Решение № 209 от 07.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. София, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря ДИАНА Г. Д.А в присъствието на прокурора Р. Н. Т. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100600905 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на Глава ХХI от НПК.

С присъда от 29.10.2024 г. по нохд № 14666/2021 г. на СРС, НО, 114 състав, подсъдимият Р. И. Д. е признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.152, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК.

Срещу присъдата е постъпил, в срока по чл.319 от НПК, протест от прокурор при СРП с искане за отмяната й като неправилна и постановяване на нова от въззивната инстанция, с която подсъдимият Д. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение. Прокурорът намира, че събраните по делото доказателства подкрепят обвинението, като независимо от разнопосочните показания на свидетелите, пострадалата Р. е категорична относно действията на подсъдимия, в подкрепа на което са и разясненията на вещото лице, изготвило СМЕ.

В дадения ход по същество, представителят на СГП поддържа протеста по изложените в него съображения. Твърди, че от показанията на пострадалото лице, дадени в хода на досъдебното производство и съдебното следствие се установява по категоричен начин извършеното деяние и неговото авторство в лицето на подсъдимия.

1

Предлага въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда и да постанови осъдителната такава, като определи наказание към минимума за съответното престъпление, изпълнението на което да бъде отложено с три годишен изпитателен срок.

В пледоарията си повереникът на частния обвинител – адв. С. изтъква, че протестът на държавното обвинение е неоснователен. Изразява становище, че по делото няма данни за извършено престъпление по чл. 152, ал. 2 от НК. Акцентира, че частният обвинител не е обжалвала първоинстанционната присъда, с оглед на което моли въззивният съд да я потвърди и остави в сила.

Частният обвинител Н. Р. поддържа казаното от процесуалния й представител.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция защитникът на подс. Д. – адв. С. пледира, че фактическата обстановка по делото е изяснена в пълнота. Намира, че от събраните доказателства не се установява подсъдимият да е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Отправя молба въззивният съд да остави протеста на прокурора без уважение и да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Подсъдимият Д. поддържа казаното от защитника му. В последната си дума моли да бъде признат от съда за невиновен.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, следното:

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при гарантиране правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимия – да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа страна следното:

Р. И. Д. е роден на ******* г. в гр. Монтана, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, средно образование, с постоянен адрес: гр. Нови Искър, ул.

„******* и настоящ адрес: гр. Нови Искър, ул. „*******, ЕГН **********.

Към 2020 г. подсъдимият Д. живеел на адрес: гр. Нови Искър, кв. „Изгрев”, ул.

„******* в къща, заедно с майка си – свидетелката Б. Д.а, баща си, сестра си П., 2 приятелката си и нейната дъщеря. Семейството живеело под наем в къщата.

Свид. Н. Р., родена на ******* г., живеела заедно със семейството си в същия град, в кв. „Гниляне”. През месец април 2020 г. подс. Д. и св. Р. се запознали, двамата се харесали и скоро след това станали гаджета. Докато били гаджета, двамата излизали в града, целували се, но никога не правили секс. Бащата на Н. Р. бил с турски произход, поради което за семейството било важно, дъщеря им да запази девствеността си до сключването на брак.

В този период свид. Н. Р. се запознавала и с малолетната сестрата на подсъдимия – П., като двете станали приятелки и започнали да излизат заедно.

През лятото на 2020 г. свидетелките С. Р. – майка на Н. Р. и Б. Д.а – майка на подсъдимия се запознали. На 15.06.2020 г. двете се срещнали и се уговорили на следващия ден св. Н. Р. да посети дома на св. Д.а, тъй като С. Р. имала работа.

Така на 16.06.2020 г., сутринта свид. Н. Р. отишла в дома на св. Д.а на гости на своята приятелката П.. До обяд двете момичета и св. Д.а били в къщата, като вършели различни неща заедно. Около обяд се прибрал от работа подс. Р. Д.. След като подсъдимият се прибрал в дома си, св. Д.а излязла, тъй като имала работа навън.

Скоро след като майка й излязла, П. Д.а също напуснала къщата, за да отиде до близкия магазин за сладолед.

Междувременно свид. Б. Д.а срещнала св. С. Р. и й казала да я изчака в дома й, тъй като няма да се бави. След като си купила сладолед, П. също срещнала св. С. Р., която била тръгнала към дома й. П. побързала да се прибере преди нея.

След като останали сами в къщата, Р. Д. извикал св. Н. Р. в неговата стая, след което затворил вратата и заключил с райбер. Двамата стояли в стаята около 10-на минути, докато сестрата на Д. не почукала на вратата и ги предупредила, че майката на Р. идва към къщата. Подсъдимият отключил вратата и Н. Р. излязла от стаята му и отишла при П. в друга стая. Докато били в стаята на подсъдимия, двамата не правили секс. По делото остава неизяснено какви конкретни действия са извършвали св. Р. и подс. Д. по време на престоя им насаме.

Свид. С. Р. пристигнала в къщата, а малко след това се върнала и Б. Д.а. След известно време подсъдимият излязъл, за да вземе детето на приятелката си от детска градина. Н. Р. останала заедно с майка си още няколко часа в дома на Б. Д.а и след това се прибрали.

Няколко дни след това, св. Н. Р. разказала по различно време на приятелките си – свидетелките Ц.Т., В.Н., А.В. и Е.В., че вече не била девствена, но не била сигурна.

Един ден В.Н. срещнала Н. Р., която слязла от автобуса плачейки. Свидетелката Н. я попитала защо плаче, а Н. Р. й отговорила, че сега всички щели да разберат, като по-късно същия ден я помолила по телефона да не казва на никого. Св. Н. не я 3 разбрала какво точно има предвид, но не я попитала, за да не я разстройва.

След тази случка св. Н. Р. отново по различно време разказала на свидетелките Ц.Т., А.В. и Е.В., че не е искала да прави секс с подс. Р. Д.. Р. споделила различни подробности пред приятелките си относно случилото се между нея и подсъдимия.

Един ден, докато била заедно със свидетелките Ц.Т., Е.В. и А.В., Н. Р. споменала, че иска да си направи тест за бременност, защото я било страх. А.В. купила тест за бременност и по-късно същия ден Н. Р. си направила теста, който бил отрицателен.

На 21.06.2020г. свид. В. получила съобщение по месинджъра от Р. Д., в което същият писал, че има клипче как правят секс с Н. Р.. Свидетелката В. показала съобщението на Н. Р., която се разстроила, защото се страхувала да не разберат родителите й, взела едно кенче от улицата, счупила кутията и си порязала ръката малко по-нагоре от китката, при което потекло кръв. По-късно се сетила, че телефона на Р. Д. бил с копчета и нямало как да записва клипчета.

Вечерта Р. се прибрала вкъщи и видяла, че родителите й били притеснени, тъй като били разбрали от брат й, че има връзка с подс. Р. Д.. Родителите на Р. я попитали дали е правила секс с подсъдимия, при което тя отрекла. Тъй като се страхувала от баща си, Н. Р. се обадила по телефона на свид. А.В. да дойде и да каже на родители й, това което преди това тя самата й била разказала. Същата вечер в дома им дошли свидетелките Ц.Т. и А.В.. Последната разказала на родителите на Р. това, което била научила от Н.. Родителите на Н. Р. решили да подадат сигнал в полицията, защото се притеснявали, че дъщеря им може да не е девствена.

Въз основа на подадения сигнал, било образувано ДП № 226 ЗМК-1126/2020г. по описа на 02 РУ-СДВР.

След образуване на досъдебното производство и след провеждане на разпит на свидетелите от разследващи орган, Н. Р. казала на свид. Ц.Т., че не била правила секс с Р. Д..

В хода на досъдебното производство била назначена СМЕ спрямо свид. Н. Р., която била прегледана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ” ЕАД и освидетелствана с пет охлузвания по лявата предмишница, които са били причинени от действието на твърд тъпоръбест предмет по механизма на натиск и издръпване на предмета и могат да бъдат получени по начина, посочен от пострадалата /порязване с кенче/. В експертното заключение е посочено, че при освидетелстваното лице не са установени сигурни признаци на вагинално проникване, както и, че устройството на девствената ципа при Р. позволява извършване на полов акт с проникване без разкъсване. Не са налице данни за последствия за здравето й. Липсата на травми по ръцете не противоречи в тези дни да е било прилагано въздействие по притискане, както съобщава освидетелстваното лице. Оказването на съпротива е било физически възможно.

4

Съгласно заключенията на приетите по делото Съдено психиатрични и психологични експертизи /СППЕ/ по отношение на свидетелките: Н. Р., Ц.Т., В.Н., А.В. и Е.В., освидетелстваните непълнолетни момичета са психично здрави и всички те притежават психична годността да дават свидетелски показания.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка въззивният съдът прие за установена въз основа на събраните от първия съд доказателства, а именно: показанията на свидетелите - Н.я Р., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива, дадени пред разследващ орган и по реда на чл. 223 НПК /л. 28-29, л. 37-38 и л. 43-44 от ДП/; Ц.Т., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива /л. 39 от ДП/ и частично приобщените от съдебното производство такива, дадени пред друг състав на съда на дата 28.10.2022г.; Е.В., дадени в хода на съдебното следствие, както и частично приобщените от ДП такива /л. 40 от ДП/; В.Н., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива /л. 36 от ДП/; Б. Д.а, дадени в хода на съдебното следствие, както и частично приобщените от ДП такива /л.

125 от ДП/; С. Р., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените от ДП такива /л. 126 и л. 32 от ДП/; А.В., дадени в хода на съдебното следствие, както и приобщените в цялост такива от ДП /л. 35 от ДП/; заключението на СМЕ /л. 50-51 от ДП/; 5 броя заключенията на СППЕ /л. 55-59, л. 63-67, л. 71-75, л. 79-84, л. 88-91 от ДП/.

Настоящият съдебен състав споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд, като намира че последният е събрал необходимите доказателства и доказателствени средства за изясняване на обективната истина по делото и в това отношение не е допуснал процесуални нарушения, с които да е ограничил правата на страните да сочат доказателства. Отделно от това, първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил задължението си да вземе всички необходими мерки за разкриване на обективната истина. Атакуваната присъда е постановена след задълбочен анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения кои доказателствени източници кредитира и кои не, с които настоящият съдебен състав изцяло се съгласява.

Въз основа на собствен анализ на доказателствената съвкупност по делото, въззивният съд намира, че всички гласни доказателствени средства са непротиворечиви относно личните отношения между св. Н. Р. и подс. Р. Д. преди инкриминираните събития – двамата били гаджета. Показанията на разпитаните свидетели са еднопосочни и относно обстоятелството, че св. Р. се е страхувала 5 родителите й да не разберат за връзката й с подсъдимия. По делото не се спори и относно повода, по който св. Р. е отишла в дома на подсъдимия, както и че доброволно е влязла в стаята му след като двамата останали сами в къщата.