Протокол № 25 от 08.03.2024, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 25 гр. Бургас, 07.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова

Сложи за разглеждане докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20232001000257 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Въззивникът З. Ж. Т., редовно призован, се явява лично.

За Банката въззиваем, редовно уведомена, се явява адв. Д., с пълномощно по делото.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Считам, че не следва да се дава ход на делото, поради това, че правя отвод на настоящия състав и на съдиите от Апелативен съд - Бургас, на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Въззивникът З. Т. притежава по наследство идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Б.. В същото време е колега и не е без значение териториалната близост на гр. В. до гр. Б..

Считам, че за доверителя ми възниква, а и това е лично мнение, съмнение за безпристрастност при разглеждане и решаване на правния спор. Съдийското безпристрастие обезпечава правилното решение, защото изключва при разглеждане на делото и постановяване на решението всякакви стимули на заинтересованост, роднинска връзка, приятелство и други.

1

Представям два броя справки от Агенция по вписванията. Направена е справка по ЕГН на З. Т., както и справка по имотна партида.

Съдиите остават безпристрастни, когато са чужди за правния спор, всякакви съображения, които противоречат на обективната истина и на волята на закона, т.е. когато се ръководят само от изискванията на принципите за дирене на истината, поради което Ви моля да не давате ход на настоящото дело поради изложените съображения.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Т.: Родом съм от Б., имам наследодател в лицето на покойния ми баща, светла му памет. Имам от него имоти по наследство. Това наследство е консумирано много отдавна, за голямо мое съжаление. Няма смисъл да коментирам това, което няма никаква връзка с основанията за отвод. Що се касае до диренето на истината, както и до функциите на въззивния съдебен състав, все пак трябва да Ви напомня, че всичко трябва да се намира в кориците по делото. Делото и крайният акт по него свидетелстват, че тази дейност е осъществена. Върховният съд е преценил, че Бургаският апелативен съд е този, който може спокойно да осъществи съдебните функции, възложени от закона. Не виждам причина да се отлага.

Аз лично нямам роднински връзки с никой от почитаемите апелативни съдии в настоящия съдебен състав. Така, че наистина е излишно да говоря повече неща и да коментирам тая безмислица.

Съдът по така въведеното искане обяви, че ще се произнесе след кратко съвещание.

Съдът по направеното искане, като съобрази изложеното от страните, както и нормата на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК намира, че не са налице предпоставки за отвеждане на настоящия съдебен състав от разглеждане на делото, тъй като липсват обстоятелства, пораждащи основателно съмнение в безпристрастието на състава, които да касаят някой от неговите членове.

Притежанието на идеална част от недвижим имот и близостта на определено населено място до друго такова не представляват фактически обстоятелства, запълващи хипотезата на цитираната правна норма. Въвелият искането 2 процесуален представител не излага съображения за наличието на връзка между който и да било от членовете на състава и въззивника, кореняща се в създаване на отношения, които да препятстват разглеждането и постановяване на безпристрастно решение по правния спор.

Ето защо, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдебния състав от разглеждане на търговско дело № 257/2023 г. на Апелативен съд - Бургас.

АДВ. Д.: В случая, поради това, че не уважихте искането за отвод на настоящия състав, моля да дадете ход на делото.

Съдът, като съобрази липсата на процесуални пречки пред хода на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва, съгласно свое Определение № 279 от 06.12.2023 г., с което е приета за разглеждане въззивната жалба на З.

Ж. Т. против Решение № 5/ 21.03.2023 г., постановено по гр.д. № 37/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, както и е приета за разглеждане частната жалба на „Инвестбанк“АД против Определение № 27/ 25.05.2023 г., постановено по същото гражданско дело и делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание.

ВЪЗЗИВНИКЪТ Т.: Поддържам жалбата.

Становището, което искам да взема, касае двата аспекта. Единият аспект е този, който касае служебните правомощия на въззивната инстанция, а именно по отношение допустимостта на съдебното решение на първоинстанционния съд. Първоинстанционното решение ползва една абсолютно непозволена правна конструкция и тази правна конструкция носи в себе си веднъж елемента на процесуалната изненада, а на второ място, носи елемента на тотален отказ от правосъдие. Няма да губя със словоблудство времето на почитаемия съдебен състав, ще се опитам да сложа кратки пасажи 3 с цитати.

Решаващата конструкция е следната:

„Си джи еф - Акционерна общност“ АД е издала запис на заповед.

Записът на заповед е авалиран от З. Т. и от Ч. А.. Въз основа на тази правна конструкция и в нейното развитие се стига до крайния извод по същество, че възраженията, стъпващи на каузалното правоотношение са недопустими за разглеждане и произнасяне от съда. Само че съотнесено към исканията, с които е сезиран първоинстанционният съд, тази правна конструкция тотално няма връзка нито с основанията, нито с датите, нито с доказателствата и найвече с приложимото право.

В исковата молба се говори да бъде прието за установено, че З. Т., в качеството си на акционер, се е задължил по записа на заповед. Такъв е петитумът. В доклада по чл. 146 от ГПК по същия начин е казано: „поддържа се, че по записа на заповед ответникът, в качеството си на акционер, се е задължил да плати сумата от 100 000 евро“.

Настоящият спор трябва да даде отговор доказано ли е съществуването и размерът на вземането. Развито е процесуалното доказване и установяване при условията на чл. 146 ГПК. И забележете, ние нямаме изменение на исковата молба. Ние нямаме процесуален акт, който да въвежда в делото по реда на чл. 215 ГПК възможността да се приложи тази правна конструкция, за която говоря, а именно, че „Си джи еф - Акционерна общност“ АД е признал записа на заповед, а аз, ответникът, съм се задължил като авалист.

Следователно, имаме едно абсолютно недопустимо решение, което не корелира изобщо нито на приложимото право, нито на фактите, нито на основанията, нито на доказателствения процес, т. е. имаме решение, което е в условията на абсолютна недопустимост.

Доказателствените искания са втората точка. Месец януари 2023 г., когато делото от Варненския окръжен съд беше прехвърлено на Разградски окръжен съд, аз внесох молба, в която посочих ясно и точно, че няма завършване на доказателствения процес, а именно в т. 3 от тази молба по доказателствата съм посочил, че „Инвестбанк“ АД не е посочил първо фактите и обстоятелствата и не е представил доказателствата, които да посочват и да установяват произхода, възникването и съществуването на главния дълг, който се обезпечава с гаранционната запис на заповед, при все 4 че доказателствената тежест е вменена именно на „Инвестбанк“ АД. Това нещо съм го направил също така и с писмената защита. В крайна сметка решението на съда е по записа на заповед, а това дали е възникнало и съществувало по каузалното правоотношение задължение, неплатен дълг, не е изяснено, останало е недоказано. От формална гледна точка не са посочени плащанията и обстоятелствата, от които да се установява, че средствата са предоставени и използвани във връзка с целите за тяхното разходване и на второ място, от доказателствена гледна точка няма представен нито един разходооправдателен документ, който да обяснява за какво са отишли парите.

Пред настоящата инстанция остава висящ въпросът дали имаме установеност на произхода, възникването и съществуването на дълга. Към настоящия състав повече доказателствени искания по тази молба, която е останала неотговорена от първоинстанционния съд и която аз поддържам в настоящото въззивно производство, нямам и не бих могъл да имам, защото аз съм въвел онова, което съм въвел. Първоинстанционният съд не ги е разгледал и след като той не ги е разгледал, въззивният състав, който трябва да упражни съдебните функции, които са му възложени като такъв, трябва да разгледа и да се произнесе по тая молба.

Третото ми искане кореспондира на оплакването ми за злоупотреба с правосъдна власт, в което се визират три аспекта от общностното право.

Първият аспект е свързан с Регламент 1346/2000 г. относно производство по несъстоятелност. Вторият аспект е свързан с Директива 2011/83/ЕС относно потребителите и третият аспект е свързан с Директива ЕС 2019/1937 относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушение на правото на ЕС.

Искането ми е да се отправи преюдициално запитване по реда на чл.

267 ДФЕС по три въпроса. Въпросите съм ги развил подробно, изложил съм съображенията по тях. Представям молба с препис за насрещната страна, като накратко формулираните от мен въпроси са: 1. Принципът „lex fori concursus“, възприет в Регламент 1346/2000, трябва ли да се тълкува в смисъл, че съдилищата на държава-членка на ЕС по произход на вторичното производство по несъстоятелност са задължени да прилагат еднообразните правила от Регламента, в случаите когато пред тях е повдигнат спор относно имуществените права и задължения от международно производство по несъстоятелност, дори и за случаи, които не касаят вътреобщностна 5 международна несъстоятелност, а такава с произход трета на ЕС държава? 2.

Вторият въпрос е относим към Директива 2011/83/ЕС: дали клаузата за „търговска гаранция“ се ползва със задължителност в случаите, когато пред националните съдилища на държавите-членки на ЕС защитата на гаранта физическо лице противопоставя на банката неизпълнението на задълженията от тази клауза и кои са приложимите за това критерии, според Директивата?

3. Третият въпрос се отнася към посочени от мен в молбата текстове от ДФЕС, Хартата и ЕКПЧ и дали те следва да се тълкуват в смисъл, че когато пред националните съдилища на държавите-членки са предоставени доказателства за оповестяването от адвокат в работен контекст информация за нарушаване на правото на ЕС, тези съдилища са задължени да прилагат утвърдените от тази Директива минимални задължителни стандарти от правото на ефективен и справедлив съдебен процес и да не се противопоставят на релевантното за автономното за правото на ЕС понятие за „дискриминация“?

АДВ. Д.: Оспорвам изцяло въззивната жалба. Поддържам депозирания отговор по нея. Поддържам и депозираната от „Инвестбанк“ АД частна жалба. Моля да приемете приложените към частната жалба писмени доказателства. Нямам доказателствени искания.

По направеното от насрещната страна искане, описано в молбата като искане за прилагане на механизми за преюдициално тълкуване по чл. 267 ДФЕС, моля да го оставите без уважение. Първо, същото е направено несвоевременно. Второ, по преюдициалните въпроси има произнасяне от първоинстанционния съд още в Окръжен съд - Варна по т.д. № 1346/2018 г.

Второ такова искане е направено и пред Окръжен съд - Разград. В протокола от съдебното заседание председателят на състава, който разглеждаше делото също се произнесе с определение, което е окончателно. Така, че не смятам, че настоящият състав трябва да приема тази молба за разглеждане и съответно да се произнася.

Реплика на ВЪЗЗИВНИКА Т.: Това, което каза колегата е абсолютно вярно в контекста на това, че други съдебни инстанции в първоинстанционното разглеждане, а именно Варненски окръжен съд, 6

Варненски апелативен съд и Върховен касационен съд се произнесоха по въпроса за преюдициално запитване, с което бях упражнил правото си на защита пред тях. Но те казаха едно нещо и то е едно-единствено нещо: „Да, въпросите, г-н Т., които представяте в своя защита по делото, са релевантни, имат съществено значение за изхода на делото, но няма да бъдат разгледани сега, преди произнасяне по същество, а ще бъдат разгледани с крайния акт по същество.“ Крайният акт по същество не стигна до такова разглеждане, което запазва не просто онова, което е произнесъл Варненският окръжен съд и Варненският апелативен съд, оставени в сила от Върховния касационен съд, но оставя и празнота, защото първоинстанционното решение мълчи по тези въпроси.