Решение № 23 от 29.01.2026, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Видин, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200572 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Делото е образувано въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, изпратено от Областна администрация Линц, Австрия /Bezirkshauptmannschaft Linz-Land, Austria/ за признаване и изпълнение на решение, за налагане на финансова санкция, решение № BHRO/925130025470/25 за налагане на финансова санкция, постановено на 09.04.2025г. от несъдебен орган- Областна администрация Рорбах /Bezirkshauptmannschaft Rohrbach/, адрес- Am Teich 1 4150 RohrbachBerg, Австрия, влязло в сила на 10.07.2025г., с което на Г. П. П., родена на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен адрес- град Видин, ул. „*“ № * и настоящ адрес- град Видин, ул.

„*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 160 евро.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, моли, чуждото решението да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.

Служебният защитник на засегнатото лице П.- адвокат В. Б. в с.з. заяви, че оспорва искането на издаващата държава и че не са налице изискванията на Закона за признаване на чуждото решение и за допускане на неговото изпълнение.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно 1 прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз –Република Австрия и се отнася за деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон /управление на МПС с превишена скорост/. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Г. П. П., родена на *.*.*г., с ЕГН **********, е с постоянен адрес- град Видин, ул. „*“ № * и с настоящ адрес- град Видин, ул.

„*“ № *. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.

Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. Решението е било постановено срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно наказателна отговорност, и подлежи на преследване за деянието, което обосновава решението. Решението е на несъдебен орган по отношения на действия, които се преследват 2 като правонарушения съгласно законодателството на издаващата държава. Засегнатото лице е имало възможността да отнесе делото до съд с компетентност по наказателни дела. Видно от представеното удостоверение, производството е било писмено. Засегнатото лице е било уведомено относно правото си да обжалва решението и за сроковете на обжалване.

Решението е връчено на засегнатото лице на 25.06.2025г. Засегнатото лице не е поискало повторно разглеждане или обжалване в регламентирания срок. Представеното удостоверение е пълно и визира конкретиката на решението. Не са налице основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение.

Предвид изложеното, съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИАКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде допуснато неговото изпълнение. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИАКОРНФС следва да се определи равностойността й в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 09.04.2025г. Служебно известно е, че на тази дата курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 160 евро в български лева е 312,92 лева.

Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на решението за финансова санкция.

Становището на защитника на засегнатото лице е неоснователно.

На основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, чуждото решение следва да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИ Е на решение № BHRO/925130025470/25 за налагане на финансова санкция, постановено на 09.04.2025г. от несъдебен орган- Областна администрация Рорбах /Bezirkshauptmannschaft Rohrbach/, адрес- Am Teich 1 4150 RohrbachBerg, Австрия, влязло в сила на 10.07.2025г., с което на Г. П. П., родена на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен адрес- град Видин, ул. „*“ № * и настоящ адрес- град Видин, ул.

„*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 160 евро.

Решението може да се обжалва или протестира пред САС в 7 дневен срок от днес.

ОБЖАЛВАНЕТО не спира изпълнението.

СЛЕД влизането на решението в сила, препис от него да се изпрати на Националната агенция на приходите, съобразно чл. 22 от ЗПИИАКОРНФС.

УКАЗВА на НАП, че следва незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнението на Решението, съгласно чл. 22, ал. 2 ЗПИИАКОРНФС.

На основание чл. 24, ал. 1, т.1 и 2 ЗПИИАКОРНФС незабавно да бъде уведомен 3 компетентния орган на издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, а също де се изпрати копие от решението и на Министерството на правосъдието на Република България.

Съдия при Окръжен съд – Видин: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Видин, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ при участието на секретаря НЕЛИ ЦВ. КЮЧУКОВА като разгледа докладваното от ЛЮЛИН В. ЛОЗАНОВ Частно наказателно дело № 20251300200572 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/.

Делото е образувано въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, изпратено от Областна администрация Линц, Австрия /Bezirkshauptmannschaft Linz-Land, Austria/ за признаване и изпълнение на решение, за налагане на финансова санкция, решение № BHRO/925130025470/25 за налагане на финансова санкция, постановено на 09.04.2025г. от несъдебен орган- Областна администрация Рорбах /Bezirkshauptmannschaft Rohrbach/, адрес- Am Teich 1 4150 RohrbachBerg, Австрия, влязло в сила на 10.07.2025г., с което на Г. П. П., родена на *.*.*г., с ЕГН **********, с постоянен адрес- град Видин, ул. „*“ № * и настоящ адрес- град Видин, ул.

„*“ № *, е наложена финансова санкция в размер на 160 евро.

В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура, моли, чуждото решението да бъде признато и да бъде допуснато неговото изпълнение.

Служебният защитник на засегнатото лице П.- адвокат В. Б. в с.з. заяви, че оспорва искането на издаващата държава и че не са налице изискванията на Закона за признаване на чуждото решение и за допускане на неговото изпълнение.

Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно 1 прилагането на принципа на взаимното признаване на финансови санкции, и приложените по делото доказателства намира за установено следното:

Производството е образувано въз основа на изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, обективиращо посоченото по-горе решение. Решението за налагане на финансова санкция е на държава – член на Европейския съюз –Република Австрия и се отнася за деяние, което представлява нарушение на разпоредбите за движение по пътищата, по австрийския закон /управление на МПС с превишена скорост/. Съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, двойна наказуемост не се изисква за деянията посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1 – 32, както и за деяния съставляващи административни нарушения според законодателството на издаващата държава, и в часттност по чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИАКОРНФС „поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, включително нарушения на разпоредбите за времетраенето на управление и почивка на моторни превозни средства, както и разпоредбите относно опасни товари“.

Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., Г. П. П., родена на *.*.*г., с ЕГН **********, е с постоянен адрес- град Видин, ул. „*“ № * и с настоящ адрес- град Видин, ул.

„*“ № *. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на Окръжен съд Видин/, то Окръжен съд Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИАКОРНФС.

Решението се отнася за деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение визира конкретиката на решението, с което е наложена финансовата санкция. Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които: а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на територията на Република България, или б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такива деяния.