Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 18982 от 11.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2618/2026
Вид
Определение № 18982
Подписан
11.09.2026
В сила
11.09.2026
Състав
Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова, Златка Чолева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18982 гр. София, 11.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502618 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. във вр. чл. 407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Р. И. срещу разпореждане № 13949/29.01.2026 г., постановено по гр.д. № 21796/2025 г. по описа на СРС, 84 състав, в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 12625/16.01.2026 г. от молителя Д. Р. И. с искане за издаване на изпълнителен лист относно участието на бащата в извънредните нужди на децата извън обичайните, съгласно съдебното решение.

Жалбоподателката поддържа, че утвърденото по реда на чл. 51, ал. 2 СК споразумение има последиците на влязло в сила съдебно решение и представлява изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Твърди, че задължението за поемане по равно на извънредните разходи е определяемо, тъй като размерът му може да бъде установен въз основа на документи за действително направените разходи. Счита, че клаузата има осъдително съдържание, независимо че не посочва конкретна сума. Иска отмяна на разпореждането в обжалваната част и издаване на изпълнителен лист за участието на бащата по равно в извънредните нужди на децата.

Насрещната страна И.И.И. не е представил отговор по частната жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна.

От приложеното производство по гр. д. № 21796/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 84 състав, се установява следното:

С решение № 13883/16.07.2025 г. е прекратен по взаимно съгласие бракът между Д. Р.

И. и И.И.И. и е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 51 СК. Съгласно т. 2 от споразумението бащата е задължен да заплаща на всяко от децата Д.И. И. и С.И.И., чрез тяхната майка, месечна издръжка в размер на 375 лв., считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. В т. 3 е предвидено, 1 че всички разходи, свързани с извънредни нужди на децата извън обичайните, се поемат по равно от двете страни.

С молба с вх. № 12625/16.01.2026 г. Д. Р. И. е поискала издаване на изпълнителен лист за присъдената издръжка на двете родени от брака деца и относно участието на бащата в извънредните нужди на децата извън обичайните.

С обжалваното разпореждане районният съд е постановил да се издаде изпълнителен лист за присъдената в полза на децата издръжка и е оставил без уважение молбата в останалата част. Приел е, че клаузата за поемане по равно на извънредните разходи не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като не съдържа задължение в конкретен размер и в тази част решението няма осъдителен диспозитив.

Въззивният съд не споделя тези доводи на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава след проверка дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Проверката е формална и се извършва въз основа на изпълнителното основание.

Изпълнителният лист трябва точно да възпроизведе съдържанието на установеното с него притезание, така че от самия акт да може да се определи какво, от кого и на кого се дължи.

Утвърденото от съда споразумение по чл. 51 СК е част от съдебното решение и съгласно чл. 51, ал. 2 СК има силата на влязло в сила решение. Поради това решението, включително одобрената с него т. 3 от споразумението, представлява изпълнително основание по чл. 404, т. 1 ГПК. Районният съд не е могъл да отрече изпълнителната сила на тази част от акта само защото задължението не е изразено в предварително фиксирана парична сума.

С т. 3 от споразумението родителите са поели ясно и безусловно задължение всички разходи, свързани с извънредните нужди на децата извън обичайните, да се поемат по равно.

Клаузата определя страните по правоотношението, основанието на задължението, вида на разходите и дела на всеки родител. След като единият родител заплати конкретен разход от посочената категория, дължимата от другия родител сума е определяема като една втора от действително платеното.

Обстоятелството, че към момента на постановяване на решението бъдещите извънредни нужди и точният размер на свързаните с тях разходи не са могли да бъдат предварително посочени, не лишава поетото задължение от изпълняемост. Размерът му се установява по обективни данни - документите за извършения разход - и чрез обикновено аритметично действие съобразно уговорения дял от една втора. Това не изменя съдържанието на задължението и не създава ново основание за плащане, а конкретизира вече одобреното от съда задължение.

Изводът на първоинстанционния съд, че липсва осъдително съдържание, не съответства на диспозитива на съдебното решение. В т. 3 изрично е утвърдено задължение и за двамата родители да поемат по равно определена категория разходи за децата. Съдебният акт не съдържа само декларативно намерение или пожелателна уговорка, а правило за разпределяне на тежестта относно издръжката на децата, което е одобрено от съда след проверката по чл. 51, ал. 2 СК.

Следователно в тази част решението удостоверява подлежащо на изпълнение задължение относно участието на бащата в половината от разходите за извънредните нужди на децата извън обичайните.

С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в тази част и вместо него да се постанови издаването на изпълнителен лист съобразно т. 3 от утвърденото споразумение.

По изложените съображения, Софийският градски съд

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 13949/29.01.2026 г., постановено по гр. д. № 21796/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 84 състав, в частта, с която е оставена без уважение молба с вх. № 12625/16.01.2026 г. от молителя Д. Р. И. с искане за издаване на изпълнителен лист относно участието на бащата в извънредните нужди на децата извън обичайните, съгласно съдебното решение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист въз основа на решението, постановено по гр. д.

№ 21796/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 84 състав, съобразно т. 3 от утвърденото споразумение по чл. 51 СК, за задължението на И.И.И. да поема една втора от всички разходи, свързани с извънредните нужди на децата Д.И. И. и С.И.И. извън обичайните.

ВРЪЩА делото на СРС за издаване на изпълнителен лист, съобразно мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3