Решение № 315 от 27.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Пловдив, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. ЖелязковаКаличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева

Въззивно търговско дело № 20235001000281 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №8 от 06.01.2023 г.,постановено по т.д.№20215500901488 по описа на Окръжен съд- Стара Загора за 2021 г., е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от “О.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "А." № **, ет. **, против ЗП Т. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. "М." № **, ет. **, ап. ** и „П.“ ООД , ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. **, ул. ** № ***, ет. **, ап. ** за признаване за установено по отношение на ЗП Т. Ж. К., ЕГН: **********, регистриран з. п., ЕКАТТЕ на регистрация: ***, с постоянен адрес: гр. С., п. к. **, ул. ** № ***, ет. **, ап.

** и „П.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. **, ул. ** № ***, ет. **, ап. ** , че солидарно дължат на „О.“ ЕООД, ЕИК: ****, сумата в размер на 33 378,79 EUR по Запис на заповед от 01.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2021г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение са осъдени ЗП Т. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.

"М." № **, ет. **, ап. **, и „П.“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.

С., п. к. **, ул. ** № ***, ет. **, ап. ** солидарно да заплатят на “О.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. "А." № **,сумата 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/-разноски в производството пред първата инстанция.

Горното решение се обжалва от “О.” ЕООД - гр. С., ЕИК ****-ищеца в 1 първоинстанционното производство,в частта,с която предявения иск е отхвърлен до размера от 23 656,69 евро с левова равностойност от 46 268,46 лв.Поискано е в тази част решението да се отмени като неправилно и да се признае за установено по отношение на двамата ответници,че същите дължат солидарно на дружеството-ищец сумата от 23 656,69 евро,с левова равностойност от 46 268,46 лв.,представляваща част от вземане по запис на заповед от 01.12.2017 г.,ведно със законната лихва,считано от 04.06.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.Поискано е също така да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца-жалбоподател направените в заповедното и в исковото производство разноски.

В жалбата са изложени аргументи срещу изводите на първоинстанционния съд за нищожност на клаузите за неустойка по обезпечения с посочения запис на заповед договор за лизинг №*** от 01.12.2017 г.,както и срещу изводите му за основателността на заявеното от ответника ЗП Т. Ж. К. възражение за прихващане за суми,представляващи платени неустойки.Посочено е от жалбоподателя,че горният размер от 23 656,69 евро,до който иска да се признае за установено вземането му по процесния запис на заповед,представлява сбор от дължими от ответниците суми по договора за лизинг,спрямо който процесния запис на заповед има обезпечителна функция.Конкретизирано е в този аспект,че част от горната сума,равняваща се на сумата от 5 381,29 евро с левова равностойност от 10 524,89 лв. представлява сбор от неплатени лизингови вноски по погасителния план към договора за лизинг,като отделният размер и падеж на всяка от вноските /общо пет на брой/ са описани във въззивната жалба.Посочено е още,че в сборната сума от 23 656,69 евро се включва и сумата от 2 177,22 евро,с левова равностойност от 4258,27 лв.,представляваща общия размер на договорни неустойки за забава по чл.8,ал.1 от договора за лизинг,дължими за забавеното плащане на определени лизингови вноски по договора за лизинг и начислени като 0,1 % върху съответно дължимата сума за всеки ден забава.Във въззивната жалба е посочен отделният размер на включените в сумата от 2 177,22 евро неустойки за забава,а е посочено и кои са лизинговите вноски,за просрочието на които са начислени неустойките.И на следващо място,в жалбата е изложено,че в сборната сума от 23 656,69 евро се включва и сумата от 16 098,18 евро с левова равностойност от 31 485,30 лева,за която е издадено известие за плащане №*** г. и която представлява неустойка в размер на 10 % от цената на придобиване на лизинговите вещи,дължима на основание чл.8,ал.3 от процесния договор за лизинг.

В жалбата се поддържа,че обжалваното решение /в обжалваната му част/ е необосновано и неправилно-поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон,като се излагат и конкретни съображения за това.Развити са доводи за неправилност на изводите на съда, че всички претендирани от лизинговото дружество суми за неустойка за забава и неустойка за прекратяване на договора са недължими,доколкото неустоечната клауза в договора,формирана от клаузите по чл.8,ал.1 и чл.8,ал.3,е недействителна. Според жалбоподателя,не е налице твърдяната недействителност на посочените клаузи за неустойка на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД поради прекомерност.В този контекст жалбоподателят смята,че първоинстанционният съд не е направил ясно разграничение между двете претендирани неустойки и дори е смесил тези две различни по същността и функциите си неустойки.Счита още,че никоя от неустойките не е недействителна на основание посочената законова разпоредба и не е прекомерна.Излага конкретни доводи за това във въззивната жалба и заявява,че първоинстанционният съд не е взел предвид и не е осмислил същността и функциите на претендираните неустойки,като именно поради това неправилно е счел,че е налице прекомерен размер на неустойките,който накърнява добрите нрави и прави клаузите за неустойка недействителни.Позовава се и на чл.309 от ТЗ,като в тази връзка поддържа,че процесната каузална сделка е търговска и затова уговорената в сделката неустойка не може да бъде намалявана поради прекомерност.

Жалбоподателят излага и доводи за недопустимост и неоснователност на 2 направеното от ответника възражение за прихващане.

От въззиваемия ЗП Т. Ж. К. е подаден в законния срок писмен отговор на въззивната жалба,чрез пълномощника му адв. Л. Л..В отговора е изразено становището,че процесната въззивна жалба е допустима,но неоснователна,а обжалваното решение е правилно.Излага свои аргументи срещу съдържащите се в жалбата оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение.Моли същата да се отхвърли и да му се присъдят направените по настоящото въззивно дело съдебни разноски.

От въззиваемото дружество „П.“ ООД, ЕИК **** не е подаден писмен отговор на въззивната жалба и не е свето становище по същата.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случаяюридическо лице/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение в съответно обжалваната му част и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение, Пловдивският апелативен съд намира,че решението е процесуално допустимо в обжалваната му част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№1488/2021 г. По описа на Окръжен съд-Стара Загора, ищецът /настоящ жалбоподател/ „О.“ ЕООД /с предишно наименование „С.” ЕООД/, ЕИК ****,е предявил установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.535 от ТЗ,като е поискал да се установи по отношение на ответниците ЗП Т. Ж. К., ЕГН **********, регистриран з. п., ЕКАТТЕ на регистрация: ***, с постоянен адрес: гр. С., п. к. **, ул. ** № ***, ет. **, ап. ** и „П.“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. **, ул. ** № ***, ет.

**, ап. ** , че солидарно дължат на „О.“ ЕООД, ЕИК: ****, сумата в размер на 33 378,79 EUR по запис на заповед от 01.12.2017г., ведно със законната лихва, считано от 04.06.2021г.

/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК/ до окончателното изплащане на вземането.

По повод на този иск ищецът е изложил в исковата молба следните твърдения:

Твърди,че на 01.12.2017г. първият ответник ЗП Т. Ж. К., ЕГН **********, е издал в полза на „О.“ ЕООД /тогава „С.“ ЕООД/, ЕИК ****, запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил при предявяването му, в срок до 51 месеца от датата на издаване, да плати на или на заповед на „О.“ ЕООД сумата от 142 962, 42 EUR /евро/.Твърди още,че записът на заповед е авалиран от втория ответник „П.“ ООД, ЕИК ****, в полза на „О.“ ЕООД, при посочените по-горе условия и че с нотариална покана с рег. № **, том 1, акт № ** на нотариус Д. Н.в, с район на действие РС - гр. С., рег. № ** на НК, „О.“ ЕООД е предявило за плащане на ЗП Т. Ж. К. записа на заповед от 01.12.2017г. Поканата е връчена 3 на длъжника на 10.05.2021г. и с нея ЗП Т. Ж. К. е приканен незабавно след получаването й да заплати дължимата по горецитирания запис на заповед сума.

С Нотариална покана с рег. № ** том 1, акт № ** на нотариус Д. Н.в, с район на действие РС - гр. С., рег. № ** на НК, „О.“ ЕООД предявило за плащане записа на заповед и на авалиста „П.“ ООД,като поканата била връчена на дружеството на същата дата10.05.2021 г.и с нея дружеството било приканено незабавно след получаването й да заплати дължимата по горецитирания запис на заповед сума.

С оглед неизпълнението на паричните задължения „О.“ ЕООД предявило претенциите си пред съда чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу ЗП Т. Ж. К. и „П.“ ООД за част от вземанията си, произтичащи от горепосочения запис на заповед, а именно за сумата от 33 378,79 евро и на база това заявление и приложените към него документи били издадени заявление и приложените към него документи били издадени заповед № 534 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ТПК от 08.06.2021г. по ч. гр. д. № **/2021г. на Районен съд - С., разпореждане № *** за незабавно изпълнение и изпълнителен лист № ***. по същото дело, с който Районен съд - С. осъдил ЗП Т. Ж. К. и „П.“ ООД и да заплатят солидарно на „О.“ ЕООД сумата от 33 378,79 евро, ведно със законната лихва, считано от 04.06.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1305,67 лв., представляваща платената държавна такса и сумата от 960 лв.- адвокатско възнаграждение.

Въз основа на изпълнителния лист „О.“ ЕООД подало молба за образуване на изпълнително дело срещу „П.“ ООД и ЗП Т. Ж. К.,а въз основа на тази молба било образувано изпълнително дело № *** на ЧСИ Г. Д. И., рег. № *** в КЧСИ, район на действие Окръжен съд - С..След надлежно уведомяване за издадената заповед за изпълнение,длъжниците подали възражение на основание чл.414 от ГПК и по повод на това възражение районният съд издал по горното частно гражданско дело разпореждане от 08.11.2021 г.,с което указал на кредитора по заповедта да предяви срещу длъжниците иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си по заповедта.

Разпечатката съдържа 35 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c27f2f3-1880-4c5b-ad64-7f658b5e3e70