Решение № 3396 от 10.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3396 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрипсиме Мъгърдичян

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Цолова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20231100509677 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 16.06.2023 год., постановено по гр.дело №25617/2022 год. по описа на СРС, ГО, 85 с-в, „П.н.и.“ ЕООД е осъдено да заплати на етажните собственици на сграда „П.П.“ в режим на етажна собственост, находяща се в к.к.“Слънчев ден“, к.к.“Св. Контантин и Елена“, гр.Варна, по главни искове с правно основание чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 6, ал. 1, т.

9 ЗУЕС сумата от 13 251.76 лв., представляваща незаплатена част от дължими вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 01.01.2019 год. до 01.05.2019 год., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по делото в размер на 1 457.65 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „П.н.и.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа, че СРС бил тълкувал неправилно волята на страните при извършеното преобразуване на „Б.П.Б. АД“ чрез отделяне на едноличното търговско дружество „П.н.и.“ ЕООД. Ответникът не бил пасивно материално легитимиран по спора, тъй като универсален правоприемник на „Б.П.Б.“ АД било „Юробанк България“ АД. Тълкувайки неправилно клаузата на чл.11.3.1 от Плана за преобразуване на „Б.П.Б.“ АД чрез отделяне на еднолично търговско дружество, СРС бил достигнал до очевидно неправилния извод, че се касае за задължения към етажна собственост, възникнали по повод прехвърлените на новоучреденото дружество недвижими имоти и произтичащи пряко от закона – чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС, които ясно били разпределени на „П.н.и." ЕООД с клаузата на чл.11.3.1. от Плана за преобразуване, респ. че 1 процесиите задължения били преминали към новоучреденото дружество, но доколкото били изискуеми още преди датата на вписване на преобразуването /по аргумент от чл. 38, ал. 1 ЗУЕС/, на основание чл. 263л, ал. 1, изр. 1 ТЗ и чл.11.6. от Плана за преобразуване за тях отговаряли солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените.

СРС не бил съобразил, че още в преамбюла на Плана за преобразуване изрично било посочено, че подробностите за имуществото, правата и задълженията, които са предмет на отделяне се представят в самия План за преобразуване и в приложенията към него. В Чл. 11 от Плана за преобразуване се съдържало конкретно описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на „Б.П.Б.“ АД, които преминавали към новоучреденото дружество. Тези права и задължения били конкретно посочени в приложенията към Плана за преобразуване – Приложение № 11.1.2 „Недвижими Имоти"; Приложение № 11.1.5 „Дъщерни Дружества", Приложение № 11.1.6 „Материални Активи", Приложение № 11.2.1 „Служители", Приложение № 11.2.2 „Търговски Договори", Приложение № 11.3.1. „Други Вземания и Задължения" и Приложение № 11.4.1 „Спорове". В Приложение № 11.3.1.

„Други Вземания и Задължения" към Плана за преобразуване подробно и конкретно били описани вземанията и задълженията, които преминавали от имуществото на „Б.П.Б.“ АД към „П.н.и.“ ЕООД, както следва: „Получени аванси от клиенти", „Получени депозити за наеми", „Справка с вземания, свързани с имоти към 31.12.2018 год.", „Неплатени предоставени услуги", в които са изброени разходи за охрана, поддръжка на недвижими имоти, комунални услуги – ел. енергия, комунални услуги – ТЕЦ, комунални услуги – вода, задължения за възложени оценки, „Получени аванси от клиенти", „Получени депозити за наеми", „Справка с вземания, свързани с имоти към 31.12.2018 год.", където били описани наеми, ел.енергия, продажби, вода, данъци и такси. Следователно Планът за преобразуване изрично конкретизирал правата и задълженията, които преминавали в отделеното дружество „П.н.и.“ ЕООД, като в задълженията липсвали каквито и да е такива към етажни собственици за поддръжка и управление на общи части и за Фонд Ремонт и обновяване, включително, но не само и изискуеми задължения за вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ към процесната етежна собственост. А и посоченото в клаузата на чл.11.3.1 от Плана за преобразуване, че с прехвърлянето на недвижимити имоти се прехвърлят всички неуредени вземания и висящи задължения, възникнали по повод прехвърляните имоти, съдържайки примерно, а не изчерпателно изброяване, обуславяло нищожността й. Именно, защото обемът на прехвърлените с отделянето недвижими имоти бил толкова голям /приблизително 2 000 имота/, волята на страните в Плана за преобразуване била да визират тези неуредени вземания и висящи задължения в клаузата на чл. 11.3.1 от плана като вид и основание за тяхното възникване, както били посочени получени депозити по договори за наем и предварителни договори, начислени данъци и задължения по сключени договори за продажби на имоти, но изчерпателното и конкретно посочване на тези вземания, задължения и договори е в приложенията към Плана за преобразуване. В клаузата на чл.11.3.1 от плана за преобразуване не бил използван изразът „и други", за да се обхванат някакви вземания и задължения, свързани с имотите, които страните били имали предвид, но не ги били посочили. Волята на участващите в преобразуването дружества да конкретизират 2 изрично правата и задълженията, които преминавали от „Б.П.Б.“ АД към „П.н.и.“ ЕООД се потвърждавала и от доклада на Съвета на директорите на „Б.П.Б.“ АД по чл. 262н ТЗ, обективиран в Протокол № 05 от 27.03.2019 год. /приложен към делото/ и от подписания на 03.05.2019 год. между „Б.П.Б.“ АД и „П.н.и.“ ЕООД протокол, в който страните изрично уреждали отношенията си относно настъпили промени в имуществото, предмет на прехвърляне към „П.н.и.“ ЕООД в периода от 27.03.2019 год. до 02.05.2019 год. /приложен по делото/, където липсвали каквито и да е задължения към етажни собствености. Между прехвърлените имоти на „П.н.и.“ ЕООД имало множество обекти в режим на етажна собственост и нямало съмнение, че ако волята на „Б.П.Б.“ АД била да се прехвърлят и задължения към тези етажни собствености, тези задължения щели да бъдат изрично и конкретно посочени в Плана за преобразуване. Това имало и своята логика и основание в закона. Безспорно било, че „Б.П.Б.“ АД била собственик на обектите в етажната собственост до 01.05.2019 год. Решението на етажната собственост за определяне на паричните вноски за Фонд Ремонт и обновяване било от 06.08.2018 год., като от този момент до 02.05.2019 год. собственик на обектите в сградата в режим на етажна собственост била банката, поради което и именно за последната било възникнало задължението да заплати дължимите за този период вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“. Неправилен бил извода на СРС, че процесиите задължения били изискуеми още преди датата на вписване на преобразуването по аргумент на чл. 38, ал. 1 ЗУЕС. В решението на Общото събрание на етажните собственици от 06.08.2018 год. – т. 6, било посочено, че същото следва да се изпълни във възможно най-кратък срок, без да е фиксирана крайна дата. Обстоятелството, че етажната собственост била предоставила на отделните собственици възможност да изпълняват задълженията си за вноски за фонд „Ремонт и обновяване" в допълнителен период от време извън предвидено в закона, било видно и от доказателство, изхождащо от самите ищци и обективирано в електронно писмо от 02.04.2021 год. на председателя на етажната собственост, в което освен че се съдържала покана за заплащане на сума към фонд „Ремонт и обновяване", било определен и срок за това – 15.04.2021 год. Следователно срокът за изпълнение на решението бил определен до 15.04.2021 год., след което етажните собственици изпадали в забава. Дори и този срок се оказало, че не е последен и краен.

Следователно изискуемостта на вземанията по претенцията на ищците била настъпила след преобразуването на „Б.П.Б.“ АД, а не преди това, респ., че такива задължения не били съществували за банката към момента на съставянето на Плана за преобразуване и съответно било съществувало правно основание за формиране на воля банката да включи в плана тези задължения като висящо. Това безспорно се подкрепяло и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, от което било видно, че банката не била осчетоводила задължения към процесната етажна собственост и съответно нямало осчетоводени задължения на „П.н.и.“ ЕООД към етажната собственост по силата на Плана за преобразуване. Неправилен бил и извода на първоинстанционния съд за наличието на солидарна отговорност между „Б.П.Б.“ АД /с универсален правоприемник „Юробанк България“ АД/ и „П.н.и.“ ЕООД за тези задължения. В тази връзка следвало да се има предвид Решение № 78 от 10.07.2017 год. на ВКС по т.дело № 843/2016 год., І т. о., ТК. Ето 3 защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответниците по жалбата етажните собственици на сграда „П.П.“ в режим на етажна собственост, находяща се в к.к.“Слънчев ден“, к.к.“Св. Контантин и Елена“, гр.Варна, считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че правилно първоинстанционният съд бил основал изводите си на разпоредбата на чл. 263л, ал. 1 ТЗ, според която за задълженията на преобразуваното дружество, възникнали до датата на преобразуването /чрез разделяне и отделяне/, отговарят солидарно всички участващи в преобразуването дружества освен прекратените. Отговорността обаче за всяко дружество била до размера на получените от него права, освен отговорността на дружеството, на което задължението била разпределено с плана за преобразуване. Солидарната отговорност била предвидена само за задълженията, възникнали до преобразуването на дружеството.

Отговорността за такова вземане нямало да е солидарна между участниците в преобразуването, а оставала в тежест на отделилото се дружеството-правоприемник, доколкото след отделянето, правата и задълженията по изпълнението на това задължение били преминали в патримониума на отделеното дружество. Съгласно чл. 262з ТЗ, договорът за преобразуване имал действие от момента на сключването му за всяко от преобразуващите се и приемащите дружества. Видно било от публикувания по партидата на „Б.П.Б.” АД /заличен търговец/ в търговския регистър План за преобразуване, подписан на 11.02.2019 год., че в чл. 11.3.1 и сл. била заложена волята на страните по плана – по силата на отделянето банката ще прехвърли на новоучреденото дружество всички неуредени вземания и висящи задължения възникнали по повод прехвърляните „...материални активи...”, каквито по своята същност била правата на собственост върху недвижими имоти, в настоящия случай – самостоятелни обекти от сграда в режим на етажна собственост. Недвусмислено и ясно било вменено задължението на частния правоприемник „П.н.и.“ ЕООД да поеме задълженията по отношение на правата на собственост върху недвижими имущество, преминаващи в неговия патримониум. По въпроса към кой момент било възникнало задължението за заплащане на дължимата на основание чл. 50, ал. 2, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС сумата от 13 251.76 лв. правилно СРС бил приел, че задължението било възникнало преди преобразуването. Претендират и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата /евентуален ответник в исковото производство/ „Юробанк България“ АД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че на 21.02.2019 г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията бил обявен планът за преобразуване на „Б.П.Б.“ АД чрез отделяне на еднолично дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 262г ТЗ. Чл. 11 от плана за преобразуване съдържал описание и разпределение на правата и задълженията от имуществото на „Б.П.Б.“АД, които преминавали към новоучреденото дружество „П.н.и.“ ЕООД. Съгласно т. 11.1.1, в резултат на отделянето към новоучреденото дружество били прехвърлени недвижимите имоти, описани в Приложение 11.1.2. към плана. Всички апартаменти, посочени в исковата молба, находящи се в сграда „П.П.“, к.к. „Св. Константин и Елена“, гр. Варна, били изброени в това 4