Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1587 от 23.10.2026, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2735/2026
Вид
Решение № 1587
Подписан
23.10.2026
Състав
Дияна Атанасова Николова

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.390 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 391, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. Плевен, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20264430102735 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от И. К. П., ГН **********, адрес: ***, чрез пълномощника адв.

Х. В. А., ЕГН **********, съдебен адрес: адвокат Х. В. А. -Адвокатска колегия - ***, адрес на кантората: ***, против *** ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление: ***, в която се твърди следното : срещу ищцата е образувано Изпълнително дело (ИД) №*** по описа на ЧСИ ***, рег. №*** в КЧСИ, район на действие -ОС ***. Изпълнителното дело е образувано по Молба на *** ЕАД, ЕИК ***, въз основа на Изпълнителен лист (ИЛ) от *** г., издаден в полза на Дружеството, за сумата от 625.34 лв. или 319.73 €, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 325лв. или 166.17€, представляваща разноски по ч.гр.д. №***/*** г. по описа на РС ***.

Счита, че горепосочените вземания на *** ЕАД са погасени по давност на 22.10.2025 г., преди образуването на ИД № *** по описа на ЧСИ ***, т.к. по горепосочения ИЛ е било образувано ИД №***/*** г. по описа на същия ЧСИ, а последното изпълнително действие по това дело е от 22.10.2018 г. отбелязване на задната страна на ИЛ.

1

Счита, че горепосоченото ИД №***/*** г. е прекратено по силата на закона на основание чл.433 ал.1, т.8 от ГПК, считано от 22.10.2020 г., тъй като Взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие.

В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т. нар. „перемпция”, настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в Постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.

Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност на вземането започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие (т. 10 от Тълкувателно решение от 21.05.2015 г. по ТД№ 2/2013 г. на ВКС, ОС на гр. и търг. Колегия) Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Предвид това процесните вземания по Изпълнителния лист са погасени по давност на 22.10.2025г., преди образуването на ИД № *** по описа на ЧСИ ***.

За обезпечение на настоящия иск е образувано ч. гр. д. № ***/20*** г. по описа на *** районен съд, *** гр. състав, по което е издадена Обезпечителна заповед, с която е наложена обезпечителна мярка - спиране на изпълнението по ИД №*** по описа на ЧСИ ***.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.439 ал.1 от ГПК да признае за установено по отношение на *** ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление: *** , че И. К. П., ЕГН **********, адрес: ***, не дължи сумите по Изпълнителен лист от *** г., издаден по ч.гр.д. №***/*** г. по описа на Районен съд ***, а именно:

• 625.34 лв. или 319.73 €, представляващи главница;

• законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2016 г. до окончателното изплащане на сумата;

• 325 лв. или 166.17 €, представляващи разноски по ч. гр. д. № ***/*** г. по 2 описа на РС ***.

Претендират се разноски в настоящото производство, както и разноските по ч.гр.д. №***/20*** г. по описа на *** районен съд, *** гр. състав.

В срок е депозиран писмен отговор от ответното дружество, чрез юркс.Д., с който предявеният иск се оспорва, като са наведени подробни доводи, вкл. и относно образувано изп.дело №***/***год. по описа на ЧСИ ***, с извършени изпълнителни действия, изключващи изтекъл период на погасителна давност.

В о.с.з. ищецът се представлява от адв.А., който поддържа исковата молба.

В о.с.з. не се явява представител на ответната страна. Изразено е писмено становище.

Съдът, като взе предвид доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Предявеният иск е допустим, а по същество основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Безспорно по делото е, а това се установява от приложеното ч.гр.д.№ ***/***год. по описа на РС-***, че по същото е издадена заповед за изпълненине на основание чл.410 от ГПК в полза на кредитора /сега ответник в процеса/ срещу длъжника/ ищцата в процеса/ за сумите, както следва: 625,34 лв. главница, ведно със законната лихва от 03.08.2016год., 325лв. разноски по делото. Вземането произтича от задължение по договор за телекомуникационни услуги между *** ЕАД и ищцата, вземането по който са прехвърлени с договор за цесия на ответника в процеса. Заповедта за изпълненине е влязла в сила и е издаден Изпълнителен лист на ***год.

Видно от приобщеното ч.гр.д. №***/20***год. е, че с определение на съда от 18.05.2026год. е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, с ищец И. К. П., ЕГН **********, и ответник *** ЕАД, за признаване за установено, че И. К. П., ЕГН **********, адрес: ***, не дължи на *** ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление: ***, представлявано от *** ***, сумата от 625.34 лв. или 319.73 €, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от 03.08.2016 г. до окончателното изплащане на 3 сумата, както и сумата от 325 лв. или 166.17 €, представляваща разноски по ч. гр. д. № ***/*** г. по описа на РС ***, ЧРЕЗ СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по Изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ ***, рег. № *** в КЧСИ, район на действие - ОС ***. На осн. чл. 391, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съдът е определил гаранция и след внасянето й е издал обезпечителна заповед. Определил е 1-месечен срок за предявяване на бъдещия иск.

Настоящият иск е предявен в деловодството на *** на 20.05.2026год., впоследствие делото е изпратено по подсъдност на ***.

От приетото като доказателство по делото копие от изпълнително дело №***/***год. по описа на ЧСИ *** се установянва, че същото е образувано по молба на ответника на 20.10.2026год. На приложения в делото Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ ***/***год. поп описа на РС-*** е отразено на гърба, че последното изпълнително действие е извършено на 22.10.2018год.

За съда ,след като извърши преглед на копието на делото приема, че така отразеното следва да се зачете, респ. няма доказателства след тази дзата да са извършени валидни изпълнителни действия. В случая очевидно отразяването е свързано с изпратеното запорно съобщение до „***“ ЕООД – *** /л.131 от делото/, разгледано във вр. с изпратеното от ЧСИ на 29.11.2021год. писмо /приложено на л.142 от делото/ до дружеството за вдигане на наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата. Както беше посочено, други валидни изпълнителни действия не са извършвани. На молба, приложена на л.140 от делото се съдържа постановление на ЧСИ, с което на 30.07.2021год. е прекратил на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното дело и е вдигнал обезпечителните мерки.

Съгласно чл.433 ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В случая не се касае за вземане за издръжка. Перемпцията настъпва автоматично с изтичането на 2-годишния срок и издаденото постановление на съдебния изпълнител за прекратяване само констатира вече настъпилото прекратяване. Второто изпълнително дело № ***/20***год. по описа на ЧСИ е образувано след изтичане на новия давностен срок, поради което искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

По отношение разноските по делото : ищецът има право и иска 4 присъждане на разноски за проведеното производство и образуваното обезпечително производство.

Съдът констатира, че в приложеното ч.гр.д. №***/20***год. по описа на *** не се съдържа документ за внесена от молителя държавна такса, няма и направено отбелязване върху подадената молба на основание чл.390 от ГПК.

В приложения на л.5 от делото Договор за правна защита и съдействие е вписано, че за оказаната правна защита и съдействие адвокатът има право на възнаграждение в размер 200 евро, като плащането се извършва при подписване на договора в брой или по посочена банкова сметка. Няма отразяване в договора плащането да е извършено в брой и договорът да има характер и на разписка за извършено плащане. Няма представено доказателство за заплащане на уговорения хонорар по посочената банкова сметка. Изложеното относно хонорара на пълномощника на ищцата важи и за представения по делото договор за правна защита и съдействие, приложен на л.9 от делото по описа на ***. Ето защо поради липсата на данни за извършено плащане на такива разноски, същите не следва да се присъждат в полза на ищцата. Следва да се уважи искането за присъждане на разноски за внесена държавна такса по сметка на *** в размер 21,73 евро, за което въпреки липсата на направено отбелязване върху исковата молба, е установено след изискана справка, че таксата е платена посредством ЕПЕП – писмо, приложено на л.27 от делото.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК в отношенията между И. К. П., ГН **********, адрес: ***, с пълномощник по делото адв. Х. В. А., ЕГН **********, съдебен адрес: адвокат Х. В. А. Адвокатска колегия - ***, адрес на кантората: ***, и *** ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление: ***, че И. К. П., ГН ********** не дължи на ответника *** ЕАД, ЕИК ***сумите, за които е издаден изпълнителен лист по ч.грр.д.№ ***/***год. по описа на РС-***, а именно : 625.34 лв. или 319.73 €, представляваща главница, ведно със законната лихва считано от 03.08.2016 г. до окончателното й изплащане и сумата от 325 лв. или 166.17 €, представляваща разноски, и за събирането на които е образувано 5 изпълнително дело №***/20***год. по описа на ЧСИ ***, с район на действие ОС-***, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземанията.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК *** ЕАД, ЕИК ***, адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. К. П., ГН **********, адрес: ***, с пълномощник по делото адв. Х. В. А., ЕГН **********, съдебен адрес: адвокат Х. В. А. -Адвокатска колегия - ***, адрес на кантората: ***, разноски по делото в размер 21,73 евро.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6