Определение № 260066 от 16.02.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 360/2019
- Вид
- Определение № 260066
- Подписан
- 16.02.2022
- Състав
- НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
Други актове по делото
- Определение № 1064 от 01.04.2019 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 1366 от 07.05.2019 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 1804 от 17.06.2019 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 2453 от 19.08.2019 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 260171 от 19.05.2021 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 260206 от 16.06.2021 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 260369 от 17.11.2021 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 260392 от 26.11.2021 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 260098 от 09.03.2022 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Решение № 260011 от 26.04.2022 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 260684 от 13.06.2022 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Определение № 260290 от 21.11.2022 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Решение № 260000 от 03.01.2023 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 260076 от 25.01.2023 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 260087 от 30.01.2023 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 260425 от 26.06.2024 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
- Разпореждане № 260449 от 08.07.2024 · НЕЙКО СИМЕОНОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35а · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 22, ал. 4 · Закон за Конституционен съд
- чл. 7 · Конституция на Република България
О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./16.02.2022 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ, в закрито съдебно заседание на 16.02.2022 г., в състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО
ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 360 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от "В2М" ООД, ЕИК *********, гр. Варна, к. к. "3латни пясъци – Иглика 2", вх. А, ап. 19, чрез адв. К.Б. и мл. адв. Тея Екимджиева, адрес: гр. Пловдив, ул. "Хан Кубрат" № 1, "Делови Център Пловдив", ет. 6, офис 606 срещу Народното събрание на РБ, за заплащане сумата 175 620.16 лв. (сто седемдесет и пет хиляди и шестотин и двадесет лева и 16 ст), представляваща обезщетение за имуществени вреди – плащането на такси, произтичащи от приемане на разпоредбата на чл. 35а от ЗЕВИ, обявена за противоконституционна с решение № 13 от 31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 на КС РБ, от март до август 2014 г. и нарушаваща правото на Европейския съюз, по чл. 4 § 3 от Договора за ЕС, чл. 7 КРБ и ЗОДОВ и сумата 68 973.26 (шестдесет и осем хиляди и деветстотин и седемдесет и три лева и 26 ст.), представляваща сбора на лихвите от датата на внасянето на таксата за всеки от месеците март-август 2014 г. до датата на подаване на исковата молба – 22.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска – 22.02.2019 г. до окончателното изплащане, с присъждане на разноски.
Ответникът оспорва исковете.
Въз основа твърденията на страните и доказателствата може да се състави следния проект за доклад на делото от фактическа и правна страна:
Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По въпроса за правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена (удържана и внесена в държавния бюджет) такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ – предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици – непозволено увреждане или неоснователно обогатяване, е образувано т. д. № 1/2022 г., ОСГТК, висящо.
Съдът приема, че противоправността обуславя деликтния характер на иска.
По действията на ответника:
Писмо вх. № 02-1070 от 26.09.2013 г. от Българския енергиен холдинг до Комисията по енергетика е представено от ищеца (л. 192) и не е оспорено от ответника, поради което не е необходимо да бъде изискано от третото лице.
С пар. 6, т. 2 ЗР от Закона за държавния бюджет на РБ за 2014 г. (отм.) обн.,
ДВ, бр. 109 от 20.12.2013 г., в сила от 1.01.2014 г., е създаден нов чл. 35а от ЗЕВИ, съгласно който за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса.
По противоправността:
С решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС по к. д. № 1/2014 г., обн. ДВ, бр. 65 от 06.08.2014 г. горната разпоредба е обявена за противоконституционна.
В практиката се е приемало, че в този случай е налице противоправност (решение № 249 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2019 г., IV г. о., ГК).
Ищецът сочи противоречие с чл. 3, пар. 2 от Директива 2009/72/ЕО, тъй като въвеждането на таксата е публична намеса под формата на задължение за обществена услуга, а ответникът не е определил легитимна цел, задължението не е необходимо и пропорционално, особено налагането му ретроактивно.
По вредата:
Представени са от ищеца заверени преписи за установяване, че е издадено разрешение от 13.03.2012 г. за ползване на Фотоволтаична централа – 2.188 MWp, метални комплектни трансформаторни постове и кабелна линия, изградена по възлагане от ищеца (л. 21) и са сключен договори с ищеца за присъединяване на обект на независим производител на ел. енергия (л. 22) и за изкупуване на ел. енергия, произведена от възобновяем източник (л. 31), както и че са издадени фактури за изкупуване на произведената енергия в периода януари – декември 2014 г. (л. 262-276), сред които и две уведомления за прихващане с разходи за небаланс (л. 271 и л. 274).
Цената на изкупуване на енергията е определена с решение № Ц-18 от 20.06.2011 г. на ДКЕВР, което е представено, макар и зле пришито към делото (л. 65-71 и 40-46).
Решение Ц-43 от 30.12.2013 г. на ДКЕВР също е представено с мотивите (л.
206-254). Те не са оспорени от ответника, поради което не е необходимо да бъдат изискани от ДКЕВР.
Ищецът е поискал допускането на експертиза за установяване плащанията на таксата. За установяването на плащанията към бюджета въз основа на платежни документи и за изчисляването на законната лихва не са необходими специални знания. От друга страна представянето на документите за плащания или за отразяването им в счетоводството не изисква разноски.
По вида на отговорността:
В практиката се е приемало, че отговорността е обективна (решение № 249 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4069/2019 г., IV г. о., ГК).
Поради това исканията за представяне на стенограми и подготвителни материали са неоснователни.
Делото следва да бъде насрочено, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДА СЕ ПРИШИЕ КЪМ ДЕЛО отговор вх. № 260 465 от 25.01.2022 г.
СЪСТАВЯ проект за доклад, съгласно мотивите на настоящото определение.
ЗАДЪЛЖАВА страните в едноседмичен срок от получаване на съобщенията да изразят становище по проекта за доклад, евентуално да посочат нови доказателства, като представят писмените.
При изразяване на становище след срока, което доведе до отлагане на делото, страната ще понесе, независимо от изхода на делото, разноските за ново заседание и ще бъде осъдена да заплати глоба по чл. 92а ГПК.
ДОПУСКА до приемане представените от ищеца документи.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документите за плащанията на таксата или за отразяването им в счетоводството.
При неизпълнение в срок искането за допускане на експертиза ще бъде оставено без разглеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца.
ДАВА ХОД на делото и го НАСРОЧВА за разглеждане в открито с. з. на 25.03.2022 г. от 13.30 ч. Да се призоват страните с призовки по образеца по приложение №1 към чл. 2, т. 1 от Наредба № 7 с връчване преписи от настоящото определение. На ищеца да се връчи и препис от отговора.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: