Решение № 66 от 05.03.2024, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Разлог, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Гр. дело №

20201240100708 по описа за 2020 година

Делото е образувано по подадена ИМ от М.Т.К., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.„Б.И.“№1, е.4, а.11, А.Н.А., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.„Ю.В.“№18, в.2, е.2, а.3, М.И.К., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.

„Г.А.“№2 и Р.И.З., ЕГН*, с адрес в г.Б., у.„В.С.К.“№3, срещу ответниците Ф.С.Г., ЕГН*, с адрес в с.К., о.Б., у.„И.р.“№59 и С.М.М., ЕГН*, като са предявени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Ищците сочат, че са н-ци на Т.Ф.П., б. ж. на г.Б. Наследодателят бил собственик на ливада в местността „П.к.“ в землището на г.Б., като се твърди, че имотът бил внесен от него в ТКЗС и сочат, че с решение на ПК, сега ОС„З“-Б., право на собственост на н-ците било възстановено с решение от 22.03.1999 г. Била предприета процедура по трасиране на имота.

Сочат, че ответниците са н-ци на М.М. и са били собственици на съседен имот. Твърдят, че с подробно описани в ИМ действия, ответниците оспорват правото им на собственост върху този имот. За защита на правото си на собственост и неоснователното владение на ответниците са образували и са движили процедури по чл.34 от ЗСПЗЗ и със заповед на кмета имотът е бил иззет, но независимо от това и към момента ответниците владеели имота.

Посочват че разбрали, че през 2019 г. ответниците са се снабдили с констативен нот. акт за правото на собственост по давностно владение. Оспорват този нотариален акт. Оспорват, че ответниците са придобили правото на собственост по давностно владение и твърдят, че и към момента ответниците владеят имота без правно основание.

Ответниците са подали отговор на ИМ, с който оспорват исковете. Оспорват, че наследодателят на ищците е бил собственик на процесния имот преди колективизацията.

Оспорват решението, с което на ищците е възстановено право на собственост върху имота, тъй като е издадено поради липса на основание. Твърдят, че не отговаря на действителното фактическо положение, че издадените 2 броя заповеди на основание чл.34 от ЗСПЗЗ са стигнали до знанието им. Твърдят, че са придобили правото на собственост върху имота на основание давностно владение, започнало през далечната 1991-1992 г. и сочат, че по отношение на този имот е бил извършен въвод във владение. Имотът бил получен от М.М.М. - син на М.М.М., общ наследодател на ответниците. Сочат, че след получаване на владението, н-ците на М.М. са си го поделили и всеки владее своята част, като владението е започнало 1991-1992 г. и го осъществяват и към момента.

Съдът след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото 1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Установи се, че ответниците Ф.С.Г. и С.М.М. са се снабдили с нот. акт за собственост на недвижим имот №130, том II, рег. №3066, нот. дело №309/2019 г. на нотариус М.К. , с рег.

№553 по регистъра на НК на РБ, по силата на който били признати за собственици на имот с идентификатор *** по КККР на г.Б., с площ от 2499 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, 6-та категория, номер по предходен план 250039, при съседи – поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***. От анализа на доказателствата от приложеното нот. дело по съставянето на посочения нот. акт се установява, че с постановление на нотариуса ответниците са признати за собственици на основание давностно владение на процесния имот. В т.см. нотариусът е приел, че молителите са владели и ползвали процесния имот повече от 20 години, като през това време нямало данни някой да оспори владението му от страна на трети лица. Налице бил корпус – явно фактическо владение върху вещта и анимус – имотът се владял от Ф.С.Г. и С.М.М. във формирано от лицата субективно отношение, че имотът им е собствен. За формирането на този извод нотариусът взел предвид и показанията на свидетелите М.А.Ш., И.М.Ч. и И.А.Г..

Нотариалното производство приключило с издаването на нот. акт по реда на чл.587, ал.2 от ГПК, с който всеки от молителите по нотариалното производство бил признат за собственик на 1/2 от имота.

По делото не е спорно, че общият наследодател на ищците е Т.Ф.П., роден на *, починал на *, като е оставил н-ци по закон Р.П. - съпруга, М.К., Н.Ф. и К.З. - деца. Към настоящият момент като н-ци на Т.П. се легитимират М.Т.К. (дъщеря), А.А. (дъщеря на Н.Ф.), както и М.И.К. и Р.И.З. (дъщери на К.З.), видно от приложеното на л.7-8 от делото Удостоверение за н-ци от О.Б. Не са налице доказателства за направен отказ от наследство за някой от посочените лица.

От друга страна, М.М.М. (или познат още като И.А.М.), притежавал ЕГН*, е починал на *, и е оставил н-ци по закон Ф.М. - съпруга, Д.Б., Х.М.М., С.М.М., М.М.М. и И.М.М. - деца.

Ответникът С.М.М. се явява наследник по закон на М.М.М., видно от приложеното на л.258-259 от делото Удостоверение за н-ци от О.Б. По делото не са налице доказателства, от които да се установи наличие на родствена връзка, съответно право на наследяване от страна на втория ответник Ф.Г. спрямо общият наследодател М.М..

Видно от представените от ОСЗ-Б. преписки и констатациите на ВЛ по изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че със Заявление №775 от 27.01.1992 г. н-ците на Т.Ф.П. са заявили за възстановяване в землището на г.Б. нива от 3.000 дка в м. „П.к.“, като с Решение №755Р от 22.03.1999 г. ПК-Б. е възстановила правото на собственост на нците на Т.П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по т.6 от решението ливада от 2.499 дка, 6-та категория, местност „П.к.“, имот с №250039 по картата на землището, при съседи имоти с №250041 – ливада, 000974 – пасище, 000973 – пасище, 250040 – ливада и 250038 – ливада.

Със Заявление №1079А от 26.02.1992 г. н-ците на М.М. са заявили за възстановяване в землището на г.Б. нива от 2.000 дка, 5-та категория, м. „П.к.“, като с Решение №1079В от 15.02.1999 г. ПК-Б. е възстановила правото на собственост на н-ците на М.М.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници по т.4 от решението - ливада от 3.720 дка, 6-та категория, м. „П.к.“, имот с №250038 по картата на землището, при съседи имоти с номера 000974 – напоителен канал, 000974 – пасище, 250037 – ливада и 250039 – ливада.

Видно от представената скица на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на г.Б., със Заповед №РД-18-53 от 01.04.2008 г. на ИД на АГККу е одобрена КК на г.Б., като имот с №250039 по картата на землището е записан с идентификатор ***, с площ от 2.499 дка, като съседен на него е имот с идентификатор ***, който е записан на н-ците на М.М. въз основа на горецитираното решение на ПК-Б..

2

От допусната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обоснована и точна, се установи че процесният имот е нанесен на кадастралния план на ВС„Г.“ преди 1945 г. с пл. №3419 и площ от 3270 кв.м., като около 300 м. от имота попадат в асфалтов път, създаден в последствие. По Картата на възстановената собственост от 1999 г., имотът е нанесен с идентификатор 250039 и площ от 2499 кв.м., а към настоящият момент е налице КК на г.Б, като имотът отново е със същата площ и идентификатор ***. Имотът е възстановен на н-ците на Т.П., като не са налице промени в площта, границите и номерацията на имота. При извършено геодезическо заснемане на границите на процесните имоти, се установило, че заснетите граници, показани от ответниците по делото, отговарят на координатите на ПИ с идентификатори *** и ***, съобразно и допустимите отклонения по Наредба №РД-02-20-5 от 2016 на МРРБ.

Според експерта, по делото е налице ръчен препис на регистъра на собствениците към кадастралния план на ВС„Г.“ землище Б. за 1940-1945 г., на който за имоти с пл. №3419 и пл. №3420, с обща площ от 8.000 дка е записано името на М.М., като е добавено изписване „спор Т.Ф.“. Посоченият регистър е съществувал и бил ползван от ПК-Б. и ОбА-Б., но към настоящият момент не бил наличен. ВЛ е определило площите на имоти с пл.№3419 и пл.

№3420 по кадастралния план на ВС, както следва: за имот с пл.№3419 е с площ от 3270 кв.м., а другият е с площ от 4443 кв.м., като части и от двата имота попадат в създадения асфалтов път. ВЛ установява частична идентичност по граници и площ на имотите по КВС, КП на ВС„Г.“ и КК на г.Б.. КВС е отразила границите на имота по „предварителния въвод“ от 1992-1993 г., а КК е включила КВС в цифровия си модел.

ВЛ е категорично, че за процесния имот между заявителския материал и възстановената собственост на н-ците на Т.П. има съответствие по местност, площ и съседи на имота.

При изслушване в СЗ, ВЛ е уточнило, че имот с №3419 по КП на водния синдикат, отразен на КК с идентификатор *** е възстановен на Т.П., като негови съседи са н-ците на М.М..

От събраните по делото гласни доказателства и по-конкретно от страна на свидетеля М.Д. се установи, че той е бил наемател на процесния имот, в качеството му на земеделски производител, за периода от 2016 до 2020 г. Според свидетеля наел имота за добив на сено, но успял да го направи само една от четирите години, тъй като някой друг го изпреварвал с тази дейност. Казаното от свидетеля кореспондира с представените договори за наем на процесния имот (л.28-31 от делото), видно от които ищецът М.К. е сключила договори за наем с М.Д. с предмет – процесния имот.

Свидетелят М. споделя, че ищецът М.К. е потърсила съдействие от него, в качеството му на полицейски служител, още през далечната 1999 г., относно въвод във владение на имота, като свидетелят я насочил към кмета на общината, който издал съответната заповед.

Свидетелят споделя за наличие на конфликт със съседите на имота.

З.К., свидетел по делото и съпруг на ищеца М.К. твърди, че имотът е трасиран 3 пъти, за първи път през далечната 1992 г. Твърди, че са имали проблеми относно владението на имота със семейство М., като през 2019 г. се е стигнало и до подаване на сигнали до полицията. След намесата на органите на МВР, ответниците заплатили наем на ищеца М.К. за 2017 и 2019 г., тъй като тогава те получили добива от имота, за сметка на наемателя и свидетел по делото М.Д..

Според свидетеля, първоначално при образувана процедура по възстановяване, имотът бил даден на друг, но след 3 или 4 месеца имотът е трасиран. М. често косяли тяхната ливада, но било „на изпревара“, т.е. преди н-ците на Т.П. да го правят. Преди да бъдат сключени договори с М.Д., такива договори за наем били сключвани в устна форма с други лица, но в подкрепа на това твърдение не са ангажирани други доказателства.

В СЗ са разпитани и С.М., И.Г. и И.Ч. – свидетели на страната на ответниците.

Според С.М., процесния имот е обработван от неговото семейство още преди 1957 г., като 1991 г. им бил върнат от нарочна комисия. Според свидетеля, н-ците на П. се появили по- 3 късно и проявили собственическо отношение спрямо техният собствен имот. Имотът бил възстановен на н-ците на М. и бил с обща площ от около 6 декара, които били разделени за ползване от всеки от н-ците.

Посоченото от този свидетел се потвърждава и от казаното от свидетеля И.Г. – съсед на процесния имот, според който съседи на неговия имот са н-ците на М. от 1992 година, когато им е възстановена собствеността, а н-ците на Т.П. не ги познава и не се е срещал с тях никога.

И.Ч. споделя за времето, когато е бил дете и е свидетел на чистенето на имота от М.М. преди образуването на ТКЗС. Свидетелят е съсед на процесния имот, като единствени съседи на неговия имот били М. и Б. Не познава Т.П. и неговите н-ци.

По делото е прието като доказателство заверено копие от Постановление от 21.11.2016 г. на районния прокурор В.Ч., постановено по пр. пр. №781 от 2016 г. по описа на РП-Р., с което е отказано да бъде образувано наказателно производство по жалба, депозирана от М.К., Р.З. и други н-ци на Т.П.. Наблюдаващият прокурор е стигнал до извод, че не са налице данни за престъпление, като е направено предложение до кмета на О.Б. да издаде заповед на основание чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, относно имот с №250039 – ливада, местност „П.к.“, землището на г.Б.

Разпечатката съдържа 39 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c1e589c-0d27-4e5d-b21d-5d1a75838913