Решение № 41 от 10.05.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Разград , 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Пламен М. Драганов при участието на секретаря Мариан В. Найденов като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20213300600078 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

С Присъда № 13/24.02.2021 г., постановена по НЧХД № 170/2020 г. по описа на Районен съд – Разград, подсъдимите С. Е. Ч. и Е. Х. Ч., и двамата от гр. Разград, са признати за виновни в това, че на 11.09.2019 г. в гр. Разград, в съучастие помежду си като съизвършители, са причинили на М. М. А. от с. гр. лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.

130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК съдът ги е освободил от наказателна отговорност и им е наложил на всеки един от тях административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Със същата присъда двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на М. М.

А. сумата от 1800.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск в остА.лата част до предявения размер от 5000.00 лева като неоснователен.

Подсъдимите С. Е. Ч. и Е. Х. Ч. са осъдени също и да заплатят на М. М. А. сумата 792.00 лева – деловодни разноски, и по сметка на Районен съд – Разград сумата 72.00 лева – държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

1

Против присъдата е постъпила жалба от адв. А. М. Н. – служебен защитник на подсъдимите С. Е. Ч. и Е. Х. Ч.. Оплакванията са, че присъдата е незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила.

Основното възражение е, че съдът е следвало служебно да провери процесуалната допустимост на тъжбата, вследствие на което да прекрати производството на основание чл.

289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Като основание за това се сочи, че тъжбата не е отговаряла на законовите изисквания към момента на депозирането и, за което съдът е дал указания за отстраняването им, които указания са изпълнени и нередовностите са отстранени след изтичане на шест месечния преклузивен срок, предвиден в чл. 81, ал. 3 от НПК. Последният бил абсолютна процесуална предпоставка за образуване на дело от частен характер и неспазването му водело до прекратяване на производството както в наказателната, така и гражданската му част.

В съдебно заседание, въззивниците С. Е. Ч. и Е. Х. Ч. нередовно призовани, не се явявават. Същите не са открити на известните им адреси и са налице данни, че са в чужбина на неизвестни адреси. Производството пред първоинстанционния съд също е протекло в отсъствие им по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4 НПК. Представляват се от адв. А. М. Н., служебен защитник, назначен им от първоинстанционния съд. Последната поддържа жалбата на съображенията, подробно изложени в нея и основно оспорващи допустимостта на тъжбата, чиито нередовностите са отстранени след изтичане на шест месечния преклузивен срок, предвиден в чл. 81, ал. 3 от НПК.

Искането е за отмяна на обжалвА.та присъда, прекратяване на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 5, т. 2 от НПК и възлагане на съдебните разноски на частния тъжител.

В съдебно заседание частния тъжител М.А.ов се явява лично и с упълномощен повереник адв. Б.. Застъпват становище за правилност и законосъобразност на обжалвА.та присъда и молят същата да бъде потвърдена от въззивния съд.

След като прецени събраните по делото доказателства и провери оплакванията по жалбата, както и изцяло правилността на обжалвА.та присъда, на основание чл. 313 ал. 1 от НПК, съдът установи следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните пред Районен съд – Разград при спазване на принципа на непосредственост по чл. 18 от НПК доказателствени материали, обсъдени в мотивите на решението. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.

А.литично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд, след като подложи на внимателен А.лиз доказателствената съвкупност по делото, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което споделя както доказателствените изводи на първоинстанционния съд, така и подробно изложените в мотивите към атакувА.та присъда фактически констатации, които по 2 същество могат да бъдат сведени до следното:

Подсъдимитe Е. Х. Ч. и С. Е. Ч. са баща и син. Идвамата са неосъждани.

Тъжителят М. М . А.ов в предходен период бил женен за сестрата на подсъдимия Е.Ч., но се развели и отношенията му с подсъдимите се влошили. Тъжителят претендирал, че Е.Ч. му дължи пари, което именно влошавало отношенията им.

Вечерта на 11.09.2019 г., около 17.30 ч., тъжителят М.А.ов бил пред дома си на *** в гр. Разград заедно със свидетеля М.С.. С автомобил пред тях спрели двамата подсъдими и Сабиха Ч., съпруга на Е.Ч. и майка на С.Ч.. Двамата подсъдими слезли от автомобила и отишли при тъжителя, като между подсъдимите и тъжителят възникнало пререкание относно финансовите претенции на тъжителя. Подсъдимият Е.Ч. казал на тъжителя, че няма да му върне пари и му казал „Щял си да ме биеш“. Тъжителят отрекъл да е казвал това и казал, че само си иска парите. Тогава към него се приближил подсъдимият С.Ч. и ударил тъжителят с юмрук в лицето. При това тъжителят загубил равновесие и паднал на земята.

Свидетелят М. С. се намесил, като избутал подс. С.Ч., но в този момент подсъдимият Е.Ч. започнал да рита падналия на земята тъжител. Св. С. опитал да предпази падналия на земята М.А.ов, но не можал да удържи двамата подсъдими, които започнали да ритат тъжителя, както бил на земята. Свидетелят М. С. започнал да вика за помощ, при което намиращите се на известно разстояние на улицата свидетели А.И. /баща на С./ и С.С. /брат на М. С. / дошли на мястото на инцидента. При това подсъдимите преустановили побоя над тъжителя, качили се в автомобила си и се отдалечили. Тъжителят лежал на земята – очевидно в недобро състояние. След известно време успял да седне. Дошъл екип на спешна медицинска помощ и тъжителят бил транспортиран до ЦСМП гр. Разград за оказване на медицинска помощ.

Видно от заключението на назначена съдебно-медицинска експертиза, резултат на инцидента пострадалият М.А.ов е получил следните увреждания: кръвонасядания над лявата вежда, клепачите на лявото око, подконюнктивален кръвоизлив във видимата част на склерата на лявото око от двете страни на ириса; охлузвания на двата лакетя; оток на лявата ушна мида; спонтанни и палапторни болки в коремната област. Вещото лице изключва пострадалият да е изпадал в травматична кома. След ударите по главата тъжителят е получил леко изразено по тежест сътресение на мозъка, протекло като дезориентация, зашеметяване. Травмите могат за бъдат получени от нанесен удар с юмрук в областта на лява орбита и приземяване на терена назад – с опора в лактите. Възможно е и да е имало удар с ритник в областта на лицето. Обичайният оздравителен период е около две седмици.

Описаните увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

При така установеното от фактическа стрА. първоинстанционния съд е направил законосъобразния извод, че от обективна и субективна стрА. подсъдимите Е. Х. Ч. и С. Е. Ч. са осъществили състава на престъпление по по чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК - на 11.09.2019 г. в гр. Разград, в съучастие помежду си като съизвършители, са причинили на М.

М. А. от същия град лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

3

Правилно районния съд е приел, че спрямо двамата подсъдими са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а от НК. Извършеното от тях деяние се санкционира с лишаване от свобода до две години или с пробация, подсъдимите не е осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и от престъплението – предмет на делото, не са причинени имуществени вреди. Предвид на това ги е освободил от наказателна отговорност и на основание чл. 78а от НК им е наложил административни наказания глоба в минималния, предвиден в закона, размер от по 1000 лева.

Присъденото обезщетение е в рамките на справедливия размер, като липсват основания за неговото намаляване. Първостепенният съд е изложил обстойни мотиви, които настоящата инстанция възприема изцяло. Не са подценени, нито са надценени обстоятелства, имащи значение за правилното определяне размера на присъденото обезщетение.

С оглед изхода на делото правилно и законосъобразно на двамата подсъдими са възложени разноските по делото и са осъдени да заплатят държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

По жалбата

Действащата към настоящия момент, а и към датата на извършване на инкриминираното с тъжбата деяние, разпоредба на чл. 81, ал. 3 от НПК (Доп. – ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г., изм., бр. 7 от 2019 г.) гласи „Тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 6“. Следователно и след поредицата изменения в последните години цитирА.та разпоредба урежда две отделни хипотези, установяващи началната дата на срока за подаване на тъжба. „РегламентирА.та в закона втора хипотеза има предвид случаите, когато прокуратурата е сезирА. за извършено спрямо частния тъжител престъпно посегателство и то в рамките на срока, преклудиращ правото му да инициира образуване на производство от частен характер. Досъдебното производство следва да е прекратено, съответно да е отказано образуване на такова именно на посоченото в закона основание - защото престъплението се преследва по тъжба на пострадалия. Иначе казано, става дума за едно и също деяние, от което частният тъжител се явява пострадал“ (Решение № 310 от 12.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 1166/2017 г., I н. о., НК) .

В процесния случай още на следващия ден след инцидента – 12.09.2019 г., тъжителят М.А.ов подал жалба до РУ на МВР – Разград срещу двамата подсъдими за нанесения му побой, по повод на която била образувА. предварителна проверка.

С Постановление от 25.10.2019 г. прокурор от Районна прокуратура – Разград постановил отказ да бъде образувано наказателно проидводство за престъпление от общ характер, като е приел, че телесните увреждания на тъжителя осъществяват медикобиологичните признаци на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.

Постановлението било връчено на М.А.ов на 28.10.2019 г. и следователно от този момент 4 спрямо него е започнал да тече срока по чл. 81, ал. 3 от НПК.

Междувременно с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. е обявено извънредно положение и е влязъл в сила Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., (ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по производствата и делата съгласно приложението (настоящото производство не е от изрично изброените в приложението).

Съгласно параграф 13 от ЗИД на същия закон (ДВ бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете продължават след изтичане на седем дневен срок от обнародването му, т. е. от 22.05.2020 г.