Определение № 2466 от 11.03.2024, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2466

Варна, 11.03.2024 г.

Административният съд - Варна - XVIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА

Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело № 20237050701378 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 ал.1, вр. чл.149 от ЗУТ, вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на С. Й. Й., от [населено място], ж.к.“М. [адрес], против Разрешение за строеж № 56/02.03.2000г. на участъков архитект на район „Приморски“ при Община Варна, с което се разрешава промяна предназначение на част от офис в партерен етаж на жилищна сграда на ул.“Войнишка“ № 1 в „магазин за хранителни стоки /местни продукти/ и за конфекция“.

В жалбата се поддържат възражения за нищожност на оспорения административен акт, поради издаването му от некомпетентен орган, както и поради особено съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила при издаването му. Прави се искане за неговата отмяна.

Жалбоподателят твърди, че за него е налице правен интерес от оспорване на процесното РС, тъй като се явява заинтересована страна по смисъла на чл.149 ал.2 т.2, вр. чл.38 ал.4 от ЗУТ, доколкото е собственик на жилище /апартамент с идент.***/ в същата жилищна сграда, чието прилежащо складово /избено/ помещение, е непосредствен съсед на СОС с иден.***. Сочи, че над светлинно-вентилационната шахта към складовото му помещение е изградена метална стълба, служеща като подход към допълнително изградения вход към самостоятелния обект, предмет на РС.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез пълномощника адв. Д.И., горните твърдения се поддържат, като допълнително се сочи, че събраните по делото доказателства безспорно установяват, че С. Й.е непосредствен съсед на извършеното строителство и в този смисъл той се явява пряко заинтересована страна по смисъл на чл.131 от ЗУТ, и следва да се приеме, че за него е налице правен интерес от водене на настоящото производство.

Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не изразява становище по допустимостта на оспорването.

При преценка допустимостта на жалбата, съобразно събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

На 02.03.2000г. е издадено Разрешение за строеж № 56 на „Симти Комерс“ ЕООД, с управител М. А. М., за промяна предназначение на част от офис в партерен етаж на жилищна сграда на ул.“В.“ № . в „магазин за хранителни стоки /местни продукти/ и за конфекция“. Разрешението е издадено на осн. чл.55, чл.56 ал.5 и ал.6 от ЗТСУ, вр. Наредба 5, ал.2 от Правила и Норми по ТСУ при спазване на арх.проект, одобрен на 02.03.2000г. и на Доклад за НСН по проектирането с вх.№ 62/18.02.2000г.

Във връзка с подадено от представляващия дружеството М.М. З. за одобряване на екзекутивна документация на основание чл.175, ал.1 от ЗУТ до Община Варна, район Приморски с вх. № АБ-99-М-1501/15.01.2022г., от район „Приморски“ при Община Варна, отдел „Архитектура и благоустройство“ е издадено Удостоверение с изх.№ АБ-99-М-1501/18.03.2002г., което да послужи пред РДНСК-Варна и с което се удостоверява, че за обект: Промяна предназначението на част от офис в партерен етаж на жилищна сграда на ул.“В." № . в магазини - за хранителни стоки (местни продукти) и за конфекция са изпълнени изискванията на чл. 175 от ЗУТ.

О. Г..архитект на район „Приморски“ е дадено Становище № АБ-9-М-1501/18.03.2002г., че обектът може да бъде въведен в експлоатация, като същият е изграден в съответствие със строителните книжа: Виза за проектиране изх.№ АГ-3177/30.07.1999г., Одобрени проекти на 02.03.2000г. Разрешение за строеж № 56/02.03.2000г., Одобрени екзекутиви на 07.03.2002г., Становище от РЗ „ПАБ“ при РДВР-Варна рег.№ 306/27.02.2002г., Становище от ХЕИ-Варна № ІІ-02401/10.04.2000г. и Удостоверение по чл.175.

На 23.10.2020г. по силата на нот.акт за делба на недвижим имот вх.рег.№ 27015/23.10.2020г., акт.25, том VІІІ, дело № 6769, С. Й. е получил в свой дял и изключителна собственост наследствен имот: самостоятелен обект в сграда с [идентификатор], находящ се в [населено място], район „Приморски“, ул.“В.“ № 1, вх.., ет.., апартамент ., с [идентификатор], ведно с прилежащите: избено помещение с площ от 16.91 кв.м. и таванско помещение с площ от 10.29 кв.м.

Във връзка с подадено от Й. заявление по реда на ЗДОИ, на 20.09.2022г. на същия е връчено копие на Разрешение за строеж № 56/02.03.2000г.

На 21.06.2023г. от жалбоподателя е предприето оспорване на процесното РС, по което е образувано и настоящото производство.

По делото служебно е допусната СТЕ, с поставени и от жалбоподателя допълнителни задачи. След запознаване с материалите по делото, извършена справка в КК на [населено място], извършен външен оглед и снимки на място, вещото лице е дало следното заключение:

1.С процесното Разрешение за строеж №56/02.03.2000г. не се предвижда изграждане на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж. Същото е за промяна предназначение на част от офис в партерен етаж на жилищна сграда на ул. „В.“ №. в МАГАЗИНИ - З. Х. П. (Местни продукти) и за КОНФЕКЦИЯ.

2.Ако това преустройство и промяна предназначение на част от офис в партерен етаж на жилищна сграда на ул. „В.“ №. в магазини - за хранителни продукти (местни продукти) се извършва в настоящия момент, то жалбоподателя попада сред лицата посочени в чл.38, ал.3 и ал.4 и чл.39, ал.2 от ЗУТ.

3.С издаденото Разрешение за строеж № 56/02.03.2000г.:

-не се отнемат общи помещения и площи или части от тях;

-не се променя предназначението на общите части, не се изменят съществено общите части на сградата. Промяната на остъкляването на фасадата не съществено изменение на общите части;

-съществуващите ВиК и ЕЛ инсталации не се променят;

-по част ОВ се прекарва кулисен шумозаглушител до стената на стълбищната клетка в сутерена и през избите, собственост на възложителя. Не се преминава през изби, които са на другите собственици в сградата;

-при извършената промяна предназначение не се засяга основната носеща конструкция. Премахват се само някои вътрешни неносещи разпределителни зидове с дебелина 12 см., като стоманобетонните греди над тях се запазват в първоначалния им вид;

-Преустройството е извършено през 2000г. съгласно Разрешение за строеж № 56/02.03.2000г. и действащите към него момент ЗТСУ, ПП на ЗТСУ и Наредба №5 за ПН по ТСУ, като към настоящия момент преустройството отговаря на чл.38, ал.5 и ал.6 от ЗУТ.

4.С допуснатото преустройство не са нарушени санитарно — хигиенните и противопожарни правила, което се установява от представените становища от ХЕИ - Варна и Службата по пожарна и аварийна безопосност към РДВР — Варна.

5.Жалбоподателят, собственик на апартамент 13 на втори етаж с [идентификатор] не се явява непосредствен съсед на магазина, тъй като в сграда с [идентификатор], разположен в [населено място], ул. „В.“ № .има 28 броя самостоятелни обекта, Магазинът за хранителни стоки и конфекция с [идентификатор] /предмет на оспореното РС/ е разположен на етаж . (партерен етаж), а апартамент . /собственост на жалбоподателя/ е на втори етаж с [идентификатор] и има следните съседни самостоятелни обекти в сградата: под апартамента - ап.. на етаж . с [идентификатор]; над апартамента - an. . на етаж . с [идентификатор].; Под част от магазина е разположено избено помещение № . на етаж -. (сутерен), собственост на жалбоподателя, като вещото лице е уточнило, че в кадастралната карта избените помещения нямат идентификатори.

6.С. С. разрешение № 56/03.02.2000г., издадено въз основа на одобрен архитектурен проект на 02.03.2000г., е предвидено смяна на старата фасадна дограма, която е била морално остаряла. Подпрозоречният перваз на съществуващата фасадна дограма на офиса е премахнат. Увеличени са размерите на фасадните прозорци.

Вещото лице е дало заключение, че промяната на фасадната дограма не представлява съществено изменение на общите части на сградата.

В съдебно заседание, на въпроси на жалбоподателя и на съда, вещото лице уточнява, че от самото начало сградата е била със смесено предназначение, сега също, тъй като първоначално на етаж 0 /партер/ са канцеларии с обществено обслужващи функции, а след това става магазин /по РС/, който също е с обществено обслужващи функции.

Вещото лице потвърждава, че както проектът, който е одобрен с промяна на предназначение, така и екзекутивите, отговарят на това, което е изпълнено на място в момента, в т.ч. и прозорците. Уточнява, че от приложения на стр.27 от преписката проект е видно, че по процесното РС за промяна предназначението в магазин, прозорците са начертани на цялата височина. Като витрини са изписани 6 броя 180/260, като допълнително сочи, че промяна на фасадата не представлява промяна на общи части, тъй като не е съществена промяна.

Допълва, че по РС от 2000г. са предвидени 2 броя външни стълби чрез които се осъществява достъп до помещенията. Уточнява, че тези стълбища не се изписват в самото РС, а са описани в обяснителната записка към одобрения проект, както и в доклада на независимия строителен одит, като в случая се касае за няколко диференциални стъпала /стр.29/.

С молба от 29.02.2024г. жалбоподателят заявява, че не е бил запознат с представените по делото проекти, на които се позовава вещото лице и това е причина да оспори част от експертизата, а именно: по отношение на броя на стълбищата и законността на същите; височината на вратите и посоката на отварянето им; площта на магазина; изградена допълнително рампа над избеното помещение; посочен от вещото лице текст от Наредба 5, който не фигурира в РС.

Съдът кредитира заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено, с изключение на частта по т.2, като мотиви за това ще изложи по-долу в съдебния акт.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.55 от ЗТСУ, действащ към датата на издаване на процесното РС, строежи могат да се извършват само ако са разрешение съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение. Нормите на чл.56 ал.5 и ал.6 от ЗТСУ, посочени като основание за издаване на процесното РС, предвиждат, че: ал.5 - не се изисква съгласие на останалите собственици от етажна собственост при преустройства на собствени помещения или промяна на предназначението им, когато това става за задоволяване личните нужди на собственика или на членовете на неговото домакинство и не се изменя значително видът на общите части на сградата и не се вземат части от помещения, предназначени за общо ползване; и ал.6 - не се изисква съгласие на останалите собственици при разделяне и преустройство на жилища и други обекти в сгради - етажна собственост когато не се отнемат части от общо помещение и не се променя неговото предназначение; и когато се свързват вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос.

За да възникне правото на жалба срещу един административен акт, съответното лице следва да бъде заинтересовано по смисъла на закона. Заинтересовано лице е това, на което актът е накърнил права или законни интерес. Съгласно чл.142 ал.1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява съобразно действащите към момента на издаването му норми, но при преценката за наличие на правен интерес от оспорването на този акт, се държи сметка за разпоредбите, които са в сила към момента на подаване на жалбата. В този смисъл и ТР № 3/16.003.2013г. по т.д. № 1/2012г. на ВАС.

Лицата процесуално легитимирани да оспорват разрешенията за строеж са посочени в разпоредбата на чл.149, ал.2 от ЗУТ. Съгласно нормата, заинтересовани в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж - възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в [жк], ал.. - възложителят и собственикът на земята. В случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж, заинтересовани са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2 от ЗУТ; в случаите по чл. 185, ал. 1 - собствениците и носителите на ограничени вещни права на преустройваните обекти, помещения или части от тях; в случаите по чл. 185, ал. 2 собствениците и носителите на ограничени вещни права в сградата, съответно собствениците в етажната собственост.