Определение № 1866 от 12.06.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1866 гр. София, 12.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора ЧА.чева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Касационно търговско дело № 20258002900635 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника „АМД Резидънс“ ООД, гр.Бургас, чрез адв.А. П., срещу решение № 95/10.12.2024г. по възз.гр.д.№ 140/2024г. на АС - Бургас. С него е потвърдено решение № 209/23.07.2014г. по т.д.№ 241/2023г. на ОС - Бургас, с което „АМД Резидънс“ ООД, гр.Бургас, е осъдено да заплати на „Тим билд 1“ ООД, гр.Бургас, произтичащите от сключения от тях договор, обективиран в нотариален акт № 28, т.I, рег.№ 774, дело № 23/23.01.2019г., т.20, парични вземания за неустойка за забава на задължението за извършване на цялото строителство с подписан от всички участници в строителния процес акт обр.15, както следва: по отношение на сградата в ПИ с идентификатор *** - в размер на 44 000 евро за периода 01.03.-24.11.2022г.(8 месеца и 24 дни) и по отношение на сградата в ПИ с идентификатор *** - в размер на 16 166.67 евро за периода 01.03.-07.06.2022г.(3 месеца и 7 дни), ведно със законната лихва върху главниците за неустойка, считано от предявяване на иска на 05.06.2023г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по т. 3 на чл. 281 ГПК. По същество касаторът поддържа, че 1 забавата за завършване на сградите с подписан акт обр. 15 се дължи на обстоятелства, които се дължат на обективни причини, но не само преработки по време на строителството, и на пандемичната обстановка/ форсмажор/, както и на виновното поведение на възложителя. Искането е за отмяна на решението и за отхвърляне на исковите претенции.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. В кои случаи и при какви предпоставки клауза за договорна неустойка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД?

Касаторът намира, че е налице противоречие с решение № 234/17.11.2016г. по гр.д.№ 1856/2016г., III г.о.

2. За критериите, които следва да се използват при преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави и дали прекомерността на неустойката я прави нищожна, поради накърняване на добрите нрави? Цитирано е решение № 50 104 от 11.8.2023г. по гр.д.№ 2639/2022г., IVг.о.

3. Кои са критериите за нищожност на клауза за неустойка, поради противоречието й с добрите нрави? Посочено е решение № 50 047 от 18.12.2024г. по т.д.№ 2341/2021г., II т.о.

Основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е въведено по следните въпроси:

4. Следва ли длъжникът да бъде освобождаван от отговорност за неизпълнение, когато забавата е причинена от обективни причини, включително и действия на кредитора, които са довели до невъзможност за изпълнение в срок на задълженията на осн. чл.81 ЗЗД и чл.306 ТЗ?

5. Счита ли се за обективна невъзможност по см. на чл. 81 ЗЗД изменението на проекта за строителство, направено по искане на кредитора, когато това изменение води до удължаване на срока за изпълнение?

6. Явява ли се изключение от отговорността на длъжника при забава, когато е настъпила непреодолима сила (форсмажорни обстоятелства), като въведеното извънредно положение и по време на пандемията от Ковид 19 и има ли това значение за правилното прилагане на чл. 306 ТЗ?

7. Следва ли при наличие на действие или бездействие на кредитора, които създават обективни пречки за изпълнение на договора, длъжникът да бъде освободен от отговорност за забава, съгласно общите принципи на справедливост и чл. 81 ЗЗД ?

8. Противоречи ли на добрите нрави и следва ли да се счита за нищожна клаузата за неустойка, когато неизпълнението на длъжника е предизвикано от действия или искания на кредитора, включително изменения на проектите за строителство?

9. Как се прилага принципът за добросъвестност в случай на възникване на пречки за 2 изпълнение на договорни задължения, предизвикани от изменения на проекти или от форсмажорни обстоятелства, когато тези пречки не са могли да бъдат предвидени към момента на поемане на задължението?

10. При какви условия съдът следва да приеме, че възложителят/кредиторът/ носи отговорност за удължаване на срока за изпълнение на договора, когато с негови действия или искания се предизвиква изменение на първоначалните условия на строителство.

11. Следва ли да се спира или удължава срокът за изпълнение на договорните задължения, когато след сключването на договора се наложат промени в спецификацията на проекта, които са изискани от кредитора, и как се отразява това на правото на кредитора да претендира неустойки?

12. Допустимо ли е прилагането на неустоечна клауза, ако неизпълнението на задълженията от стрА. на длъжника е резултат от действия или бездействия на кредитора, които създават обективни пречки за изпълнението?

13. При наличие на форсмажорни обстоятелства, като пандемия или законово въведено извънредно положение, следва ли автоматично да се освободи длъжникът от отговорност за забава или е необходимо допълнително установяване на връзка между тези обстоятелства и невъзможността за изпълнение?

14. Следва ли съдът да приеме за доказано наличие на обективна невъзможност за изпълнение на договорно задължение, когато представените доказателства сочат на преработка на проекти по искане на кредитора, водеща до промяна в условията на изпълнение?

15. Кога една неустоечна клауза противоречи на добрите нрави и следва да бъде обявена за нищожна по чл. 26, ал.1 предл.3 ЗЗД, особено в контекста на неизпълнение, причинено от обективни и непредвидими обстоятелства?

16. Може ли забавата, причинена от изменение на проектите по искане на кредитора, да бъде квалифицирА. като обективна невъзможност за изпълнение по см. на чл. 81 ЗЗД и при какви условия длъжникът може да се освободи от отговорност?

С писмен отговор, ищецът „Тим билд 1“ ООД, чрез адв.Д.С., оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба.

Претендира за присъждане на разноски.

Съставът на I т.о.,1 въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Въззивният съд е приел за установено и безспорно, че страните по делото са обвързани от сключения от тях на 23.01.2019г., обективиран в нотариален акт, договор за учредяване на суперфиция срещу задължение за строителство, по силата на който ищцовото дружество, като собственик на три поземлени имота по КККР на гр. Бургас, запазвайки за себе си правото на строеж върху отделни индивидуално определени обекти от бъдещото 3 строителство, е учредил право на строеж на ответника върху други отделни индивидуално определени обекти срещу насрещно задължение на ответника да събори съществуващите сгради и да проектира и завърши строителството в трите поземлени имота със свои средства, труд, материали, организация и да предаде обектите, за които ищецът си е запазил правото на строеж, въведени в експлоатация във вид и степен на завършеност, съгласно одобрен инвестиционен проект и въз основа на издадените разрешения за строеж.

Установил е, че в чл. 5.3 от договора от 23.01.2019г. страните са постигнали съгласие относно срока, в който ответникът, чрез изпълнители и подизпълнители, за чиито действия и бездействия отговаря, да завърши сградите в степента на завършеност, описА. подробно в договора, с подписан от него и от остА.лите участници в строителството без забележки акт обр. 15, а именно в срок от 30 календарни месеца, считано от датата на получаване на протокол за откриване на строителна площадка, като в този срок не се включва забрА.та за строителство и невъзможност за строителни работи, поради форсмажор, включително лоши климатични условия и други, посочени в договора. Съставът на апелативния съд е установил, че в чл. 20 от договора страните са уговорили при забава за извършване на строително монтажни работи в посочените в договора срокове с повече от 2 месеца ответникът да дължи на ищеца неустойка в размер на 5000 евро на месец до изпълнението им. По делото е също така установено и безспорно, че страните са сключили на 23.08.2021г.договор за замяна, също обективиран в нотариален акт, за новиране на срока за извършване на строителството по чл. 5.3 от първоначалния договор, като новият срок е 31.12.2021г., който ще се счита спазен, ако до съответната дата е изпратена покА. - уведомление от ответника до ищеца с декларация за цялостно завършено строителство и на трите сгради и готовност за подписване на акт обр. 15 с предложена дата за подписване.

Прието е безспорно между страните, че след одобряване на първоначалния проект за строителство са били инициирани промени в него и от двете страни, както и, че преработките са извършени през 2022г. Установено е, че ответникът е изпаднал в забава, както и, че забавата не се оспорва от ответника, който твърди, че забавата се дължи на независещи от него причини и, че неизпълнението на задължението по чл. 5.3 от договора не може да ангажира отговорността му за неустойка по чл. 20, поради липса на връзка между двете клаузи. При тълкуване на волята на страните в договора 4 въззивният съд е приел, че неустойката е уговорена при забавено изпълнение на задължението в уговорения срок/ до изтичането на 2 месеца след датата 31.12.2021г./ за изпълнение на всички СМР и предаване на строителството на всяка една от трите сгради в напълно завършен вид с изготвен и подписан от всички участници в строителството акт обр. 15. Обсъдил е, но не е споделил тезата на ответника, че не следва да бъде ангажирА. отговорността му, предвид обявеното със закон извънредно положение. В тази връзка е изтъкнал, че срокът на извънредното положение не може да бъде изключен от срока по чл. 5.3 от договора, тъй като с договора за замяна, сключен близо година и 4 месеца след възобновяване на сроковете, страните са договорили нов срок, предполагаемо отчитайки и вземайки предвид препятствията, поставени пред изпълнителя по време на извънредното положение. Счел е, че постигнатата нова уговорка, направена много след отмяната на извънредното положение в стрА.та, очевидно дерогира възможността срокът на извънредното положение да бъде изключен от срока по чл. 5.3 от договора. Изтъкнал е, че само в случай, че страните не бяха договорили нов срок за завършване на сградите, периодът от време на извънредното положение би могъл да се разглежда като такъв, през който е налице форсмажор и съответно, че е изключен от срока по чл. 5.3 от договора. Въззивният съд е обсъдил и твърденията на ответника, че е бил готов за подготовка на издаване на акт обр. 15, но се е достигнало до забавяне издаването му, поради инициирани от ищеца като собственик, учредител след сключване на договора за замяна промени и преработки в проекта на собствените му обекти. Приел е, че в подкрепа на тези твърдения не са ангажирани никакви доказателства, а напротив от събраните, показанията на св.Димитров, които са кредитирани, е установено, че действително ищецът е поискал промени в проекта, но те са приети без възражения от ответника и то преди сключването на договора за замяна. При тези констатации въззивният съд е намерил, че са налице предпоставките за ангажиране на търсената отговорност на ответника за допуснатото неизпълнение във времево отношение на поетото по договора задължение. По отношение на неустоечната клауза са изложени съображения, че тя има обезпечителна функция по отношение на поетото от ответника договорно задължение и обезщетителна функция по отношение на вредите, които възложителят би претърпял от забавеното изпълнение на задължението на ответника за строителство и в този смисъл и с невъзможността да влезе във 5 владение и да ползва имотите предмет на договора, които вреди съставляват типична и закономерна последица от забавяне на строителството и са в размер на определената конкретна сума на месец, нарастването на която зависи единствено и само от действията и волята за изпълнение на ответника и е ограничена, докато трае изпълнението. Посочено е, че не е необходимо да е налице пълна еквивалентност между неустойката и действително претърпените вреди, а евентуалната разлика над разходите, свързани с невъзможността от ползването на имотите, попада в обхвата на санкционната функция на неустойката. Изтъкнато е, че според начина на уговаряне целта на неустойката не е неоснователно обогатяване на собственика възложител.