Акт от 31.01.2020, Окръжен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 32 гр. Габрово,31.01.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Габровски окръжен съд в открито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Веселина Топалова

ЧЛЕНОВЕ:

Валентина Генжова

Галина Косева при секретаря В. Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Косева в.гр.д.№ 406 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение №255/14.10.2019г. по гр.д.№317/2019г.

РС- Севлиево е признал за установено по отношение на М.Й.Д., с ЕГН **********,*** и П.Й.И., с ЕГН **********,***, че И.А.И., с ЕГН **********,***, притежава правото на собственост, придобито по силата на договор за покупко- продажба, обективиран в нотариален акт № 168 от 23.11.2018г., т. II, дело № 356/2018г. на нотариус с рег. № **** на НК, с район на действие – района на РС- Севлиево, върху следните недвижими имоти, а именно: апартамент № 6 с идентификатор ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Севлиево, одобрени със Заповед РД-18-77/16.07.2008 г. на ИД на АГККК, с административен адрес – гр. Севлиево, ул."М.П." № ***, ет. *, ап. *, съставляващ самостоятелен обект в сграда № 1, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с прилежащите му изба № 5 от 21,76 кв. м.; таван № 4 от 25,22 кв.м.; гараж № 5 от 20,22 кв.м., съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, заедно с 12,69 % идеални части от общите части на сградата, а също и принадлежащите му 52/416 идеални части от земята, в която е построен, съставляваща поземлен имот с идентификатор ***, по кадастралната карта на гр. Севлиево, целият с площ от 557 кв.м., и е осъдил на основание чл.

108 ЗС М.Й.Д., с ЕГН ********** и П.Й.И., с ЕГН **********, да предадат на И.А.И., с ЕГН **********, владението върху описаните недвижими имоти.

Присъдени са и разноски.

В законният срок решението е обжалвано от М.Д.. В жалбата се излагат следните възражения: На жалбоподателката не била връчвана покана за напускане на апартамента, нито получила искова молба, за да даде отговор на същата, а с назначеният й процесуален представител не осъществила връзка, тъй като живеела в чужбина. З.А. закупил имота срещу сумата 9 900 лева, което било почти една четвърт от данъчната оценка на същия. Сделката станала поради крайна нужда на майка й - за лечение, тъй като имала заболявания. З.А.бил задържан за престъпления за лихварска дейност, при което се установило, че този апартамент е предмет на такава сделка. Той продал имота на И.И.- ищец по настоящото дело, за сумата 9 000 лева, който не уведомил Д. да напусне имота и знаел, че този имот е предмет на престъпление. Сделката била извършена в нарушение на закона, чрез заобикалянето му и закупуването на нищожно ниска цена, което противоречало на морала и добрите нрави. Купувачът закупил имота от несобственик, поради извършено престъпление от същия.

Продавачката на имота не била в състояние да осъзнае поканата да го освободи, поради лошо здравословно състояние. Жалбоподателката не дължала разноски, тъй като никой не я канил да освободи имота.

Претендирано е да се унищожи договора като сключен при крайно неизгодни условия, както и сключен в нарушение на добрите нрави от страна на З.И.на нищожна цена, като следващата сделка също била извършена в нарушение на добрите нрави и заобиколен закона, тъй като И.А. знаел, че сделката между З.И.и С.Д. е извършена в нарушение на закона и обект на разследване.

В с.з. на 16.01.2020г. жалбоподателката е заявила, че не познава И.А. и "няма претенции към него". З.И.бил лицето, към което "има претенции, тъй като неправомерно й е отнел апартамента". Посочила е още, че счита апартамента за нейна собственост, ключовете са в нея и тя и брат й го "държат", само тя влиза в имота след смъртта на майка й. И. И. нямал ключ от апартамента.

Ответникът по жалбата И.И. е подал писмен отговор чрез пълномощника си адв. Д., в който излага, че посочените в същата възражения не са били въведени пред първата инстанция и се иска откриване на едно ново производство едва пред въззивният съд, което да замести първоинстанционното.

Счита, че решението на РС- Габрово е правилно и законосъобразно.

Въззивната инстанция, като взе предвид доказателствата по делото, обсъди становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Пред първата инстанция е предявен иск по чл. 108 ЗС от И.А.И. против М.Й.Д. и П.Й.И., с който се претендира да бъде прието спрямо ответниците, че ищецът е собственик на процесните недвижими имоти, който е закупил с нот. акт №168/2018г. по описа на нотариус №*** на НК- района на РС- Севлиево, както и да бъдат осъдени да му предадат владението на същите.

Ответницата М. Д. е представлявана пред първата инстанция от назначен адвокат С. М., съгласно чл. 47 ал.6 ГПК, която не е оспорила предявеният иск и е посочила, че същият е основателен.

Ответникът П.И., чрез упълномощеният от него адвокат, е оспорил предявеният иск пред РС по съображения изложени в писмен отговор.

В съдебното заседание на 13.09.2019г. / л.84/, чрез процесуалния му представител заявено становище, че не поддържа отговора и признава иска, тъй като е установил, че "процесните имоти не са предмет на посоченото в отговора наказателно производство".

За да постанови съдебният си акт районният съд е изложил съображения, че са налице кумулативното предвидените предпоставки за уважаване на предявеният иск- ищецът е собственик на описаните в исковата молба имоти, които е придобил с нотариален акт № 168 от 23.11.2018 г., т. II, дело № 356/2018г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие района на РС- Севлиево, като ги е закупил на 23.11.2018г. от З.А.И.; тези имоти се владеят от ответниците, видно от писмените и гласни доказателства събрани по делото, без правно основание.

Решението е правилно и законосъобразно, базирано на подробен анализ на доказателствата по делото.

Видно от представените пред първата инстанция писмени доказателства З.А.И. е придобил на 15.09.2017г. чрез покупко- продажба от С.П. Д.- майка на М.Д. и П.И.

/починала на 10.03.2019г./ процесните недвижими имоти, с нот. акт № 10 от 15.09.2017г., т. VI, дело № 776/2017г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие- района на РС- Севлиево, а на 23.11.2018г. ищеца И.А.И., е придобил чрез покупко- продажба от З.А.И. тези имоти, която сделка е обективирана в нот. акт акт № 168 от 23.11.2018г., т. II, дело № 356/2018г. на нотариус с рег. № *** на НК, с район на действие- района на РС- Севлиево.

Видно от приложените на л.14 и 15 доказателства, продавачка С.Д. е получила на 15.10.2018г. покана /от З.И./ за освобождаване на процесните имоти. Няма данни до момента, в който е починала на 10.03.2019г., С.Д. да е освободила имотите, нито да е оспорила твърденията в поканата.

Няма спор по делото, а това се установява и от събраните по делото гласни доказателства / св. Кр. Н. и Л. А./, че имотите се владеят от ответниците- по конкретно от жалбоподателката М.Д., което същата е потвърдила и пред въззивният съд в о.с.з. на 16.01.2020г. Ищецът пред първата инстанция и ответник по жалбата в настоящото производство И.И. не разполага с ключове за имотите и му е отказан достъп до същите, което също е потвърдено от М.Д..

Следователно налице са трите кумулативни предпоставки за уважаване на предявеният иск по чл. 108 ЗС, както правилно е приел и РС- Севлиево- ищецът се легитимира като собственик на процесните недвижими имоти с приложеният по делото нотариален акт, а ответниците ги владеят без правно основание.

Направените във въззивната жалба възражения не касаят първоинстанционният съдебен акт, който се обжалва в настоящото производство и нямат връзка с предмета и страните по същото /което е видно и от заявеното в с.з. на 16.01.2020г. от М.Д./. С тази жалба се правят възражения против друга сделка /продажбата на имотите от С.Д. на З.А./ и срещу друго лице- З.А., който не е страна в настоящото производство. Навеждат се основания, касаещи сделката между С.Д. и З.А.И., които могат да се реализират само с предявяване на конкретни искове срещу него в отделно производство

/което няма данни да е направено/- че З.А.закупил имота на нищожно ниска цена от С.Д., че сделката сключена между тях е станала поради крайна нужда, че имота бил придобит чрез престъпление и т.н. Тези възражения не могат да обсъждат по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС между И.И. и наследниците на починалата продавачка по предходната сделка и то за първи път пред въззивната инстанция.

В тази връзка неоснователни са възраженията, че: И.И. не уведомил жалбоподателката да напусне имотите и знаел, че са предмет на престъпление; че ги е закупил от несобственик, поради извършено престъпление от З.А.; че С.Д.не била в състояние да осъзнае поканата да освободи имотите, които продала, тъй като била в лошо здравословно състояние, а жалбоподателката не дължала разноски, тъй като никой не я канил да освободи тези имоти.

Преди всичко по делото няма данни срещу

З.А.да е образувано досъдебно или съдебно производство за престъпление, но дори да се приеме /тъй като това не се спори от страните/, че такова е налице, няма данни то да касае процесните недвижими имоти или сделката между А. и И.. Дори ответника П.И., чрез упълномощеният от него адвокат, в с.з. на 13.09.2019г. пред РС- Севлиево /л.84/ е посочил, че "А. няма обвинение, касаещо сделката" и поради това е заявил, че не поддържа отговора на исковата молба и признава иска по чл.

108 ЗС. Няма данни сделките между С.Д. и З.И.или между И. и И. да са атакувани по надлежният ред от страните по настоящото дело или от друго трето лице, на каквото и да било основание.

Въпросът дали С.Д. е била в състояние да разбере получената от нея покана за освобождаване на имота и дали е била тогава с влошено здравословно състояние, няма връзка с конкретното производство. В случая жалбоподателката М.Д. отказва да освободи имота и заявява, че се счита за негов собственик, видно от подадената от нея въззивна жалба и заявеното в с.з. на 16.01.2020г. пред въззивният съд.

Разноски: С оглед изхода на делото на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени разноски за настоящата въззивна инстанция, в размер на сумата 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Въпреки, че назначеният процесуален представител на М.Д. пред първата инстанция не е оспорил иска, а на практика го е признал, страната правилно е осъдена да заплати разноски, тъй като е станала причина за завеждане на делото- с това, че не е предала владението на собственика и счита имотите за свои, което и в настоящото производство продължава да твърди. Вписванията в АВ са публични, имотният регистър е публичен, като смисъла на това е всяко лице да се счита уведомено, знаещо, чия собственост е конкретен имот. Следователно М.Д. носи отговорността за разноски, тъй като е станала причина за завеждане на делото.

Водим от гореизложеното съдът

Р

Е Ш И

:

ПОТВЪРЖДАВА решение №255/14.10.2019г. по гр.д.№317/2019г. на РС- Севлиево.

ОСЪЖДА М.Й.Д., ЕГН:**********,***, с посочен съдебен адрес:***- С., да заплати на И.А.И., с ЕГН **********,***, сумата 400 лева - разноски за въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: