Решение № 44 от 06.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА

Административно наказателно дело № 20231110212429 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***”АД, ЕИК - ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Х.Т.Т. – изпълнителен директор и Б.М.

– прокурист, чрез юрк. З. Д. срещу Наказателно постановление № 376 от 21.08.2023 г., издадено от Началник н а ГПУ - София към РДГП-АерогариГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал.

1, т. 1 от ЗЧРБ.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Същият излага доводите си за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото му на защита и представляват самостоятелно основание за отмяна на крайния административен акт. На първо място се сочи, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление /НП/ не отговарят на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото в същите не са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. В тази връзка се сочи, че разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е неотносима към твърдяното нарушение, тъй като жалбоподателят е превозвач. Акцентира се върху бланкетния характер на посочената за 1 нарушена норма на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, като в случая се изтъква, че в АУАН и НП липсват конкретно посочени материалноправни разпоредби, регламентиращи паспортно-визовия режим. Твърди се още, че в АУАН и НП липсва пълно, ясно и точно описание на процесното нарушение и на обстоятелствата по извършването му, тъй като не е изяснено каква е била нередовността на документа. По същество на вмененото нарушение жалбоподателят сочи, че такова не е извършено, поради което неправилно е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

В съдебно заседание жалбоподателят „***”АД, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари ГДГП-МВР, чрез свой процесуален представител моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 363 от 02.08.2023 г., съставен от С. Г. Г. на длъжност командир на отделение към ГКПП – Аерогара София е установено, че на 25.07.2023 г., около 08.05 ч. в град София на ГКПП - Аерогара София е извършена гранична проверка на влизащите в страната пътници, пристигнали с полет * от Тел Авив за София с превозвач „***”АД. При проверка на документите за пътуване на пристигналия с посочения полет * от Тел Авив за София, пътник ***, роден на 23.08.1989 г., гражданин на Палестина, с документ за пътуване № ***, изд. на 09.06.2022 г., притежаващ многократна „единна виза” тип „С" № ***, изд. от КС на Полша в Израел, валидна от 18.07.2023 г. до 14.01.2024 г., която не е използвана за влизане в държава, прилагаща изцяло достиженията на правото н а Шенген, било констатирано, че превозвачът „***”АД е превозил до Република България лицето без наличието на валидна виза или разрешение за пребиваване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта.

Извършилият проверката служител към ГКПП – Аерогара София приел, че превозвачът „***”АД е бил длъжен да провери документите за пътуване преди да извърши услугата по превозване на лицето. Превозвайки лицето до Република България без валиден документ за пътуване, като е издал превозни документи – билет и бордна карта, превозвачът е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Лицето в случая не е отговаряло на изискванията на чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. б от 2

Регламент (ЕС)2016/399 и тези на РМС №284 от 12.04.2023 г.

Въз основа на горепосочения АУАН е издадено процесното НП № 376 от 21.08.2023 г. на Началник на ГПУ-София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с което на основание чл. 51 от ЗЧРБ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля С. Г. Г., както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което издаденото наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на жалбоподателя. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за издаване на НП в нарушение на чл. 57 от ЗАНН. В АУАН и НП вмененото нарушение е описано по идентичен и безпротиворечив начин, който не е засегнал правото на защита на лицето. АУАН и процесното НП имат предписаните от закона реквизити като минимално изискуемо съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН- описание на нарушението и датата на извършването му, обстоятелствата при извършването му, нарушителят е установен по съответния за това ред, посочен е издателят на акта, както и законовите разпоредби, които са нарушени.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ предвижда, че превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на притежателя. Според чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ, чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква.

Настоящият съдебен състав не споделя доводите на жалбоподателя, че 3 нормата на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ е бланкетна и не съдържа самостоятелен състав на административно нарушение. В акта и наказателното постановление изрично е посочено, че лицето не е отговаряло на изискването на чл. 6, ал. 1, т.

"б" от Регламент (ЕС) № 2016/399. Посочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 20, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ вменява изрично задължение за превозвача, нарушаването на което е основание за ангажиране на административно-наказателната му отговорност по чл. 51 от ЗЧРБ. В случая палестинският гражданин не е притежавал валиден документ за пътуване, като това не е проверено от превозвача преди да извърши услугата по превоза.

След като нарушението е доказано по несъмнен начин, както и участието на нарушителя в него, то съвсем законосъобразно наказващият орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя и е наложил санкция по реда на чл. 51 от ЗЧРБ в предвидения от закона минимален размер 2 000 лева. Така определената санкция е съответна на извършеното нарушение и ще допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в нормата на чл. 12 от ЗАНН.

С оглед гореизложеното съдът намира, че процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на Главна дирекция Гранична полиция - МВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Водим от горното, Софийски районен съд ,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 376 от 21.08.2023 г., издадено от Началник н а ГПУ - София към РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР, с 4 което на основание чл. 51 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/ на жалбоподателя „***”АД, ЕИК - ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 20, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ.

ОСЪЖДА жалбоподателя „***”АД, с ЕИК - ***, със седалище и адрес на управление гр. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ -МВР сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5