Решение № 223 от 04.05.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. Велико Търново, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20264100500254 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 119 от 26.01.2026 година, постановено по гр. д. № 2260/2025 година по описа на Районен съд – Велико Търново, е признато за незаконно уволнението на М. П. Д., извършено със Заповед № 142/13.05.2025г. на директора на Детска градина „***“ гр. ***, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е отменена посочената заповед.

Ищцата е възстановена на заеманата до уволнението работа – на длъжността „***“ в Детска градина „***“ гр. ***. Със същото решение ответникът Детска градина „***“ е осъден да заплати на ищцата сторените в хода на производството разноски в размер на 613,55 евро.

Против това решение от ответника Детска градина „“***“ гр. ***, представлявана от директора И. С., чрез пълномощник адв. И. К., е подадена въззивна жалба с оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Излагат се доводи за неправилност на изводите на районния съд относно допуснати нарушения на процедурата по чл. 193, ал. 2 и ал. 3 от КТ. Твърди, че от ищцата като работник, спрямо който е предприето реализиране на дисциплинарната отговорност, са изискани обяснения за посочените нарушения на трудовата дисциплина и липсата на такива обяснения е по нейна вина. Твърди, че на ищцата е предоставена реална възможност да даде обяснения, което тя не е сторила. Това било 1 сторено непосредствено преди връчване на заповед № 142/13.05.2025 година, но ищцата умишлено не дала обяснения. Твърди, че атакуваната заповед за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ е мотивирана и съдържа описание на установените нарушения на трудовата дисциплина, описани са, но с оглед спецификата им, не могат конкретно да бъдат определени по време. При налагане на дисциплинарното наказание била изпълнена и разпоредбата на чл. 189 КТ. Излагат се доводи относно доказаност на извършените нарушения и съразмерност на наложеното наказание с извършените нарушения на трудовата дисциплина. Изложени са и аргументи за наличие на нарушението „злоупотреба с доверието и доброто име на работодателя“, както и за виновното поведение на ищцата. Изложени са доводи, че ищцата възползвайки се от служебното си положение и оказаното от работодателя доверие извлича за себе си имотна облага и извършва действия, които компрометирали оказаното й доверие – получавала сигурно бюджетно възнаграждение, а същевременно уронва доброто име предприятието – ДГ „***“, което се изразявало в подаваните против детската градина жалби от родители в повечето случаи устни, тъй като ако са в писмен форма негативните последици биха били за детето. С оглед изложените съображения жалбоподателят оправя искане към въззивния съд да постанови решени, с което да отмени това на пръвоинстанционния съд и да постанови ново, с което да бъдат отхвърлени исковете, като неоснователни. Претендира разноски.

Изпълнена е процедурата по чл. 263 ГПК. От ищцата М. П. Д. като въззиваема е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, подаден чрез пълномощника й адв. Г. К..

Оспорва се основателността на жалбата. Излагат се аргументи относно правилността на решението, както по отношение на правилното установяване на фактическата обстановка, така и по отношение на правилността на направените въз основа на фактите правни изводи относно незаконосъобразността на уволнението на ищцата. Изразява се становище, че ответникът като работодател не е доказал нито едно от посочените нарушения на трудовата дисциплина, как са установени тези нарушения и проведено ли е по отношение на тях дисциплинарно производство при спазване разпоредбите на чл. 193 КТ и изискването на обяснения във връзка със всяко от посочените в заповедта на рушения. Подробно в отговора на въззивната жалба е изразено становище по всяко едно от наведените с въззивната жалба възражения за неправилност на решението и неоснователност на предявените искове.

Работодателят е изискал обяснение само за едно от посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушение – това от 26.11.2024г., като по отношение на другите нарушения липсват дори предоставена възможност за това. Излага подробни аргументи относно липсата на виновно нарушение на трудовата дисциплина по посочения в заповедта начин. Не оспорва, че е проявила строгост към децата и е изрекла репликата „да се събличат“, като е положила дължимата грижа според конкретните условия на работа с действията си е въдворила дисциплина и не е имало събличане на децата с цел наказание, не е имало напрежение между децата до края на дена, както и оплакване от родителите.

Правилно е било преценено от съда, че тежестта на наказанието не съответства на извършеното нарушение, ако изобщо такова е налице. Изложени са съждения и относно 2 упражняване на правото на уволнение при злоупотреба с право. Предвид всичко въззиваемата отправя искане към въззивния съд да бъде постановено решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважени, а обжалваното решение – потвърдено.

Претендира направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано като разноски от жалбоподателя. Изложени са аргументи относно това възражение.

В съдебно заседание:

Жалбоподателят се представлява от адв. И. К., която заявява, че поддържа жалбата и изложените в нея оплаквания, възражения и аргументи. Представена е писмена защита.

Ответникът по жалбата се представлява от адв. Г. К.. Поддържа отговора на въззивната жалба и изложените аргументи. Представя писмена защита.

Великотърновският окръжен съд като въззивна инстанция взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника по жалбата, обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК и като прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежно легитимирана страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да ги разгледа по същество.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Решението, предмет на въззивната проверка, е постановено от надлежен орган и законен състав, при спазване на изискванията са форма и съдържание.

Решението е допустимо – съдът се е произнесъл по спорното право и в рамките така, както е въведено то в исковата молба.

Извършвайки проверка на обжалваното решение по реда на чл. 271, ал. 1 от ГПК по същество, съобразно правомощията на възизвната инстанция съгласно чл. 269 от ГПК, съдът намира решението за правилно и законосъобразно.

Съображенията за това са следните:

В исковата си молба ищцата М. П. Д. твърди, че е бил трудово правоотношение с ответника Детска градина „***“ в гр. ***, по силата на сключен трудов договор от 01.11.2001 година, първоначално по заместване на отсъстващ служител на длъжността „***“, който договор в последствие с допълнително споразумение от 01.09.2009 г. е трансформиран в трудов договор за неопределено време на същата длъжност. От 17.10.2011 година заема длъжността „***“. През 2017г. придобила пета ПКС, а през 2019г. – четвърта ПКС. Твърди, че със Заповед № 142/13.05.2025 г. трудовото и правоотношение било прекратено на основание наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Счита, че уволнението е незаконосъобразно. Излага факти и обстоятелства относно издадената заповед с твърдения, че липсва дисциплинарно нарушение, обуславящо наложеното 3 дисциплинарно наказание и е неясно съдържанието на заповедта за налагането му. От съдържанието на заповедта не ставало ясно дали се касае за виновно неизпълнение на трудовите задължения и кои са те, или е налице липса на педагогически и възпитателски качества от нейна страна. Оспорва посочените основания за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че липсва виновно поведение от нейна страна, като счита, че тежестта на нарушението не отговаря на наложеното наказание. Счита, че при налагане на наказанието ответникът като работодател не е спазил разпоредбата на чл. 189 КТ – не са обсъдени обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, не е обсъдено поведението на ищцата като работник. Сочи, че не е спазена процедурата по чл.193,ал.1 от КТ преди налагане на дисциплинарното наказание – не са не е изслушал работника и не е приел писмени обяснения за всичките от вменените нарушения. Фактическото описание на посочените дисциплинарни нарушения не е ясна, точна и конкретна, а част от тях са посочени като няколкократни, нееднократни, без да е посочено конкретно колко, кога и при какви обстоятелства. Не било изпълнено задължението по чл. 193, ал.2 КТ да бъдат събрани доказателства за посочените нарушения, не са изложени мотиви в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Освен всичко това твърди наличие на личностен конфликт, резултат от който е наложеното наказание. Навежда съображения за злоупотреба с правото на дисциплинарно уволнение от страна на работодателя. Предвид това отправя искане към съда да бъде постановено решение, с което извършеното на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ уволнение да бъде признато за незаконно и отменено. Предявен е и иск по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ с искане след като уволнението бъде признато за незаконно да бъде възстановена на предишната работа. Претендирани са разноските по делото.

Ответникът ДГ „***“ в гр. ***, представлявана от директора И. С. и пълномощник адв. И. К. в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба оспорва основателността на предявените искове. Оспорва основателността на предявените искове и всички наведени твърдения в исковата молба и основания за незаканосъобазност на уволнението. Счита, че ищцата е извършила описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, а заповедта за мотивирана и издадена в съответствие з разпоредбите на КТ. При налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ ответникът бил предоставил възможност ищцата да даде обяснения по вменените й нарушения. Налице било злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто му име – жалбите на родителите неминуемо ставали достояние на много хора и уронвали авторитета на детската градина.

Нали било виновно поведение на ищцата като елемент от фактическия състав на дисциплинарното нарушение, изразяващо се в неполагане на необходимата грижа с оглед естеството на дейността и условията за изпълняваната работа Наложеното наказание съответствало на тежестта на извършеното нарушение на трудовата дисциплина и заповедта е мотивира, а при упражняване на правото на уволнение ответникът не бил злоупотребил.

Предвид тези съображения е отправено искане към съда да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като ноеоснователни. Претендира разноски.

При горните твърдения, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал 4 предявените искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т.2 от КТ, имащи за предмет спорно преобразуващо право на признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението работа.

Установените от първата инстанция основни факти по делото относно съществуването на трудово правоотношение между страните, възникнало от трудов договор и длъжността, която е заемала ищцата Д. и нейното съдържание като права и задължения; придобитата професионално квалификационна степен и факта на прекратяването на това правоотношение едностранно от работодателя без предизвестие на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение; датата и факта на връчване на заповедта за налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ и прекратяване на трудовия договор, не се спорят от страните по настоящото въззивно производство. Първоинстанционният съд в пълнота и въз основа на събраните по делото доказателства безпротиворечиво е установил и останалите факти, относими към предмета на делото, свързани с действията на работодателя по констатиране на вменените на Д. нарушения на трудовата дисциплина, и реализиране на дисциплинарната й отговорност за тях. Въззивният съд изцяло възприема всички фактически констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение и на основание чл.