Определение № 541 от 25.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 541 гр. Пазарджик, 20.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500599 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 18044/12.07.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство - В. М. И., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адвокат П. С., със съдебен адрес: гр.

Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 14, ет. 2, офис 11, срещу Протоколно определение № 1406 от 05.07.2024г., постановено по гр. д. № 20235220103710 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пазарджик, в частите, с които съдът е оставил без уважение исканията му за допускане до разглеждане на възражение за прихващане и за допускане до разпит на свидетели, във връзка с това възражение.

В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изложено е, че с постановеното определение съдът е преградил пътя за по-нататъшното разглеждане на делото, поради което бил налице правен интерес от обжалването му на основание чл. 274 от ГПК. Сочи, че вземането му произтича от извършено престъпление от ищците, по което давността е изтекла, поради което единствената му възможност за търсене на правата си е чрез възражение за прихващане по чл. 103 от ЗЗД. Намира, че възражение прихващане може да се прави и при вземане, което не е ликвидно и при изтекла давност, с оглед разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/18.03.2022г. по тълк. дело № 2/2020г. на ОСГК на ВКС. Счита за неправилен извода на съда, че направеното от него възражение за прихващане в първото по делото заседание е преклудирано с изтичане срока за отговор по чл. 131 от ГПК. Позовава се на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съобразно което възражение за прихващане може да се прави дори във въззивната инстанция, като единствено ако вземането е спорно, не може да се предявява за първи път пред въззивната инстанция. Счита, че възражението за прихващане не се 1 обхваща от изключенията по чл. 133 от ГПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и делото да бъде върнато за събиране на доказателства по предявеното възражение и разглеждане по същество.

В срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на насрещните по спора страни – адвокат Н. П., с която жалбата се оспорва като недопустима и неоснователна. Счита, че същата е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, доколкото не е налице процесуална възможност за инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1 и следващите от ГПК. По същество намира жалбата за неоснователна, доколкото възражението е предявено след срока за отговор на исковата молба, а претендираното с възражението вземане не е безспорно между страните, не е ликвидно и изискуемо. С оглед на това заявяването му след срока за отговор е недопустимо и правилно не е прието от съда. В този смисъл намира обжалваното определение за правилно и законосъобразно, като моли жалбата да бъде оставена без разглеждане като недопустима, а при условията на евентуалност – без уважение, като неоснователна.

Въззивният съд, след като се запозна с жалбата, доводите на страните и обжалвания съдебен акт, намира, че жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения:

Частната жалба е насочена срещу определение, с което не е прието възражение за прихващане, както и са оставени без уважение доказателствени искания на жалбоподателя, във връзка възражението.

Съгласно чл. 274, ал. 1 от ГПК на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото, както и определенията, изрично посочени в закона.

Обжалваното определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК, тъй като не попада в кръга от актовете, предвидени в тази разпоредба - със същото не се прегражда по нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично предвидено от закона.

По своята правна същност възражението за прихващане е процесуално средство за защита по същество от страна на ответника. Изрично постановен от съда отказ за приемане за съвместно разглеждане във висящия процес на възражението на ответника за прихващане не води до преграждане на възможността за развитие на този процес, нито препятства правото за предявяване в отделен процес на самостоятелен осъдителен иск.

Определението, с което възражението за прихващане на насрещно вземане не се приема за разглеждане във висящото исково производство, не прегражда по-нататъшното развитие на делото, образувано по предявения иск, поради което не отговаря на изискването на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Независимо от очертаните в чл. 298, ал. 4 от ГПК обективни предели на силата на пресъдено нещо, включително и по отношение на разрешените с решението възражения за прихващане, законодателят не е предвидил възможност за инстанционен контрол при постановен изричен отказ на съда да приеме за разглеждане възражение за прихващане. Уредената правна възможност за предявяване на възражение за прихващане и разглеждането му с първоначалния иск по вече висящ между страните исков процес е допустим от закона способ за правна 2 защита на ответника, но доколкото в ГПК законодателят не е регламентирал изрична обжалваемост на определението за неприемане за разглеждане на възражението за прихващане с частна жалба, то не е налице процесуална възможност за инстанционен контрол и по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Обстоятелството дали вземането, което се претендира с възражението, е погасено по давност или не, съответно неговата основателност, не може да обоснове процесуална допустимост на жалбата. В случай, че първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила и е ограничил правото на защита на ответника, това процесуално нарушение може да бъде отстранено във въззивното производство, по повод на жалба срещу решението по съществото на делото, ако такова бъде постановено . В този смисъл е и Определение № 677 от 15.11.2019 г. по ч. т. д. № 2076/2019 г., II ТО на ВКС, в което е посочено, че „Правилността на преценката за редовността или нередовността на възражението за прихващане и основателността или неоснователността на отказа на съда да разгледа редовно предявено възражение за прихващане, не подлежи на самостоятелно обжалване, а се преценява по пътя на инстанционния контрол на решението.“.

Недопустима се явява жалбата и срещу частта от определението, с което е отхвърлено искането за допускане до разпит на свидетели във връзка с възражението за прихващане. Обжалването на определенията във връзка с допускане на доказателства не е сред изрично предвидените в чл. 274, ал. 1 от ГПК, същото не подлежи на самостоятелна проверка отделно от решението, с което е разрешен правния спор по същество. Едва с инстанционната проверка на решението би могло да се проконтролира процесуалната законосъобразност на определението по доказателствата.

По изложените съображения въззивният съд намира подадената жалба за недопустима, поради което не дължи произнасяне по същество, а следва да я остави без разглеждане и да прекрати производството по настоящото дело.

На основание чл. 274, ал. 2 от ГПК настоящото определение подлежи на обжалване от жалбоподателя с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 18044/12.07.2024 г. от ответника в първоинстанционното производство - В. М. И., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адвокат П. С., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Иван Вазов“ № 14, ет. 2, офис 11, срещу Протоколно определение № 1406/05.07.2024г., постановено по гр. д. № 20235220103710 по описа за 2023 г. на Районен съд - Пазарджик, в частите, с които съдът е оставил без уважение исканията му за допускане до разглеждане на възражение за прихващане и за допускане до разпит на свидетели, във връзка с това възражение.

ПРЕКРАТЯВА производството в. ч. гр. д. № 20245200500599 по описа за 3

2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4