на ищеца се явява нужно и оправдано. Съдът е намерил, че е необходим компромис между спазването на презумпцията за невинност и безопасност при провеждане на съдебно заседание и поради тази причина не е разпоредил да бъдат премахнати белезниците на ищеца от ръцете и краката.

Поддържането на реда в съдебната зала е задължение на председателя на съдебния състав и същото следва да се осъществява в съответствие с нормативните актове и съдебната практика, включително и на наднационалните институции. Следва да се има предвид, че в редица свои решения, като например "* по жалба 21148/2002 г. е изразено становище, че с оглед тежестта на присъдата на лицето и неговото криминалното минало, използването на белезници е оправдано при конвоирането му извън затвора. В други свои актове ЕСПЧ принципно допуска и акцентира върху принципната правомерност на използване на инструменти за ограничаване движението на определено лице, включително и белезници, стига мярката да е във връзка със законно задържане и не налага използване на сила или публично излагане на лицето. Наличието на хипотеза на законно задържане по смисъла на практиката на ЕСПЧ обуславя правомерността на използване на такива средства за ограничаване на движението. В практиката на ЕСПЧ е изразено становище, че публичността е важен фактор за преценка, дали мярката за ограничаване на движението е унизителна или не, без със сигурност да изключва негативното възприемане на лицето от тази мярка.

Трайната практика на ЕСПЧ не възприема априори някакъв хипотетичен каталог на мерките, които биха били недопустими и накърняващи правата на човека, и други такива, които са допустими, а вместо това се акцентира на спецификите на всеки конкретен случай и се подчертава, че мерките следва да бъдат законосъобразни.

Не на последно място не бяха доказани твърдените болки и страдания, търпени от ищеца, задето е следвало да стои с белезници на ръцете и краката в откритите съдебни заседания, провеждани по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО.

Предвид изложеното, в това число и по критериите на ЕСПЧ, следва да се приеме, че по делото не се доказаха елементите незаконосъобразно фактическо действие на съда в откритите съдебни заседания, провеждани по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО, нито причинени болки и страдания и съответно претърпени неимуществени вреди поради нарушаване на забраната за нечовешко и унизително отнасяне, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.

С оглед изхода на делото с право на разноски разполага ответникът, който е претендирал присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 евро.

Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав

4

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. С., ЕГН **********, срещу * адрес: гр. *, иск с правно основание чл. 4, § 3, ал. 2 ДЕС, вр. чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 24000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, поради това, че съдията разпоредил ищецът да стои с белезници на ръцете и краката в откритите съдебни заседания, провеждани по к.н.о.х.д. № 407/2017 г. на ВКС, II НО.