Решение № 2074 от 24.11.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4841/2021
- Вид
- Решение № 2074
- Подписан
- 24.11.2021
- В сила
- 15.12.2021
- Състав
- Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 43 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 124 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 125, ал. 5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 179, ал. 1, пр. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2074 гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Зорница Н. Тухчиева Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова Административно наказателно дело № 20215330204841 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. М. против Наказателно постановление № 579105 – F608797 от 26.05.2021 г., издадено oт М.К.Л. – Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за данък добавена стойност, на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, пр. четвърто от Закона за данък добавена стойност, е наложена имуществена санкция в размер от 500, 00 /петстотин/ лева.
В жалбата и в допълнителна писмена молба се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, включително свързани с неправилно приложение от административно - наказващия орган на чл. 28 ЗАНН. Формулирано е искане за отмяна на НП. Не се претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален представител ангажира становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представен е списък на разноските.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
При извършена служебна проверка на 15.01.2021 г. в ТД на НАП- Пловдив се установило, че жалбоподателят М., като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазил установения в закона срок за подаване на справка - декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.12.2020 г. - 31.12.2020 г. до 14.01.2021 г. включително.
Справката – декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС била подадена на 12.02.2021 г. в ТД на НАП Пловдив, като била заведена с вх. № 16004579303/ 12.02.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита на свидетеля М. - Т..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от приложената Заповед № ЗЦУ - 1149/ 25.08.2020 г. се установява както материалната, териториална, така и темпорална компетентност на административнонаказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него, като такива са били депозирани. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
2
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН - нарушението и нарушителят са установени на 15.01.2021 г. (при извършена служебна проверка в ТД на НАП - Пловдив), АУАН е съставен на 12.04.2021 г. (в отсъствие на жалбоподателя, след като същият е бил надлежно поканен – виж известие за доставяне № 0100014007259, покана получена лично от жалбоподателя на 11.02.2021г. – л. 1 от преписката), а процесното НП е издадено на 26.05.2021 г.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят, като физическо лице е допуснал нарушение на чл. 125, ал.
5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на справка-декларация за съответния данъчен период.
Диспозицията на правната норма очертава нарушението като такова на просто извършване. Със самия факт на пропускане на установения в закона срок, нарушението се явява довършено, като не е необходимо да настъпва допълнителен общественоопасен резултат.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 179, ал. 1, пр. 4 ЗДДС, която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл. 125 ЗДДС.
Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона размер - 500 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира за изцяло несподелими доводите на жалбоподателя за наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
3
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по - ниска от обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, доколкото обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая, не са налице.
Не може да бъде такова обстоятелство липсата на дейност на дружеството за процесния данъчен период. Според жалбоподателя, е налице маловажен случай, доколкото допуснатото нарушение не води до укриване на печалба или недеклариране на данъци, каквито доводи се излагат и с възражението по чл. 44 ЗАНН. Съдът намира, че възражението е неоснователно. Аргумент за това може да се почерпи от разпоредбата на чл. 125, ал. 4 ЗДДС, в която изрично е посочено, че справка- декларация по ал. 1 и отчетни регистри се подават и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания, или не е осъществило внос за този данъчен период. И това изискване на законодателя не е самоцелно, доколкото подаването на справки декларациите и отчетни регистри обслужва не само обществените отношения, свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет, но и обществените отношения, свързани с правилното отчитане на извършваната в страната търговка дейност и движението на паричния поток, което пък от своя страна е свързано с планирането на бюджета за следващата година.
Действително, при липса на извършена търговска дейност, държавният бюджет не се ощетява, доколкото данък не се дължи, но доколкото съществено се засягат отношенията, свързани с отчетността и планирането на бюджета, не може да се приеме, че неподаването на данъчна декларация и отчетни регистри в тази хипотеза е с по-ниска степен на обществена опасност.
Не може да бъде такова обстоятелство сам по себе си и фактът, че нарушението е за първи път, доколкото това обстоятелство е съобразено от АНО при индивидуализация на наложената санкция-500 лева, цели двадесет пъти по-нисък от възможния максимум на санкцията.
По отношение на направеното възражение на жалбоподателя, досежно неправилното му санкцониране едновременно за неподаване на справка – 4 декларация и за неподаване на отчетите по чл. 124 ЗДДС, за което нарушение било образувано АНД 4842/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, следва да се посочи следното:
Нормата на чл. 179, ал. 1 ЗДДС предвижда няколко хипотези на административни нарушения, за всяко от които на нарушителя може да бъде наложено административно наказание. Поради тази причина, както неподаването на самата справка – декларация, така и неподаването на отчетните регистри представлява самостоятелен състав на административно нарушение, което следва да бъде санкционирано чрез определянето на самостоятелно административно наказание. По този начин се спазват и изискванията на чл. 18 ЗААН – за всяко от извършените от един правен субект административни нарушения да бъде определено съответното наказание /в този изричен смисъл са и Решение № 3106/30.10.2015 г. по к. адм. н. д. № 2276/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив; Решение № 2632/25.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2255/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, и Решение № 1516/04.07.2013 г. по к. адм. н. д. № 1441/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив/.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 579105 – F608797 от 26.05.2021 г., издадено oт М.К.Л. – Директор на Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от 5
Закона за данък добавена стойност, на М. К. М. ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 1, пр. четвърто от Закона за данък добавена стойност, е наложена имуществена санкция в размер от 500, 00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА М. К. М. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по приходите сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6