Решение № 12 от 29.01.2024, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- Административно наказателно дело 373/2023
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 29.01.2024
- В сила
- 28.02.2024
- Състав
- Атанас Василев Димитров
Цитирани разпоредби
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.139, ал.1, т.2, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.177, ал.3, т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.12 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. Бяла, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Атанас В. Димитров при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова като разгледа докладваното от Атанас В. Димитров Административно наказателно дело № 20234510200373 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Н. В. К., ЕГН **********, с адрес в с.К., обл.С., ул.“Р.“ № ., чрез адв. Б. К., АК – Бургас, съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Ц.“ № ., ет., против Наказателно постановление № 38-0006400 от 18.10.2023г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено при липса на материално компетентност на АНО, поради което се иска неговата отмяна. Алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложената санкция до предвидения в закона минимум.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо се застъпва становище за неоснователност на жалбата.
РП – Русе, ТО - Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.08.2023г., актосъставителят Н., инспектор в РД „АА“ - Русе, изпълнявал служебните си задължения съвместно с Да. Н.Д. в гр.Б., като се били позиционирали на гл. път Е-85, в района на фирмен магазин на „Н.“. Около 16:45ч., забелязали движението на товарен автомобил „Д.“ с рег.№ . от кат. N3 с прикачено към него полуремарке „В.“ с рег.№ . от кат. О4, който се отклонил от главния път в пътна отбивка. Служителите се насочили към товарния автомобил и спрели едновременно с него, като пристъпили към извършване на проверка. От нея установили, че извършва обществен превоз на товари – пшеница с пътен лист № ....., товарителница № ********** и пътно-прехвърлителна разписка от 22.08.2023г.
1
В хода на проверката и от представената пътно-прехвърлителна разписка установили, че общата маса на МПС и ППС била 45 900кг., което надвишавало нормите определени с Наредба № 11 на МРРП, с 5 900кг. За извършеното нарушение бил съставен АУАН, който водачът подписал с възражения, че по време на пауза бил проверен на адреса, на който бил товарен. Впоследствие в законоустановения срок били депозирани писмени възражения в РД“АА“, в които жалбоподателят изложил съображения, че контролните органи се позовали на представената пътно-прехвърлителна разписка, която е частен документ и не извършили замерване на ППС. На следващо място изложил, че проверката била извършена неправомерно, тъй като към него момент, той бил в почивка и не управлявал ППС. Въпреки това, въз основа на така съставения АУАН, Директора на РД „АА“ - Русе издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя лично на 01.11.2023г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени и гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от Закона за движение по пътищата, а обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с процесуалните правила съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП. Предвид изложеното за съда няма съмнения относно компетентността на актосъставителя и наказващия орган. В тази връзка следва да се посочи, че развитите съображения относно липсата на компетентност на контролните органи и АНО са неоснователни.
От показанията на св. Н. категорично се установява, че товарният автомобил се е движил по главния път, като се отклонил в пътна отбивка и непосредствено след спирането му е била извършена и проверката. Отбивката била именно към фирмения магазин на „Надежда-М“, което не представлява частен имот, а от друга страна достатъчно конкретно и ясно описва мястото на извършване на нарушението.
Неоснователно се възразява срещу констатацията на контролните органи извършили проверката, че не са извършили замерване на ППС, а са се позовали на пътнопрехвърлителната разписка. Проверката е извършена по документи и процесната разписка придружаваща товара е подписана от водача. В този смисъл той е бил наясно с претоварването на ППС.
Съдът счита, че при индивидуализацията на наказанието, административнонаказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, за вода-чите е предвидено наказание глоба в размер от 500лв. до 3 000лв. В случая АНО е наложил глоба в максимален размер от 3 000лв., без да са изложени конкретни съображения за това. АНО не е събрал сведения относно имотното състояние на нарушителя или за извършени предходни нарушения. При тези обстоятелства жалбоподателят не може да бъде характеризиран, като лице с висока степен на обществена опасност. Съдът счита, че извършеното нарушение не се отличава с по-висока обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид, вземайки предвид, че превишението на максимално допустимата маса е с 5 900кг. С оглед на това, НП следва да бъде изменено, като бъде намален размера на наложената глоба до предвидения в нормата минимален размер от 500 лева, като се вземе предвид тежестта на извършеното нарушение и това че същото е за първи път.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
2
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0006400 от 18.10.2023г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което на Н. В. К., ЕГН **********, с адрес в с.К. обл.С., ул.“Р.“ №., на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП в размер на 3 000 лева, за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП във връзка с чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ., като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ________/п/_______________
3