Решение № 191 от 14.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Благоевград, 14.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20261210200380 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на от К. М. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *********** против Наказателно постановление № 24-1116-002041 от 29.05.2024 г. на Началник група към ОДМВР-Благоевград, Сектор "Пътна полиция", с което на жалбоподателя за административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

С жалбата се оспорва законосъобразност на наказателното постановление, като се излагат доводи, че при издаване на НП са допуснати процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като същото не съдържа конкретните законови реквизити. Иска се от съда да отмени издаденото НП.

В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява, не ангажира становище по същество.

Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и становище по жалбата. В придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност на разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

Съгласно Заповед /л.15/ на Директора на ОД МВР Благоевград и план на 13.05.2024 г. била проведена СПО във връзка безопасността при движение по пътищата в района на км.359, главен път Е-79, в която били ангажирани полицейските служители К. П., В., П., М., Р., като св.К. отбивал движещите се автомобили за проверка, като сред тях бил и лек автомобил ***** с регистрационен номер ********, който се движил с посока от град Дупница към град Благоевград. При преминаването на автомобила покрайсв.К. направило впечатление, че водачът е без колан, което не останало незабелязано и от останалите служители, участващи при операцията, поради което св.П. и В. извършили проверка на водача и автомобила, като установили, че автомобила е оборудван с колан, както и че водач е жалбоподателя.. Във връзка с констатираното св. П. в присъствието на св. В. и жалбоподателя съставил на 1 последния АУАН Серия GA № 1172486 от 13.05.2024 г., в който констатираното било квалифицирано като нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствие на жалбоподателя, като същият го подписал без възражения, такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

Въз основа на акта за нарушение, на 29.05.2025 г. компетентният орган Началник група при ОД на МВР, сектор „Пътна полиция“ Благоевград е издал атакуваното наказателно постановление, с което на П. за административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП е наложил административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В хода съдебното производство са разпитани полицейските служители, участвали в проведената СПО, като чрез показанията си същите установяват обстоятелства свързани с времето и мястото на провеждането и, характера на извършените проверки, своите действия.

Конкретно свидетелите П. и В. изясняват поведението на жалбоподателя, установеното от тях в хода на проверката му, като и двамата са категорични, че е бил без колан, което се потвърждава и от св.К., Р., М. и П., намирали се на място и възприели жалбоподателя. Тези свидетели посочват и разстоянието, на което са се намирали при възприемане на водача, съответно, че всеки от тях е бил извън полицейския патрул. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, като отчете че за всички съществени факти същите дават подробни и прецизни показания, които се отличават с житейска убедителност, като кореспондират напълно със събраните писмени доказателства.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съдът намира, че постановлението е издадено при спазване на установената за това от закона процедура и от компетентен за това орган /Заповед № 8121з- 1632/02.12.2021 г./.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставения акт за установяване на административно нарушение се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.

В конкретния случай съдът приема, че акта съдържа всички реквизити, същия е съставен в присъствие на водача, подписан от него. Поради което констатациите в него правилно са послужили за издаване на атакуваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на

НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.Релевантните за обективната съставомерност на нарушенията признаци са описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на словесното описание. Достатъчно ясно е описано и мястото на нарушение. Предвид естеството на нарушението, с отразяването на пътя и посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил 2 са изпълнени императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл. 57, т. 5 ЗАНН за посочване на мястото на извършване на нарушението, като описанието на нарушението е направено по начин, позволяваш неговата индивидуализация и осигуряващ възможност на жалбоподателя да разбере за кое точно негово деяние е съставен АУАН и издадено НП.

Гореизложеното налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени, поради което и не са налице предпоставки за отмяна на процесното НП на процесуално основание, поради което намира възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.

От материално правна страна съдът намира следното:

В хода на проведеното административнонаказателно производство, съдът прие за безспорно установено въз основа на всички, събрани по делото гласни и писмени доказателства, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е нарушил задълженията си, произтичащи от посочената като нарушена разпоредба.

С разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП се въвежда задължение водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.

Съобразно доказателствата по делото и АУАН, който е редовно съставен и има доказателствена стойност до доказване на противното, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съдът намира, че се установи по безспорен и категоричен начин, че на посочите в НП дата и час, П., като "водач" на моторно превозно средство по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДвП, не е шофирал с поставен обезопасителен колан, с който е бил оборудван управляваният от него лек автомобил, в каквато насока са и показанията на свидетелите св. П., В., К., Р., М. и П.. Всеки от тези свидетели пред настоящия състав подържа, че е възприел, че шофьорът на лек автомобил ******* с регистрационен номер ****** е бил без обезопасителен колан, като конкретно св.П. и В. чрез показанията си установяват, че именно жалбоподателят е управлявал посочения автомобил и е имал качеството на водач към момента на проверката, което изяснява и авторството на нарушението, поради което неоснователни се явяват твърденията в жалбата, че не е извършил нарушение. Анализа на приобщените писмени и гласни доказателства води до извод, че на процесната дата в хода на провеждана специализирана полицейска операция е извършена проверка жалбоподателя, като е установено, че същия управлява МПС без да е поставил обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, в тази насока са както се посочи показанията на полицейските служители, които с нужната конкретика изясняват възприятията си, като в посоченото от тях не се констатират противоречия, относно време, място и деяние, поради което и съдът ги постави в основата на изводите си.

Същевременно по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства /като няма и такива твърдения/, П. да попада в кръга на определените с чл. 137а, ал. 2 ЗДвП лица, на които е предоставено право да не използват обезопасителен колан при движение с МПС, а именно физическото му състояние да не позволява използването на обезопасителен колан; да има трайни увреждания на горни крайници и/или опорнодвигателния апарат, поради което управлява моторни превозни средства, адаптирани съобразно нуждата му; водач на таксиметров автомобили, когато превозва пътници в рамките на населеното място; инструктор при управление на автомобила с учебна цел.

Предвид изложеното, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина нарушение от обективна .

Съдът намира, че същото е доказано и от субективна страна. Като правоспособен водач на лек автомобил той е съзнавал, че с действията си нарушава императивно установени и вменени със закон задължения, предвиждал е обществено опасните последици от тези си действия и е искал тяхното настъпване.

3

След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чр. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е определил по вид наложеното на жалбоподателя наказание „глоба” в размер на 50 лв. Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормата на чл. 183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП в приложимата редакция действаща към датата на констатиране на нарушението, която предвижда такъв във фиксиран размер от 50 лв., което изключва и преценка приложението на чл. 27 от ЗАНН.

Предвид всичко изложено, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Правилно като правна последица, с оглед наложеното наказание е приложена Наредба № Iз2539 от 17.12.2012 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, като предвид наложеното наказание по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП и на основание чл.6, т.18 от посочената Наредба са отнети 10 контролни точки.

След като не констатира нарушения в производството по ангажиране на отговорност и прие вмененото нарушение за доказано от обективна и субективна страна съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1116-002041 от 29.05.2024 г. на Началник група към ОДМВР-Благоевград, Сектор "Пътна полиция", с което на К. М. П., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: ************* за административно нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.