Решение № 241 от 27.07.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева в присъствието на прокурора А. Ат. П. О. Ив. Д. като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600395 по описа за 2022 година Производство по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 7 от 15.03.2022 г. по НОХД № 55/2022 г., Кюстендилският окръжен съд, НО, е признал подсъдимия А. Р. Д. български гражданин, осъждан, с начално образование, неженен, безработен, ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул. „***“, № *, за виновен в това, че:

1. На 19.10.2021 г. в гр.Кюстендил, през отворен прозорец на кабинет на първи етаж на административна сграда на Областна дирекция „Безопасност по храните", намираща се на ул.„Цар Освободител“ № 338, противозаконно е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 170 лева и дамска чанта на стойност 32.00 лева, всички вещи на обща стойност 202.00 (двеста и два) лева, от владението на собственика С. С.

М. от гр. Кюстендил, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено в 1 условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК, след като е бил осъждан с Определение по НОХД № 162/2017 г. по описа на КнРС, в сила от 08.07.2017г., с което на основание чл.25, ал.1, във вр, с чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание по НОХД 162/2017г., по НОХД № 653/2017г. и НОХД № 1992/2016г. всички по описа на КнРС, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 18 (осемнадесет) месеца; и с Определение по ЧНД № 472 от 2020г., с което на основание чл.25 от НК му е наложено общо наказание по НОХД № 492/2019г. по НОХД № 380/2019г. по описа на КнРС, в сила от 09.07.2020г., а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, поради което и на основание по чл.196, ал.1, т.1, във връзка с чл.194, ал.1, във връзка с чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК, и във връзка с чл.36, 37 и 58а, ал.1 от НК и във вр. с чл.371, т.2 от НПК и във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 9 (девет) години, което е намалено при условията на чл.58а, ал.1 от НК с 1/3 и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години.

2. За периода от 15:38:42 ч. на 19.10.2021 г. до 15:45:27 ч. на 19.10.2021 г. в гр.***, обл.***, в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, на десет пъти, чрез използване на платежен инструмент - дебитна карта №************* издадена от „ЦКБ" АД на името на С. С. М. с ЕГН **********, от гр.***, обл.***, без съгласието на титуляря С. С. М. извършил 10 на брой тегления от АТМ на „ПИБ" АД гр. София, находящ се на ул. „Яворов" № 6 в гр. Кюстендил от терминал AFIB2502, всяко от тях в размер на 400 лв., в общ размер 4000 (четири хиляди) лева и деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и във вр. с чл.36, 37, 58а, ал.1 от НК, във вр. с чл.371, т.2 от НПК и във вр. с чл.373, ал.2 от НПК, му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ години, което е намалено при условията на чл.58а, 2 ал.1 от НК, с 1/3 и е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок о т 4 (четири) години, като е наложено и предвиденото кумулативно наказание „глоба“ в размер на 4000 лева.

На основание чл.23, ал.1 от НК, на подсъдимия Д. е наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от двете – „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) години, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим, на основание чл.57, ал.1, т.2, буква „а“ от ЗИНЗС, като към това най-тежко наказание, на основание чл.23, ал.3 от НК, съдът е присъединил и наказанието „глоба“ в размер на 4000 лева, платими в полза на държавата.

На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият Д. е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и задържан по ЗМВР, считано от 04.11.2021 г. до влизане на присъдата в сила.

С присъдата, подсъдимият А. Р. Д. е осъден да заплати на гражданския ищец С. С. М., сумата 4202.00 лева, представляваща обезщетения за претърпените от пострадалата в резултат от престъпленията имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, от които 202.00 лв. за престъплението по чл.196, ал.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.

„а“ и б. „б“ от НК и 4000.00 лева за престъпление по чл.249, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, както и държавна такса в размер на 168.00 лева, за уважените граждански искове.

В тежест на подсъдимият А. Д. са възложени и сторените на досъдебното производство разноски, в размер на 232.95 лева, платими по сметката на ОД на МВР, както и 5.00 лева държавна такса, по сметката на Кюстендилски окръжен съд, за служебно издаване на изпълнителен лист.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК, първоинстанционната присъда е обжалвана от служебния защитник на подсъдимия и от самия подсъдим.

В депозираните две жалби на защитника се навеждат доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Наложеното на подсъдимия наказание от девет години, за извършеното от него престъпление по чл.196, ал.1, т.1 от НК, при максимум на наказанието от 10 години, според защитника, е крайно завишено. Макар и подсъдимият да е бил осъждан и престъпленията да са били извършени в условията на опасен рецидив, 3 подсъдимият бил дал обяснения по случая, признал фактите и обстоятелствата по събраните доказателства и пожелал съкратено съдебно следствие, като изразил и съжаление за стореното от него. Според защитника, за престъплението по чл.196 от НК, наказание в средния размер – 3 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, редуцирано с 1/3, на 2 години „лишаване от свобода“, би било по-справедливо наказание.

По отношение на престъплението по чл.249, ал.1 от НК, защитникът счита, че наложеното наказание следва да е за срок от 4 години „лишаване от свобода“, редуцирано с 1/3 – на 2 години и 8 месеца.

В заключение защитникът моли за изменение на първоинстанционната присъда, в посока намаление на наказанията на подсъдимия, както и намаление на определеното общо най-тежко, измежду двете наказания, наказание „лишаване от свобода“ до 3 години и 6 месеца.

В саморъчно написаната си жалба /именована „касационна“/, подсъдимият също възразява по отношение на отмерените срокове на наказанията „лишаване от свобода“, наложени за извършените от него две престъпления, както и по отношение срока на определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 години, като ги определя като крайно несправедливи, неоснователно завишени и в противоречие с визираните в чл.36 от НК цели. Такива наказания, според подсъдимия, били налагани за престъпления, извършени с по-голяма дързост, отличаващи се с по-голяма обществена опасност, при които с принуда, довела до физически наранявания, са били налагани много по-леки наказания. Подсъдимият счита, че при отмерване на наказанията му, съдът бил отчел само отежняващите вината му обстоятелства, като обремененото му съдебно минало, без да е отчел смекчаващите вината му обстоятелства, като пълното му съдействие по разследването, от задържането му, до произнасянето на присъдата, както и изразеното му искрено съжаление за извършените престъпления. В заключение, подсъдимият моли за изменение на атакуваната от него присъда, в частта на наложеното наказание, като претендира за намаляване размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Доказателствени искания не са направени.

В срока по чл.322 от НПК писмено възражение срещу жалбите не е депозирано от Окръжна прокуратура - Кюстендил.

4

В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ ПРЕД Софийския апелативен съд, назначеният от САС служебен защитник поддържа доводите в писмената жалба. В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият А. Р. Д. се солидаризира с казаното от защитника си.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура излага съображения за законосъобразност на постановената присъда и заявява искане за потвърждаване.

В предоставеното право на последната дума подсъдимият Д. моли въззивната му жалба да бъде уважена.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл.313 и чл.314 ,ал.1 НПК законността, обосноваността и справедливостта на присъдата, намери за установено следното: по жалбата на подсъдимия:

Релевираните в жалбата доводи са били поставени и пред първата инстанция, били са разгледани и са получили правилно разрешение в изготвените мотиви. Събраните доказателствени източници не дават основание да се направят различни от приетите от първата инстанция изводи, както по отношение на приетата квалификация и авторството на деянието,така и относно вида и размера на наказанието, поради което и за настоящия състав същите се явяват неоснователни.

Производството пред първата инстанция е било проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК (съкратено съдебно следствие) при условията на чл.371, т.2 НПК, при което подсъдимият изцяло е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласявайки се да не се събират доказателства за тези факти .

Независимо от заявената от подсъдимия позиция и направените от него самопризнания, целящи от друга страна и възползване от поблагоприятните последици по прилагането на диференцираната процедура по чл.373, ал.2 НПК е необходимо да се подчертае, че тези самопризнания са били изцяло подкрепени от доказателствата по делото и обвинението доказано.

5

При установено изпълнение на лимитираните правни предписания, въззивната инстанция не разполага с процесуална възможност да реши делото на основата на фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме фактически положения, несъвместими с признатите факти. От фактическа страна е установено, че подсъдимият А. Р.

Д. е многократно осъждан (над 30 пъти), видно от препис- извлечения от бюлетините на съдимост.

Последните му осъждания са както следва:

С определение към споразумение № 121/22.06.2017г. по НОХД № 162/2017г. по описа на Кюстендилски районен съд, в сила от 08.07.2017 г., на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК му е наложено общо наказание за престъпленията по НОХД № 162/2017г. и наказанията по НОХД № 653/2017г. и НОХД № 1992/2016 г. всички по описа на Кюстендилски районен съд, а именно най-тежкото наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 месеца. Наказанието е изтърпяно на 19.09.2018 година;

С определение към споразумение № 35/28.02.2020 г. по НОХД № 492/2019 г. по описа на Кюстендилски районен съд, в сила от 22.12.2021 г., на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК, му е наложено общо наказание измежду влезлите в сила присъди по НОХД 492/2019 г. и НОХД № 380/2019 г. и двете по описа на Кюстендилски районен съд, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. На основание чл.24, ал.1 от НК, размера на наложеното общо наказание е увеличен с 4 месеца. Наказанието е изтърпяно на 21.04.2021 година.

Свидетелка С. С. М. е от гр. Кюстендил. Като клиент на „ЦКБ" АД, клон гр.Кюстендил имала открита сметка с № ***********. В тази връзка е била издадена дебитна карта №-*************.

На 19.10.2021 г., подсъдимият А. Д. и свидетелката З. Р. от гр.

Кюстендил, с която живеел на семейни начало от 7-8 месеца, се намирали пред административната сграда на Областна дирекция „Безопасност по храните“, находяща се на ул. „Цар Освободител“ № 338 в гр.Кюстендил. През отворен прозорец на кабинет, намиращ се на първия етаж на административната сграда, ползван от свидетелката С. М., подсъдимият Д. видял дамската чанта на свидетелката, поставена на бюро до прозореца.