Протокол № 287 от 23.06.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 287 гр. Варна , 23.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Марин Г. Маринов при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело № 20203100901376 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:08 часа се явиха:

При спазване изискванията на чл.142, ал.1 от ГПК, на второ четене се явиха:

Ищецът СТ. Г. К. , редовно уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат А.С. и адвокат Н.В., редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Ответникът ЗД „БУЛ ИНС” АД, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

Вещите лица Д. Анг. Д. и Ал. Хр. В., редовно уведомени, не се явяват в съдебно заседание, депозирали молби делото.

Свидетелят Р. В. КР., редовно призован, явява се лично в съдебно заседание.

Съдът, след като констатира, че свидетелят Р. В. КР. се явява в днешно съдебно заседание, отстрани същия от съдебната зала до пристъпване към неговия разпит.

Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.

С Ъ Д Ъ Т с оглед редовното призоваване на страните, липсата на възражения и данни за уважителни причини за неявяване на представител на ответника, счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, 1 поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ, в съответствие с разпоредбата на чл.375, ал.1 от ГПК прави следния устен доклад по делото, съгласно Определение № 638 от разпоредително заседание на 31.05.2021 година, както следва:

Производството по делото е образувано по искова молба на СТ. Г. К., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. А.С., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.

„Джеймс Баучер“ № 87, с която е предявен иск за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в качеството му на увредено лице и наследник на пострадало лице, чиято смърт е настъпила в резултат от ПТП на 10.09.2019 г. на междуселищен път гр. Варна - гр.

Белослав, обл. Варна, причинено от водача на лек автомобил „*****“, с рег.

№ ********, управляван от Р. В. КР., ведно със законната лихва от 28.10.2019 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция до изплащане на главницата, на основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв.

М.Г., оспорва главния иск единствено по размер като счита, че обезщетение в размер на 200 000 лв. е завишено и противоречащо на принципа за справедливост. Релевира възражение за съпричиняване от страна на починалия Е. К..

С депозираната допълнителна искова молба ищецът оспорва изложеното в отговора относно релевираното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалото лице и поддържа изложеното в първоначалната си молба.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът подава допълнителен отговор, с който препраща към възраженията си срещу основателността на предявения иск по размер.

2

След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита следното:

Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца:

В исковата молба се сочи, че на 10.09.2019 г. на междуселищен път гр.

Варна - гр. Белослав, обл. Варна, е настъпило тежко ПТП с единствен участник автомобил „*****“, с рег.№В**** РН, управляван от Р. В. КР..

Пасажер в автомобила бил синът на ищеца - Е. С. К., който следствие на ПТП получил тежки наранявания. Пострадалият бил хоспитализиран в МБАЛ „Света Анна - Варна“, където след множество извършени животоспасяващи операции бил поставен в състояние на изкуствена кома. В резултат на тежките увреждания на 07.10.2019 г. Е. С. К. починал. По време на болничния престой С.К. бил неотлъчно до сина си с надежда състоянието му да се подобри. Следствие на настъпилата смърт ищецът изпитал непреодолима мъка по загубата на единствения си син, която ще го съпътства през целия му живот още повече предвид обстоятелството, че ищеца загубил и съпругата си няколко години преди сина си.

Автомобилът бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" в ЗД „Бул Инс" АД, валидна до 15.04.2020 г. Подсъдимият Р. В.

КР. бил признат за виновен за настъпването на ПТП, причинило смъртта на Е.

С. К., с Присъда № 61/13.11.2020г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС.

Противопоставя се срещу направените от ответника възражения, включително и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат като счита, че представляват обстоятелства подлежащи на установяване.

Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

В подадените отговори на искова молба и допълнителна искова молба застрахователното дружество изразява становище за допустимост на предявените искове, като не ги оспорва по основание, но оспорва техния размер. Оспорва началната дата на акцесорния иск за лихва. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка 3

„Гражданска отговорност“ по отношение на лекия автомобил причинил ПТП.

Не се спори от ответника, че с влязлата в сила Присъда № 61/13.11.2020г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС, с която лицето Р. В. КР. е признат за виновен за причинената по непредпазливост смърт на Е.

К., били установени вината на подсъдимия и противоправността на деянието.

Наред с това според ответника по делото не били изяснени механизма на настъпване на ПТП и непосредствената причина, довела до смъртта на Е. К. предвид периода от настъпването на процесното ПТП на 10.09.2019 до настъпването на смъртта на 07.10.2019 г.

Ответникът релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, като твърди, че последният не е бил с поставен предпазен колан, поради което е получил по – тежки увреждания.

В заключение счита, че претендирания размер на обезщетение е завишен и противоречащ на принципа за справедливост, като намира за справедливо обезщетение в размер на 120 000 – 140 000 лева, което следва да се намали с оглед съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалото лице.

Относно правната квалификация на исковете: Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 497 от КЗ във вр. чл. 86 от ЗЗД.

На основание чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в сила Присъда № 61/13.11.2020г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което тези въпроси не могат да се пререшават.

Безспорни и ненуждаещи се от доказване факти: Лек автомобил „*****“, с рег. № ********, управляван от Р. В. КР. към 10.09.2019 г. е бил с застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. С влязла в сила Присъда № 61/13.11.2020г. по НОХД № 1072 по описа за 2020 г. на ВОС, лицето Р. В. КР. е признат за виновен за причинената по непредпазливост смърт на Е. К., като с присъдата са били установени вината на подсъдимия и противоправността на деянието.

4

Доказателствена тежест: В условията на главно и пълно доказване ищецът следва да установи, вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от причинената следствие на ПТП смърт на лицето Е. С. К.. По отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетение - следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в който това се е случило.

Ответникът следва да докаже възраженията си относно механизма на настъпилото ПТП, както и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице, като установи негово противоправно поведение, намиращо се в пряка и непосредствена причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП. Следва да докаже и твърденията си, че лицето Е. С. К. не е бил с поставен предпазен колан.

Страните са ангажирали доказателства за установяване на твърденията, респективно възраженията си съобразно разпределената доказателствена тежест.

По предварителните въпроси: Делото подлежи на разглеждане по реда на Част ІІІ, Гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”. Адв. С.:

Запознати сме с определението на съда.

Адв. В.: Запознати сме с определението на съда.

Адв. С.: Нямаме възражения по доклада и молим да бъде обявен за окончателен.

Адв. В.: Присъединявам се към колегата.

СЪДЪТ, като взе предвид липсата на постъпили възражения от страните по изложения доклад на делото счита, че следва да бъде приет като окончателен, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА за окончателен доклада по делото, изготвен в Определение № 638 от 31.05.2021 година.

5