Определение № 1068 от 23.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1068 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20245300500750 по описа за 2024 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕООД против разпореждане № 4916/16.02.2024г. по ч.гр.д.№ 2161/2024г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против Д. Г. М.за вземания по договор за потребителски кредит /кредитна карта/ от 29.10.2021г., цедирани в полза на заявителя.

В частната жалба се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсва ясно разписана методика на формиране ГПР -кои компоненти са включени в него и как се формира същият. Методиката била ясно посочена в раздел „Параметри и условия“.

Кредитът бил отпуснат при фиксиран лихвен процент, което изключвало задължението на кредитодателя да посочи методика за изчисляване на референтен лихвен процент. Договорът за кредит съдържал погасителен план с пълната изискуема, съгласно ЗПК, информация.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 2161/2024г. на ПдРС, ХХІ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за следните суми: 2303,99 лева- главница, дължима по договор за паричен заем от 29.10.2021г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“- клон България, вземанията по който били прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ЕООД по договор за цесия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда, 4,72 лева договорна лихва, дължима за периода 29.10.2021г. – 10.04.2023г.; 214,78 лева- обезщетение 1 за забава от 11.04.2023г. до датата на подаване на заявлението.

С разпореждане от 06.02.2024г. заявлението е оставено без движение със следните указания: 1. Да се мотивира интерес от претенция за главница в сочения размер, който се различава от отразения в договора; 2. във връзка с горното да отстрани противоречията между т.12 и т.9, тъй като се твърди получаване на сума от 1500 лева, а се претендира главница в по- висок размер; 3. да се изложат обстоятелства относно изискуемостта на вземанията – настъпил ли е падежът за плащане, кога; 4. изрично да се посочи сумата за обезщетение за забава спрямо какво главно вземане е начислена; 5. ако в претендираната сума за главница се включват и допълнителни суми /доколкото се твърди предоставяне на кредит от 1500 лева/ - вземанията да се разграничат по основание, размер и период – в т.ч. и акцесорните такива; 6. след изпълнение на горното, да отправи конкретно искане – като посочи какви суми за съответни периоди се претендират.

С молба от 14.02.2024г. е уточнено, че кредитът е отпуснат чрез издаване на кредитна карта с кредитен лимит в размер от 1500 лева, който с месечно извлечение от месец юли 2022г. бил увеличен на 2000 лева. Остатъкът от 303,99 лева от главницата включвал 204,98 лева- такси за теглена на пари от банкомат, 72 лева- месечна такса за обслужване и 27,01 лева- такса за справки на банкомат за разполагаем лимит. Поради неплащане на две поредни изискуеми плащания и на основание чл.17 от договора за кредит, настъпила предсрочна изискуемост на вземането.

С молбата за уточнение от 14.02.2024г. не е изпълнено указанието по т.3 от разпореждането от 06.02.2024г., тъй като е посочено единствено договорното основание за предсрочна изискуемост на кредита, но не и конкретните обстоятелства, обосноваващи настъпването на падежа на вземането за главницата на определена дата. Не е отстранено и констатираното в т.2 от разпореждането противоречие, тъй като в т.12 от заявлението изрично е записано, че през периода 29.10.2021г.- 10.04.2023г. кредитополучателката е усвоила сума в размер от 1500 лева, при което твърдяното в молбата за уточнение завишаване на кредитния лимит не означава, че всъщност е усвоена сума в размер от 2000 лева. Такова обстоятелство не се твърди и поради това остава неясно каква сума от отпуснатия кредитен лимит е усвоена и се включва в претендираната главница.

Неотстраняването на указаните нередовности е достатъчно основание, съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК за отхвърляне на заявлението. Следва обаче да се има предвид и това, че договорът за револвиращ кредит, предоставен черз издадена кредитна карта, инкорпорира в себе си и договор за стоков кредит, с погасителен план, който не отговаря на изискванията на закона. Съгласно чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва задължително да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. И при фиксиран лихвен процент следва да е налице яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва- на база на целия 2 размер на кредита към датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при нейното последователно плащане или др.. Погасителният план задължително следва да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква- възнаградителна лихва. От погасителния план по договора не става ясно в какъв размер е участието в погасителните вноски на главницата, застраховката, таксите, които видно от молбата за уточнение са три вида, и възнаградителните лихви.

Като се има предвид, че, съгласно чл.22 и чл.23 от ЗПК, к огато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а при недействителност на договора потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, то следва да се приеме, че с обжалваното разпореждане правилно и законосъобразно искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е отхвърлено както по отношение на възнаградителните лихви, така и по отношение на лихвите за забавено плащане. Заповед за изпълнение на парично задължение не може да бъде издадена по отношение на чистата стойност на кредита, поради констатираните погоре неотстранени нередовности по заявлението. Ето защо, подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба ще следва да бъде оставена без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане № 4916/16.02.2024г. по ч.гр.д.№ 2161/2024г. на ПдРС, ХХІ гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против Д. Г. М. за вземания по договор за потребителски кредит /кредитна карта/ от 29.10.2021г., цедирани в полза на заявителя.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3