Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 363 от 02.12.2019, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 678/2019
Вид
Решение № 363
Подписан
02.12.2019
Състав
НЕСТОР СПАСОВ СПАСОВ, РАДКА ДИМОВА ЧОЛАКОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА БРУСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.608 ал.1 · Търговски закон
  • чл.613а · Търговски закон
  • чл.631 · Търговски закон

Р Е

Ш Е Н

И Е № 363 гр.Пловдив, 02.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

II търговски състав, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

РАДКА ЧОЛАКОВА при участието на съдебния секретар НЕЛИ БОГДАНОВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно търг. дело № 678/2019г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.613а във връзка с чл.631 от Търговския закон.

С Решение № 358/16.07.2019 г. по т. д. № 358/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора е отхвърлена молбата на „Д.“ ЕООД ***, ЕИК … за откриване на производство по несъстоятелност на „П.с.“ ООД ***, ЕИК …. За да постанови този акт първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.608 ал.1 от ТЗ, както и че – дори и да се приеме, че молителят притежава вземане против ответника, произтичащо от търговска сделка – последният разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

На 29.08.2019г. е постъпила въззивна жалба от „Д.“ ЕООД *** против Решение № 358/16.07.2019 г. по т. д. № 358/2018 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Жалбоподателят „Д.“ ЕООД *** твърди незаконосъобразност на обжалваното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на закона. Посочва, че съдът не е взел предвид представените справки за заведени граждански дела срещу длъжника в Районен съд – Казанлък. Твърди, че в решението не е обсъдено заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което задълженията към доставчици нарастват с всяка следваща година. Твърди, че независимо от анализираните показатели на ликвидност, паричните средства на „П.с.“ ООД не са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Счита, че наличието на активи не води непременно до извод, че те са ликвидни и могат да послужат за уреждане на задълженията към кредиторите. Счита за неправилен и извода на съда, че затрудненията на ответника са с временен характер и той не е спирал плащанията си към основните кредитори. Посочва, че спирания на плащанията към доставчици е налице, а и печалбата на дружеството намалявала с всяка следваща години в сравнение с предходната.

Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да постанови друго, с което да обяви неплатежоспособността на „П.с.“ ООД и да определи началната и дата, да открие производство по несъстоятелност на „П.с.“ ООД и да наложи обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството.

Ответникът по жалбата „П.с.“ ООД ***, ЕИК … не е взел становище по същата.

Апелативен съд - Пловдив, след като разгледа жалбата и прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на страните, приема за установено следното:

Допустимостта на жалбата се определя от твърдяното от молителя качество на кредитор на ответника, притежаващ изискуемо парично вземане, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или до последиците от прекратяването и. Молителят и настоящ жалбоподател притежава процесуално – правна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност, тъй като твърди, че има изискуемо парично вземане против ответника, отнасящо се до търговска сделка. Молбата и съответно жалбата против решението, с което тази молба е отхвърлена като неоснователна, са допустими.

Молителят твърди, че през периода 16.03.2018г. – 22.11.2018г. между него в качеството на продавач и ответника в качеството на купувач са сключени няколко търговски продажби на строителни материали. Твърди, че за тези сделки са били издадени счетоводни документи - данъчни фактури, както следва:

1. № … от …г. на стойност 2 604лв. с

ДДС, частично платена сума 1145лв. на 22.11.2018г., с остатъчна стойност 1087лв.;

2. № … от … г. на стойност 1 956,00 лева с

ДДС;

3. № … от … г. на стойност 855,00 лева с

ДДС;

4. № … от … г. на стойност 419,76 лева с

ДДС;

5. № … от … г. на стойност 645,95 лева с

ДДС;

6. № … от … г. на стойност 2 231,99 лева с

ДДС;

7. № … от … г. на стойност 3 930,98 лева с

ДДС;

8. № … от … г. на стойност 2 232,00 лева с

ДДС;

9. № … от … г. на стойност 1 443,00 лева с

ДДС;

10. № … от … г. на стойност 1 389,50 лева с

ДДС;

11. № … от … г. на стойност 2 743,32 лева с

ДДС;

12. № … от … г. на стойност 1 175,99 лева с

ДДС;

13. № … от … г. на стойност 528,00 лева с ДДС;

14. № … от … г. на стойност 588,00 лева с ДДС;

15. № … от … г. на стойност 1 644,00 лева с

ДДС;

16. № … от … г. на стойност 2 291,80 лева с

ДДС;

17 № … от … г. на стойност 3 773,99 лева с

ДДС;

18. № … от … г. на стойност 1 359,84 лева с

ДДС;

19. № … от … г. на стойност 2 322,00 лева с

ДДС;

20. № … от … г. на стойност 3 038,82 лева с

ДДС;

21. № … от … г. на стойност 2 766,00 лева с

ДДС;

22. № … от … г. на стойност 3 153,00 лева с

ДДС;

23. № … от … г. на стойност 2 232,00 лева с