Решение № 14426 от 18.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14426 гр. ., 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20241110119989 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ищеца „.“ ЕАД, с която са предявени срещу ответника М. Г. Д. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца за сумата от сумата от 2231,98 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г. за топлоснабден имот в гр.., сумата от 55,56 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., сумата от 252,98 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 26.04.2023г. и сумата от 10,61 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до 26.04.2023г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ .г. на СРС, 145 състав.

Ищецът „.“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в качеството му на собственик на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово разпределение“.

Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят месечните дължими суми. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия.

Претендира установяване на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.г.р.д. № .г. на СРС, 145 състав, срещу дължимостта на които ответникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, както и разноските за производството.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е била собственик или ползвател на 1 топлоснабдения имот за процесния период, респ. да е страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет покупко-продажба на топлинна енергия. Оспорва приложимостта на ОУ на ищеца и влизането им в сила. Оспорва за процесния период да е доставено твърдяното количество топлинна енергия и коректното определяне на нейната стойност. Оспорва и качеството на предоставената услуга, като твърди, че през период от 2017г. до 2022г. е имало и множество прекъсвания на топлоподаването поради ремонти или течове по старата система, включително след 09.09.2020г. не е имало парно до края на отоплителния сезон. Възразява срещу коректността на извършеното дялово разпределение в сградата-етажна собственост поради обстоятелството, че „.“ ЕООД не притежава необходимия лиценз, че не е избран валидно от общото събрание на етажните собственици и няма сключен договор между него и ищеца за извършване на услугата дялово разпределение. Оспорва изправността на общия топломер, както и на уредите за индивидуално отчитане. Възразява срещу заплащането на цена на топлинна енергия по прогнозни стойности, което счита, че се явява в нарушение на чл. 13 от Директива 2006/32/ЕО. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца извлечение от сметки и разпечатки като частни свидетелстващи документи, изходящи от ищеца. Оспорва дължимостта на лихва за забава върху прогнозно определени стойности, както и изпадането си в забава за плащане на главните вземания поради липса на покана. Прави евентуално възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на предявените искове. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице-помагач „.“ ЕООД взема становище за основателност на предявените искове.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на топлинна енергия в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответникът е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, а по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за цена на услугата дялово разпределение, че в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. Ответникът следва да докаже твърденията си за настъпила авария, довела до спирането на топлоподаването в имота след 09.09.2020г., а при установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираните вземания чрез плащане.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения, 2 дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се, че с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № . от 12.12.2008г. ответникът М. Г. Д. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент № ., за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот с абонатен номер .. Не се твърди, нито се установява след придобиване на имота ответницата да се е разпоредила със същия, включително през процесния период, поради което и по силата на притежаваното право на собственост ответникът се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ).

За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ., одобрени с решение № . от 27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал. 2 ЗЕ).

Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за дялово разпределение „.“ ЕООД, избрана от етажните собственици и с която е сключен договор от 05.10.2000г., касаещ и процесния вход . на сградата. Възражението на ответника срещу валидността на взетото решение за избор на . от етажните собственици не следва да се разглежда в настоящото производство, доколкото е налице специален ред и преклузивен срок за оспорване на решенията на Общото събрание на ЕС, като ответникът не твърди, нито установява да е оспорвал решенията в рамките на такова производство и в предвидения срок. Отделно от това се установява, че за исковия период (така заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза) е осигуряван достъп на . „.“ ЕООД до имота, поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал извън процеса извършването на услугата дялово разпределение от третото-лице помагач. Независимо от изложеното за процесния период дяловото разпределение е извършвано от . и по възлагане на ищеца съгласно сключен договор при общи условия от 03.06.2020г.

Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице. Съдът приема, че за исковия период топлинната енергия е измервана от технически изправен общ топломер, като макар и проверката му за част от периода да е извършена след изискуемия срок, резултат от нея сочи, че топломерът съответства на одобрения тип и няма данни, които да пораждат съмнения относно точността на извършените измервания през целия исков период.

Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответницата е начислявана ТЕ за отопление на имот по показанията на 3 броя радиатори с ИРРО и 1 бр. водомер, на които е извършен реален отчет, както и ТЕ, отдадена от сградната инсталация, изчислена по формула, предвидена в т. 6.1.1. от Методиката за дялово разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост, пропорционално на пълния отопляем обем на имота по проект, което е в съответствие с Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. В случая е констатирано, че уредът на радиатора в кухнята не отчита, тъй като е с изгаснал дисплей, поради което за този радиатор е начислявана топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, което е в 3 съответствие с нормативната уредба, тъй като се касае за пропуск на собственика да поддържа в изправност уреда (така заключението на СТЕ) и предвиденото в т. 6.5 от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. Заплащането на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от 2257,90 лв. съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективна.