Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 91 от 26.10.2021, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 173/2021
Вид
Решение № 91
Подписан
26.10.2021
Състав
ТИХОМИР ПЕНКОВ ПЕТКОВ, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ, БИСЕРА БОЯНОВА МАКСИМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.269- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269- 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.50 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Търговище, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ТИХОМИР П. ПЕТКОВ

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БИСЕРА Б. МАКСИМОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ТИХОМИР П. ПЕТКОВ Въззивно гражданско дело № 20213500500173 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следващи от ГПК.

Производството по в.гр.д.№173/2021г. по описа на Окръжен съдТърговище е образувано по въззивна ЖАЛБА на П. ИВ. СТ. , ЕГН **********, от гр.П, действащ, чрез процесуалния си представител-адв.Цв.И.

АК-Т ПРОТИВ: Решение № 60/27.05.2021г.. на Районен съд-Попово, постановено по гр.д. № 302/2020 г. по описа на Районен съд- Гр.Попово.

Считайки постановения съдебен акт за необоснован, постановен при противоречие със събраните доказателства, при нарушение на материалният закон и при съществено нарушение на практиката на ВКС, молят съда да го отмени изцяло, като постанови нов такъв, с който да уважите исковата претенция в нейната цялост.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

В срока по 263, ал.1 от ГПК от въззиваемите- ответници, действащи 1 чрез адв. С.С. от АК Търговище е постъпил писмен отговор. Считат наведените твърдения във въззивната жалба за изцяло неоснователни и некореспондиращи с доказателствения материал по делото, поради което и молят съда да постановите Решение, с което да потвърди Решение № 60/ 27.05.2021 год. по гр.дело № 302/ 2020 год. по описа на PC-Попово, като правилно и законосъобразно.

Молят, да им бъдат присъдени и всички направени деловодни разноски във въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Постъпила е писмена молба и писмени бележки от процесуалния им представител- адв.С.С., с които поддържа отговора на жалбата. Претендира направените в настоящата инстанция разноски, като представя списък по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие за изплатени в брой 500 лв.

След проверка по реда на чл.269- 273 от ГПК, за да се произнесе по спора въззивният съд констатира следното по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. При изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбите на чл.269 и чл.270 от ГПК, настоящият състав намира, че произнасянето на първоинстанционния съд съответства на заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен съд, поради което решението е валидно и допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

2

Въззивната жалба не съдържа конкретни основания, от които може да се извлекат доводи за наличие на твърдените неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Настоящият състав е ограничен както изтъкнахме по-горе от въведения в чл.269 от ГПК ограничен въззив и може да се произнася само в обжалваната конкретна част на решението, той е ограничен от посоченото в жалбата. В настоящата жалба соченото основание е, че „процесната ограда, безспорно навлиза в имота на ищеца, както според изготвената експертиза, така и според двете геодезични заснимания. Неотносим е факта, изложен от вещото лице, че навлизането е с два или три метра. Единственият факт е обстоятелството, че процесната ограда навлиза в имота. Видно от събраните по делото доказателства, ответниците поддържат това неоснователно въздействие върху правото на собственост в неговият пълен обем.“

Фактическата обстановка е правилно изяснена и интерпретирана от първоинстанционния съд, фактите са подведени под правно релевантните норми и доказателствата са обсъдени поотделно и в съвкупност, поради което и на оснвание чл.272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите на ПРС.

Само за прецизност и за пълнота на настоящите мотиви съдът взема отношение по исковата претенция и мотивите на първоинстанционното решение, като излага и свои мотиви в тази насока.

Предявен е иск по чл.109 от ЗС. Безспорно е установено по делото, че ищецът е собственик на имот, находящ се в гр.********, представляващ ПИ с идентификатор №***, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като ответниците са собственици на съседния на ищеца имот, находящ се в гр.********, представляващ 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор №***, и в реален вид на втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда, гараж №1 и второстепенна сграда. Няма спор и за това, че двата имота са разделени посредством ограда, предмет на настоящия иск. Спорът в настоящия случай е пречи ли изградената оградата на ищеца да упражнява пълноценно своите собственически права върху собствения му имот.

За да бъде уважен искът, ищецът носи тежестта да докаже, че 3 неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето правоза уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл.50 ЗС/.

Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. / ТР № 4/2015 от 06.11.2017 год., постановено по Т ълкувателно дело № 4 по описа за 2015 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС./ Соченото решение на ВКС от въззивника се позовава на посоченото ТР на ВКС и не променя правните изводи на първоинстанционния съд.

В конкретния случай е установено, че спорната ограда е изградена преди близо 30г., като от изграждането си съществува в този вид , включително при придобиване на имота от ищеца през 2001 г. Както правилно е посочил първоинстанционният съд“От заключението на в.л., както и от геодезичните снимки се установява, че границата на място и по кадастрална карта в голяма степен съвпадат. Освен това се установява, че съществуващата ограда на терена е построена правилно. Съдът приема, че макар да има разлики и отклонения, и те да са установени както от в.л., така и от геодезистите, извършили замервания на място, то те не се дължат на неправомерно поведение на ответниците, а на това, че през годините същата до някаква степен се е компрометирала-пропаднала и деформирала, вследствие на естествени земни процеси. И от разрешението за строеж и от обяснителните записки се установява, че ПИ с идентификатор №*** (на ищеца) е на по-ниско ниво от ПИ с идентификатор №*** (на ответниците).“

От изложеното е видно, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Тъй като първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, постановеното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото на възивника не се дължат разноски.

На въззиваемите се дължат разноски в размер на 500.00лв.

Въз основа на изложените съображения и мотиви и на основание чл.

4

271, ал. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав на Окръжен съд- Търговище РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №60 от 27.05.2021г. на Районен с ъ д - Попово, постановено по гр. дело № 302/2020г., като правилно и законо-съобразно, на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА П. ИВ. СТ., ЕГН **********, от гр.П, обл.******, ул.****** ДА ЗАПЛАТИ НА Т. ЗЛ. Н., ЕГН **********, В. Д. ИВ., ЕГН ********** И

ХР. Д. ИВ., ЕГН **********, всички от гр.П, обл.******, ул.******** СУМАТА 500.00лв. ( петстотин лева и 00ст.), представляващи направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията по чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5