Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 128 от 09.12.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 507/2021
Вид
Решение № 128
Подписан
09.12.2021
Състав
Милен Петров Славов, Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова

Цитирани разпоредби

  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 139, ал.1 т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 47, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
  • чл.48, ал.1т.1, б. "а" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Варна, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20213000500507 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 507/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба от Агенция пътна инфраструктура гр. София, подадена чрез юрисконсулт С., против решение № 260061 от 23.07.2021 г., поправено с решение № 260062 от 25.08.2021 г., постановено по гр.д. № 43/2021 г. по описа на Търговищкия окръжен съд, в осъдителните му части, с които съдът е осъдил Агенция пътна инфраструктура гр. София да заплати: - На КР. СТ. К. сумата от 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане – неимуществени вреди, както и сумата от 518,55 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за вреди настъпили вследствие на пътен инцидент на 22.03. 2018 г.; - На ИВ. К. ИВ. сумата от 35 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.03.2018 г. до окончателното изплащане – неимуществени вреди, както и сумата от 453,80 лв. имуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.12.2020 г. до окончателното изплащане, представляващи обезщетение за вреди настъпили вследствие на пътен инцидент на 22.03. 2018 г. и 3450 лв. разноски по делото, според уважения 1 размер на иска и след компенсация с разноските на ответника; - На адвокат С.Е. С. сумата от 1730 лв. за защитата на К.К. на основание чл. 38 от ЗА; - По сметка на Окръжен съд – Търговище сумата от 1920,72 лв. направени разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при допуснати процесуални нарушения, при нарушение на материалния закон и необоснованост. Молил е за отмяната му в същата част, за отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване размера на обезщетенията, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. Сочил е, че съдът в разрез със събраните по делото доказателства (в т.ч. приетото заключение на вещото лице по САТЕ и свидетелските показания на инж. П.Б.) приел за установено по делото наличието на неизпълнено задължение на служители на ответника по поддържане на пътя във вид осигуряващ безопасното движение по него, сигнализиране на деформацията с пътен знак и ограничения на скоростта в района и така достигнал до погрешен извод за ангажиране отговорността на агенцията. Улягането на пътя било допустимо, а агенцията нямала задължение да сигнализира с пътен знак това, като причината за произшествието се дължала единствено на поведението на водача на лекия автомобил „Опел Астра“ - допуснал управление при зимни условия само с две предни зимни гуми, не избрал подходяща скорост при усложнена метериологична обстановка и предприел неправилна маневра по „аварийно спиране“ (спирачки при хлъзгав път). В евентуалност е развил съображения за завишаване размера на обезщетенията за неимуществени вреди и несъобразяване с претърпените посттравматични последици, възстановителния период на ищците, с икономическата ситуация и стандарта на живот към 2018 г.

КР. СТ. К. и ИВ. К. ИВ., чрез адв. С.С., са подали писмен отговор, с който са оспорили въззивната жалба и по подробни съображения за правилността на изводите на окръжния съд за противоправното поведение на служителите на ответника, за отговорността му при условия на солидарност с виновния водач и за съобразяване на всички релевантни обстоятелства при определяне размера на обезщетенията, включително и отчитане на съдебната практика по подобни казуси, е молил за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските.

2

Решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила в отхвърлителната му част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемият чрез юрисконсулт С., е поддържал въззивната жалба. В предоставения срок е депозирал в писмен вид защитата си по съществото на спора. Въззиваемите, чрез адв. С., преди съдебното заседание са подали молба със становище по съществото на спора, като са претендирали и разноски по списък по чл. 80 ГПК за И.И., както и в полза на адв. С. на адвокатско възнаграждение по чл.

38, ал.1, т.2 ЗАдв за безплатната защита на К.К.. Заявили са евентуално възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК.

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от К.К. и ИВ. К. ИВ., двамата от гр. Търговище, срещу Агенция пътна инфраструктура, със седалище в гр. София искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, претърпяни от тях от ПТП на 22.03. 2018 г. на пътя Търговище – Попово, до отбивката за с.

Голямо Ново, между управлявания от ищеца И. л.а. марка „Фолксфаген ъп“ и л.а. марка „Опел“, управляван от Васил В., в който се е возила ищцата К., настъпило поради неравности по пътя, стопанисван от ответника (несигнализирано улягане на пътното платно с дълбочина от около 4-5 см. и дължина около 24 м.) и вследствие на снеговалеж и непочистване. Ищците са поддържали, че причината за произшествието е било бездействието на служители на АПИ. Изложили са, че вследствие на инцидента са получили телесни увреждания (К.К. получила: счупване на срамната кост; счупване на седалищната кост; контузия на главата; разкъсно-контузна рана на дясна вежда; И.И. е получил: мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание; счупване на базалната фаланга на палеца на лява ръка; счупване на 5-та метакарпална кост на лява ръка; счупване на 5-та метакарпална кост на дясна ръка с разместване на фрагментите; контузия и кръвонасядане на корема; контузия и кръвонасядане на двете бедра; охлузване на ляво коляно) и са търпяли болки и страдания в продължителен период от време, за които са претендирали обезщетения за неимуществени вреди. Освн това били сторили и разходи за лечение, за които са претендирали обезщетения за имуществени вреди. Ищцата К.К. е молила за заплащане на сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 3 датата на произшествието до окончателното изплащане, както и 518,55 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане. Ищецът И.И. е молил за заплащане на сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието до окончателното изплащане, както и сумата от 453,80 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска до окончателното изплащане.

Ответникът е оспорвал исковете, като относими към настоящото производство са наведените с въззивната жалба възражения срещу осъдителната частпна решението.

Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността с оглед събраните по делото доказателства, намира следното:

Установена със събраните доказателства по делото е следната фактическа обстановка, а и страните в настоящата инстанция не спорят, че на 22.03. 2018 г. около 11:40 часа, на път II 51 в близост до пътното отклонение за военното поделение край с. Голямо Ново, общ. Търговище между л.а. марка „Опел Астра ” с рег.№ Т 6464 МТ, управляван от В.С.В. и л.а.

„Фолксваген Ъп” с рег. № СВ 2044 АМ, управляван от ищеца ИВ. К. ИВ. е настъпило пътно-транспорто произшествие, при което двамата ищци – водачът на единия автомобил И. и пътуващата в другия (в л.а. „Опел Астра") КР. СТ. К. са получили телесни увреждания. Водачът на л.а. „Опел“ В., разпитан по делото като свидетел, се връщал от гр.Попово, където закупил и сменил със зимни предвите две гуми на автомобила си. Времето било студено и започнало да вали сняг, като в района на с. Голямо Ново снежната покривка била около 2-3 пръста.Установено е също така със съдебно – автотехническата експертиза, както и подкрепено с показанията на свидетеля В. и св. Г., че пътната обстановка е била усложнена, със силен снеговалеж, облачно време, заснежена и мокра пътна настилка, силен страничен вятър, отрицателни температури и непочистено пътно платно с около 2-3 см. сняг.

Според експрета, двамата водачи са се движили със скорост под допустимата от 90 км/ч., като свидетелят В. с л.а. „Опел“ се движил с около 55,1 км/ч, а ищецът И. с л.а. „Фолксваген“ – със 72,8 км./ч. Водачът на л.а. „Опел“ загубил 4 контрол над управляваното МПС, поради което то се насочило диагонално наляво и навлязло в лентата за насрещно движение, движейки се едновременно постъпателно и въртеливо около вертикалната си ос, по посоча обратна на часовниковата стрелка. Траекторията му пресякла тази на другия автомобил и последвал ударът – челен за л.а. „Фолксваген“ и дясно – страничен в зоната на предно дясно колело и колонка за л.а. „Опел“. В района на инцидента на пътното платно е имало неравност (улягане) на асфалтовата настилка с формата на надлъжна полоса в крайната лява част на платното за движение (с размери около 24 м. дължина, около 2 м. ширина и 4-5 см. дълбочина), считано спрямо посоката от гр.Търговище към гр.Попово, което не е било сигнализирано. Неравностите по пътното платно (в лентата за движение на л.а. „Опел“) не са били видими и предвидими за двамата водачи, поради усложнената метериологична обстановка и силно намалената видимост. Свидетелят В. е посочил, че колата му се е занесла в тази част.

Според свидетеля П., тези които често пътуват в района си знаели мястото и внимавали. Този участък е бил ремонтиран през 2010-2012 г., с пълна рехабилитация, а след улягането му е наблюдаван от агенцията и през 2019 г. е бил ремонтиран (в тази насока са и писмените доказателства). Снеговалежът е започнал на тръгване на пътуващите с л.а. „Опел“ от гр. Попово като на отиване пътят е бил сух. Снегът е бил почистен до 2 часа след натрупването на 3 см. снежна покривка от „Пътинжинерингстрой – Т“ гр. Търговище, с когото ищецът е имл сключен договор за това (установено от приложения договор, графиците за почистване и от показанията на свидетеля П.).

Образуваното наказателно производство по ДП 276/2018 г. на РУ при ОД МВР - Търговище срещу В. – водачът на л.а. „Опел“ е било прекратено с постановление от 20.05.2020 г., поради случайно деяние по см. на чл. 15 от НК, тъй като В. не е бил длъжен и не е могъл да знае и да предвиди, че в конкретния пътен участък има неравност и не е могъл да предвиди и настъпването на общественоопасните последици.

По спорните въпроси за противоправното поведение на служители на ищеца във връзка с възложената им работа и причинната връзка с вредите:

Съгласно чл. 21, ал. 3, т. 15 от ЗП, ищецът е натоварен с поддържането на републиканската пътна инфраструктура и пътищата, какъвто е пътят, на който е станало произшествието – между гр. Търговище и гр. Попово в 5 участъка край с. Голямо Ново. Съгласно чл. 47, ал.1 от ППЗП, поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а според ал.2, текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.

Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ за републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии - чл.48, ал.1т.1, б. „а“ ППЗП. Според § 1, т. 14 от ДР на ЗП "Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Според чл. 167, ал. 1 от ЗДП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок, като според §1, т.19 ППЗДП „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети и вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.