Определение № 1407 от 28.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1407 гр. София, 28.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000501333 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 4700/30.04.2025 г., подадена от ищеца в първоинстнционното производство К.

С. Г., чрез пълномощника му адв.Х. З. против Определение № 185 от 08.04.2025 г., постановено по гр. дело № 184/2024 г.по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав, с което на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК е спряно съдебното производство по т.д. № 184/2024 г. по описа на СОС до приключването на Досъдебното Производство № 217/2023 г. по описа на РУ-Сливница, пр.пр. № 2304/2023 г. на РПКостинброд, ТО-Сливница с влязла в законна сила присъда от наказателен съд или приключване по друг начин на наказателното производство. В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното определение. Иска се въззивният съд да отмени обжалвания съдебен акт и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В писмения отговор ответникът ЗАД „ОЗК - Застраховане“, чрез пълномощника си И. Е., оспорва частната жалба, като намира същата за неоснователна, а обжалвания акт - за правилен и законосъобразен, поради което претендира потвърждаването му.

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване като преграждащ съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният Софийски окръжен съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.432 от КЗ, предявен от К. С. Г., чрез пълномощника му адв.Х. З., срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“.

1

По делото пред първостепенният съд е представено Писмо на РПКостинброд, ТО-Сливница от 08.04.2025 г., от което се установява, че в хода на разследването по ДП № 217/2023 г. по описа на РУ-Сливница, пр.пр. № 2304/2023 г. на РП-Костинброд, в качеството на обвиняем в наказателното производство е привлечено лицето М. В. А. за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК.

С обжалваното определение Софийският окръжен съд е взел предвид, че по ДП № 217/2023 г. по описа на РУ-Сливница, пр.пр. № 2304/2023г. на РПКостинброд, към настоящия момент има лице, привлечено като обвиняем – М. В. А., за престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предл.2, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, поради което е приел, че съдебното производство следва да бъде спряно.

Определението е правилно. Пречка за надлежното упражняване на правото на иск по чл.432, ал.1 от КЗ е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство по чл.432, ал.1 от КЗ и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. В този смисъл е и многобройната цитирана и от първоинстанционния съд съдебна практика – определение № 134 от 2.04.2020 г. по ч. т. д. № 468/2020 г. на ВКС, I т. о., определение № 290 от 1.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на ВКС, I т. о., определение № 342 от 28.07.2022 г. по ч. т. д. № 653/2020 г. на ВКС, II т. о., определение № 440 от 16.06.2023 г. по ч. т. д. № 796/2023 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 493 от 28.06.2023 г. по ч. т. д. № 882/2023 г. на ВКС, ІІ т. о. и др.

В настоящия случай е налице тъждество на делинквента, деянието и неговата протИ.правност, предмет на доказване в настоящия исков процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано посоченото наказателно производство, което се установява от цитираното по-горе писмо на РП-Костинброд, изходящо на 03.04.2025г.

Настоящата въззивна инстанция намира обжалваното определение за валидно, процесуално допустимо и правилно изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви – съгласно процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл. 272, във вр. с чл. 278, ал. 4 и с чл. 279 от ГПК.

Налице е ТЪЖДЕСТВО на делинквента, деянието и неговата протИ.правност, предмет на доказване в исковия процес, и извършеното престъпно действие от лицето, срещу което е образувано наказателно производство. Изведен е правният извод, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство може да бъде установено самостоятелно 2 от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК.

В цитираните от СОС и в редица други съдебни актове на ВКС, известни служебно на състава /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г. по ч. гр.д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО, определение 44/2010 г. по ч. гр. д. № 15/2010 г. на II ГО, определение № 378/2010 г. по ч.т.д. № 383/2010 г. на II ТО, определение № 274/2011 г. по ч.гр.д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 г. по ч. гр. д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО и др. / еднозначно се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличието на образувано наказателно производство в съдебната му фаза или в досъдебната такава, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано самостоятелно от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК. В тези случаи производството по гражданското дело следва да бъде спряно - при образувано наказателно производство в съдебна фаза - на основание чл. 124, ал. 1, т. 4 ГПК, а при образувано наказателно производство в досъдебна фаза - на основание чл. 229, ал. 1,т. 5 ГПК.

С оглед на всичко изложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 4700/30.04.2025 г., подадена от ищеца в първоинстнционното производство К. С. Г., чрез пълномощника му адв.Х. З. против Определение № 185 от 08.04.2025 г., постановено по гр.д. № 184/2024 г.по описа на Софийски окръжен съд, V първоинстанционен търговски състав, с което на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК е спряно съдебното производство по т.д. № 184/2024г. по описа на СОС до приключването на Досъдебното Производство № 217/2023г. по описа на РУ-Сливница, пр.пр. № 2304/2023г. на РП Костинброд, ТО-Сливница с влязла в законна сила присъда от наказателен съд или приключване по друг начин на наказателното производство.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред ВКС от връчване на препис от същото при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4