Определение № 2891 от 29.08.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2891 гр. София, 29.08.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. ИВ. Н. като разгледа докладваното от В. ИВ. Н Частно наказателно дело № 20231110209128 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 4-7 от НПК.

Образувано е по жалба на Р. Д. Д. в качеството му на пострадал срещу Постановление от 27.02.2023г. на прокурор при СРП за отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр. № 52925/2022г., потвърдено Постановление на прокурор при СГП от 06.06.2023г.

С жалбата се иска отмяна на постановлението, по съображения за непълнота на проверката, неправилна оценка на събраните данни, както и необоснованост на изводите, в частност извода относно годността на заплахата да възбуди основателен страх у жалбоподателя. В тази връзка се иска връщане на преписката за извършване на допълнителна проверка, респективно провеждане на разследване.

Съдът като съобрази материалите по делото и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Прокурорска преписка № 52925/2022г. по описа на СРП е образувана по повод подадена от страна на Р. Д. Д. жалба до 03 РУ-СДВР и полицейска преписка № 22700014697/2022г. по описа на същото. С Постановление на СРП от 27.02.2023г., след извършване на допълнителни действия по проверката, е отказано образуването на наказателно производство по съображения за липса на извършено престъпление от общ характер, в частност на престъпление по чл..144, ал.3 НК- закана с убийство спрямо жалбоподателя Д..

Съгласно чл.213, ал.4 от НПК, постановлението за отказ да се образува наказателно производство, потвърдено от прокурор от горестоящата прокуратура подлежи на обжалване о т пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението, в седемдневен срок от връчване на преписа. Постановлението, с което се потвърждава отказа да се образува наказателно производство по жалба на пострадалия Д. е връчен на заявилия се като негов процесуален представител- адвокат Бачев на 12.06.2023г., като жалба срещу отказа е депозирана от самия пострадала на 16.06.2023г. т.е. в рамките на преклузивния срок. Тя изхожда от лице, което съгласно предмета на проверката има качеството на пострадал. Предвид на изложеното жалбата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество, като същевременно не са налице други лица с право на жалба по смисъла на чл.213, ал.4, вр. ал.1 НПК.

В рамките на настоящото производство, съгласно изричния текст на чл.213, ал.5 НПК съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за отказ 1 да се образува досъдебно производство, като извърши проверка направените изводите по фактите и правото.

В тази връзка, следва най-напред да се изтъкне, че извършената от страна на органите на МВР първоначална проверка на обстоятелствата по жалбата, ведно с допълнителните данни събрани въз основа на указанията на прокурора в рамките на възложената на основание чл.145, ал.1, т.3 ЗСВ проверка се явява достатъчно всестранна, обективна и пълна, като не се налага извършване на допълнителни действия в тази връзка.

Въз основа на материалите от извършената проверка прокурорът е достигнал до извод за липса на фактически данни относно извършваен на престъпление от общ характер, респективно липса на предпоставки за образуване на наказателно производство по реда на чл.212, ал.1 НПК, във връзка с отправени на 18.10.2022г. от страна на лицето Валтер Шиндлер спрямо жалбоподателя Р. Д., реплики, по време на проведено общо събрание на етажната собственост на адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 27, вх. А, като този извод се споделя от съда.

От една страна, видно от снетите от други присъстващи на общото събрание, етажни собственици, никой от тях не е възприел и не може да възпроизведе конкретни закани отправени от страна на Валтер Шиндлер към жалбоподателя Д., още по-малко пък такива насочени към физическата неприкосновеност или живота на последния. Налице са единствено данни за вербален спор между двете лица, както и въобще за силно напрегната и конфликтна обстановка по време на провеждане на събранието. Предвид на това и отразеното в жалбата депозирана в 03 РУ-СДВР и станала повод за извършване на проверката не се потвърждава от същата, като данни за отправена закана с убийство се съдържат единствено в твърденията на самия жалбоподател, които предвид категоричните данни за дългогодишна вражда между него и лицето Валтер Шиндлер, не могат да бъдат споделени безкритично. В заключение съдът намира, че направените от страна на държавното обвинение изводи по фактите са обосновани и почиват на коректна интерпретация на събраните данни.

Наред с това, в пълна степен следва да бъдат споделени и правните изводи направени в атакуваното постановление за отказ да се образува досъдебно производство, както и в постановлението на прокурор при СГП, с което същото е било потвърдено. В този смисъл, дори да се установи, че лицето Валтер Шиндлер по време на описаното в жалбата общо събрание на етажната собственост от 18.10.2022г. е отправило точно изнесените от жалбоподателя реплики, които по своето буквално съдържание представляват закани, включително спрямо живота на жалбоподателя Д., то не е налице друг признак от обективна страна на престъплението по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК, а именно годност на заканата да възбуди основателен страх у своя адресат. Това е така, доколкото видно от данните по преписката, на първо място евентуално отправените думи са изречени в рамките на интензивен вербален конфликт, при който реплики са отправяни и от двете страни, в среда на остър спор между членовете на етажната собственост въобще. Съдебната практика е константна в разбирането, че отправянето на закани в състояние на афект следва да се интерпретира като експресивност на изказа, а не като деяние насочено към възбуждане на страх у адресата на репликите, поради което същото не е от естество да възбуди основателен такъв. Освен това между жалбоподателя и лицето, което последният твърди, че му е отправило закани, съществува конфликт с давност над 25 години, въпреки, който обаче двамата продължават да обитават жилищни имоти в рамките на една и съща етажна собственост. При това, както сочат и останалите членове на етажната собственост, дискурс подобен на описания в жалбата следва да се приеме като норма в техните отношение, а не като деяние годно или насочено да провокира страх от осъществяване на заканата. Предвид на това съдът намира, че от страна на прокурора е дадена надлежна правна интерпретация на фактите и правилно е приложен материалния закон.

2

По изложените съображения, съдът намери, че постановлението за отказ да се образува наказателното производство се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, СЪДЪТ на основание чл.213, ал.5 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 27.02.2023г., с което на основание чл.

213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е отказано образуване на наказателното производство по преписка № 227000-14697/14697 по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 52925/2022г. по описа на СРП.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на СРП.

Преписката да се върне на СРП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3