Решение № 118 от 07.04.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Дупница, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, III-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пейчева при участието на секретаря Ива Д. Г.а като разгледа докладваното от Светла В. Пейчева Административно наказателно дело № 20251510201065 по описа за 2025 година

Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН.

Г. С. С., с ЕГН **********, от гр. Б............., ул. „ К........... Ш................." №.., вх. .., ет..., ап..., със съдебен адрес: гр. Б............., ул. „Т.............." №.., ет.., офис.. е обжалвал Наказателно постановление № 24-0332-000658/22.11.2024 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр. К..............., РУ Рила, с което му е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП „глоба” в размер 25.56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента), равняващи се на на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на чл.

137а, ал.1 от ЗДвП, като моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че неправилно е записано името му в АУАН. Представлява се в процеса от адв. В..

Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител, в съпроводителното писмо е взето становище по жалбата, видно от което сочи, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Като алтернативно искане е направено, в случай, че жалбата бъде уважена е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 04.11.2024 г., около 15.45 часа жалбоподателят управлява товарен автомобил, марка и модел “П.... П..........”, с рег. № .............. собственост на КАМ АУТО ПАРТС ООД, в гр. Кочериново, на кръстовище образувано от улиците „Н. Вапцаров“ ул. „Биньо Иванов“, в посока на движение към площад „Трети март“ без поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван в автомобила. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта, като в графата за обяснения и възражения не е написал, че има такива. Актът е предявен срещу подпис на нарушителя в деня на съставянето му.

Писмени възражения, в срока по чл. 44 от ЗАНН, са депозирани пред административнонаказавщия орган, в което е описано, че поради здравословен проблем на работо, което при падане е било пукнато, лицето не е поставило обезопасителния колан, тъй като му е причинявало болка.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което административнонаказващия орган е възприел същата фактическа и правна обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от събраните гласни доказателства показанията на актосъставителя Л. Г..

По делото е приложена справка за нарушител/водач, както и медицински документи – амбулаторен лист, издаден на 06.03.2026 г. от д-р К........... С..........., от който е видно, че жалбоподателят е мнение да се освободи от задължение да поставя предпазен колан при шофиране след назначен рентген на шийни прешлени, на който е видно стесняване на междупрешленните пространства дорзално на ниво С5-С6 и С6- С7, поради което се оплаква от силни болки на шийните прешлени, увеличаващи се при натоварване. С времето болките се увеличили и станали постоянни, появили се болки в двете раменни стави и и изтръпване на лявата ръка. Назначена е терапия за лечение.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

При извършената служебна проверка на АУАН не се констатират нарушения и пропуски по смисъла на чл. 33-34 и чл. 58 от ЗАНН. Актосъставителят и АНО, видно от заповедта (л. 22-23 от делото) са родово и местно компетентни да изготвят АУАН и НП за нарушения по Закона за движение по пътищата. Безспорно бе установено от показанията на разпитания свидетел -длъжностно лице и контролни органи по смисъла на чл.189, ал.1 ЗДвП, че при обстоятелствата, отразени в изготвеният от актосъставителят Л. Г. АУАН жалбоподателя е притежавал качеството водач на лек автомобил, тъй като е управлявал такъв на 04.11.2024 г., около 15.45 без поставен обезопасителен колан при наличието на такъв.

Според настоящия съдебен състав се установи друга фактическа обстановка.

Действително при съставянето на АУАН, както и в срока предвиден в чл. 44 от ЗАНН, 2 жалбоподателят не е направил възражение, че има медицинска пречка за поставяне на обезопасителен колан. От представените медицински документи е видно, че му е извършен медицински преглед много по-късно, считано от датата на съставяне на АУАН, но са налице данни че здравословния проблем е прогресирал във времето и който здравословен проблем не му позволява поставянето на АУАН, тъй като жалбоподателят, е изпитвал болка от поставянето на обезопасителния колан.

Разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Санкцията за неизпълнение на това задължение е предвидена в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП. Според хипотезата на чл. 137а, ал. 2, т. 2 от ЗДвП освободени от задължението за ползване на обезопасителен колан са лицата, чието физическо състояние не позволява неговото използване. За физическо състояние, което не позволява на лице – водач на МПС, да използва обезопасителен колан, следва да се приеме само състояние, при което поради обективни причини (стоящи извън субективните възприятия и желания на лицето) е невъзможно да се постави колан или поставянето на такъв би застрашило здравословното му състояние. Законът не предвижда спазването на специален ред за удостоверяване на физическото състояние на водача. В случая С. е представил като приложение към жалбата си издаден на 06.03.2026 г. от д -р К........... С........... амбулаторен лист, от който е видно, че по отношение на жалбоподателят е с мнение да се освободи от задължение да поставя предпазен колан при шофиране след назначен рентген на шийни прешлени, на който е видно стесняване на междупрешленните пространства дорзално на ниво С5-С6 и С6- С7, поради което се оплаква от силни болки на шийните прешлени, увеличаващи се при натоварване. С времето болките се увеличили и станали постоянни, появили се болки в двете раменни стави и и изтръпване на лявата ръка. Липсата на задължение за поставяне на обезопасителен колан по време на управление на автомобила изрично е удостоверено от медицинско лице с официално издаден документ, а не е предоставено на преценка и тълкуване от съда дали съставлява такова извинително състояние. Представените доказателства, сочещи на заболяване /състояние, свързани с болка в шийните прешлени с изтръпване на лявата ръка, обуславя наличието на изключение по смисъла на чл.137а, ал.2 от ЗДП, при което употребата на колан би била причина за смущаване здравето на водача. При това положение, настоящия съдебен състав приема, макар и медицинският документ да е последващ, към датата на установяване на нарушението, че са налице факти, попадащи в обхвата на чл. 137а, ал. 2 от ЗДвП, което изключва отговорността на водача за констатираното нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДП, поради което НП се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено.

Не са представени доказателства от, които да е видно, че жалбоподателят е заплатил възнаграждение за един адвокат, поради което претендираните разноски не следва да бъдат присъдени.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0332-000658/22.11.2024 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр. К..............., РУ Рила, с което на Г. С. С., с ЕГН **********, от гр. Б............., ул. „ К........... Ш................." №.., вх. .., ет..., ап..., със съдебен адрес: гр. Б............., ул. „Т.............." №.., ет.., офис.. му е наложено административно наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. І-во от ЗДвП „глоба” в размер на 25.56 (двадесет и пет евро и петдесет и шест евроцента), равняващи се на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.К............... в 14-дневен срок , считано от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

4